Отдавна в трансатлантическите отношения не се бе случвало толкова много. Германският вицеканцлер Роберт Хабек едва се бе върнал в Берлин от Вашингтон, когато външната министърка Аналена Бербок в Ню Йорк, заедно със своя американски колега в Съвета за сигурност на ООН, осъди за пореден път Русия за нейната агресивна война срещу Украйна. Малко след това и самият канцлер се качи на самолета за Вашингтон.

Това е второто му посещение в Белия дом за последните 15 месеца, откакто е на власт. Под негово ръководство сега германското правителство играе важна роля в стратегията на съюза около САЩ в борбата срещу руския агресор.

Мъчително начало

Изненадващата победа на Шолц на изборите в края на 2021 г. първоначално беше възприета доста критично във Вашингтон. От една страна, просто защото мандатът на Ангела Меркел отбеляза края на един период от 16 години на сигурност и надеждност. Но също така и защото мнозина в САЩ подозираха германските социалдемократи, че предпочитат Русия пред САЩ - не на последно място и заради интензивните отношения на последния канцлер от тази партия - Герхард Шрьодер - с руския президент Путин.

И тогава започна руската агресивна война. А Германия, с нейните тесни икономически отношения с Русия, се оказа в центъра на вниманието - и на критиките. Аз самата бях в Белия дом на първата пресконференция на Байдън и Шолц две седмици преди началото на войната. Няма да крия колко мъчително беше да преживея мълчанието на Шолц по отношение на газопровода "Северен поток 2". Недоволството витаеше във въздуха, а срещата между двамата изглеждаше точно обратното на началото на едно дългогодишно приятелство.

Избухването на войната промени всичко

Останалото е нова съвременна история. Войната е вече на една година. Както и речта на канцлера за "повратната точка". Междувременно администрацията на Байдън не спира да подчертава колко близки, изпълнени с доверие и важни са отношенията между двете страни. В САЩ се разбира и оценява колко дълъг е пътят, по който са поели не само Олаф Шолц и неговото правителство, но и цяла Германия. И че преди една година никой не можеше да си представи, че Германия някога ще бъде готова да предостави толкова голяма финансова и военна подкрепа за Украйна.

По време на това работно посещение нямаше пресконференция, но на кратката фотосесия с изявление в Овалния кабинет можеше да се усети, че уважението, което двамата мъже изпитват един към друг, е искрено, а доверието е налице. Сигналът към Русия е ясен: заедно сме твърдо на страната на Украйна.

Налага се усещането, че западният съюз не е самотен бегач. Вярно е, че Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство миналата седмица резолюция, осъждаща руската агресия и призоваваща Путин да се изтегли от Украйна. Но все пак изглежда, че е въпрос на време първите държави да започнат да напускат лодката и да търсят нова близост с Китай и Русия.

Различия в политиката по отношение на Китай

Фундаментални изглеждат различията по отношение на Китай. Докато американският президент заема все по-твърда позиция и разчита и на икономически санкции, германският канцлер е заел изчаквателна позиция и все още се надява, че Китай няма да доставя оръжие на Русия. Китай остава най-важният търговски партньор на Германия.

Перспективата да бъде нанесен удар по бизнеса с Китай плаши не само германските производители на автомобили. Олаф Шолц не е човек на големите и гръмки жестове. Той не си позволява да се хвали с успеха, който е постигнал, като е накарал САЩ да се съгласят да доставят своите танкове "Ейбрамс" на Украйна. За това той е критикуван в собствената си страна. В САЩ обаче това тихо отношение обикновено отваря врати.

Олаф Шолц е наясно с продължаващата зависимост на страната от военната подкрепа на САЩ. И че ще са необходими много години, ако не десетилетия, преди Европа да е в състояние сама да се изправи срещу агресор като Владимир Путин. В лицето на Джо Байдън той има един американски президент, който разбира и приема неговия предпазливо обмислен начин за правене на политика.