ДВ: Защо точно български граждани ще шпионират за Русия?

Кристофер Неринг: Отличен въпрос. Предполагам, че са им плащали добре. Засега не знаем почти нищо: дали са били рекрутирани в България или във Великобритания, откога са шпионирали. За мен е очевидно, че Русия е предпочела да рекрутира граждани от държава от ЕС в тогава друга държава от ЕС, защото такива хора по-малко се набиват на очи и имат по-голяма свобода на придвижване, отколкото руските граждани. Интересни са информациите за връзките на трима от тези заподозрени с държавни служби в България - това може би играе роля в предполагаемата шпионска дейност, но засега още не знаем нищо.

ДВ: Като дългогодишен експерт по темата вие сте писали много за така наречените "спящи шпионски клетки". Прилича ли ви това на спяща клетка на руските тайни служби?

Кристофер Неринг: И да, и не. По всичко личи, че тримата, а всъщност и петимата заподозрени са живеели и работели под своите истински идентичности. Тоест, те не се били нелегално внедрени агенти, за които се изработват специални легенди, нови имена, нови идентичности. С други думи, това не отговаря на описанието на спящите клетки.

Нека да обясня, че шпионските ядки биват два вида. Първите създават така наречената логистична база: изготвят фалшиви идентичности, осигуряват контактите с агентите, транспортират съобщения или оборудване. Другите пък директно събират информация. Пример за това е предполагаемата шпионска ядка на Илия Илиев в българското Министерство на отбраната, която директно е изсмуквала информация. За петимата заподозрени в Лондон не се знае дали са събирали информация, засега е ясно, че са произвеждали фалшиви паспорти. Те може би са използвали обществените си дейности - курсовете за мигранти, участието в избирателни комисии - за да се оглеждат за интересни кандидати за рекрутирани като агенти. Тоест, смята се, че са били по-скоро логистична ядка.

ДВ: Според медиите предполагаемият шпионски кърг е бил разкрит от британското контраразузнаване MI-5, което е предало информацията на полицията. Казва се обаче и друго: че Христо Грозев пръв е сигнализирал за тези хора. Как си обяснявате всичко това?

Кристофер Неринг: Добър въпрос, и аз се чудя. Двете версии не се изключват взаимно. Да се вгледаме в момента, когато ги арестуват: февруари тази година. Точно тогава Христо Грозев попада на мушката на руските власти и е принуден да сменя местоживеения, защото се опасява за сигурността си. Според мен е възможно Грозев или "Белингкат" да се попаднали на тази следа и да подали сигнал до британските власти. Възможно е обаче и друго: в разследванията на "Белингкат" да са се появили фалшиви паспорти, изготвени от тази ядка и разследващите журналисти да са проследили произхода им.

И още една версия: двама от заподозрените са се дегизирали като журналисти и може би са се опитвали да следят Грозев. Тоест, възможно е тази ядка - именно, защото са българи - да е получила задачата да следи Грозев и да се добере до колкото може повече информация за него. Според мен от това се вижда и друго: че руските служби са били под сериозен натиск, за да рискуват разкриването на една добре законспирирана и отдавна съществуваща агентурна ядка. Такива ядки се активират обикновено само в краен случай и за особено деликатни задачи.

ДВ: Има ли някой важен детайл, на който досега не сме обърнали внимание?

Кристофер Неринг: Да. Защо минава толкова дълго време между арестуването на тези хора през февруари и огласяването на новината заради първото им явяване пред съда? Много странно е такава новина да се пази в тайна цели шест месеца. Единственото обяснение: вероятно все още върви разследване, най-вероятно много важно разследване. Тоест, че случаят с тези хора навярно е с много висок приоритет.