Товарен самолет на германския доставчик на куриерски услуги DHL се разби в Литва, два подводни кабела за пренос на данни бяха повредени в Балтийско море, а проруски десен екстремист изненадващо достигна до решителния втори тур на изборите за президент в Румъния. Три събития от последните дни, които ни карат да се замислим.

Макар досега нищо да не е категорично доказано, редица западни политици и разузнавателни служби подозират една и съща движеща сила зад всички тези инциденти: Русия. Опасностите, породени от така наречената хибридна война, водена от Кремъл, не са нови. Но експертите предупреждават, че те са се увеличили драстично след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година.

„Хибридната война“ съдържа инструменти за шпионаж, саботаж, кибератаки, намеса в избори, пропагандни или дезинформационни кампании с цел отслабване и дестабилизиране на противника отвътре. Експертите предупреждават, че през последните години Русия непрекъснато разширява арсенала си от възможности за водене на хибридна война.   

Шпионаж

След нахлуването на Русия в Украйна европейските държави изгониха около 500 руски дипломати. Британската тайна служба MI5 категоризира поне 400 от тях като шпиони. Твърди се, че много руски посолства и генерални консулства са оборудвани с най-съвременни комуникационни и шпионски технологии.

Това не може да бъде доказано по безспорен начин - все пак сградите се считат за неприкосновена руска територия и се ползват със статут на дипломатическа защита. А нидерландските тайни служби предупредиха, че Русия снабдява шпиони с фалшиви документи и ги внедрява в западни институции, като им създава алиби на бизнесмени.

Редовно се появяват и доклади, в които Русия е обвинявана в шпионаж. Знаем например за прехванати телефонни разговори на офицери от Бундесвера, посветени на системата за противоракетна отбрана „Таурус“. Има съмнения, че руски безпилотни самолети прелитат над европейски военновъздушни бази и индустриални зони със специални поръчения. Същото се отнася и за кораби, които кръстосват моретата на Северна Европа, за да картографират критична инфраструктура на морското дъно за евентуални саботажи.

Саботаж

Твърди се, че китайски товарен кораб, управляван от руски капитан, е повредил два подводни кабела с помощта на котва, влачена по морското дъно. Подобен инцидент имаше и през октомври 2023 година.

Миналия месец беше извършен палеж на склад в Лондон, в който се съхраняваха доставки за Украйна. През юли в логистичния център на DHL в Лайпциг пламна пратка, която е трябвало да бъде изпратена с въздушен транспорт. В тези и много други случаи се подозира руски саботаж. Досега обаче нищо не е категорично доказано.

Въпреки това европейските разузнавателни служби предупреждават, че броят на саботажите и палежите в ЕС и Обединеното кралство е нараснал драстично през последната година.

Кибератаки

Федералната служба за сигурност на информационните технологии също предупреждава, че нивото на заплаха в киберпространството е „по-високо от всякога“. Шпионажът и саботажът процъфтяват онлайн. „Свързани с Русия групи бяха особено активни в Германия в сферата на кибершпионажа и финансовите атаки с цел откуп. След началото на руската агресивна война срещу Украйна спектърът на заплахите се разшири допълнително“, казват от службата.

Рязко се е увеличил например броят на DDoS атаките „от страна на проруски хакери“. При тях сайтове и сървъри на институции биват заливани с вредителски трафик, поради което те излизат от строя от претоварване. Нараства и броят на хакерските атаки с цел проникване в защитените мрежи на дружества или институции.

Дезинформация и пропаганда

Друга основна сфера на дейност в хибридната война е опитът да се повлияе на общественото мнение в определени държави. Това включва разпространяване на фалшива информация и проруски или антиукраински наративи, например чрез т.нар. фабрики за тролове в социалните медии или чрез руски медии.

В началото на 2024 г. германското външно министерство разкри т.нар. кампания „двойник“: 50 000 фалшиви потребителски акаунта разпространяваха фалшиви съобщения и проруски мнения в социалните мрежи, препращайки към фалшиви уебсайтове, някои от които измамно приличаха на сайтовете на авторитетни медии - с тази разлика, че там се разпространяваха проруски фалшиви новини.

Намеса в избори и политически процеси

Една от основните цели на тези кампании за дезинформация е да се подкопае подкрепата за Украйна сред населението. Друга цел е да се подкопае политическата стабилност в целевата (демократична) държава чрез укрепване на крайнодесни партии и техните кандидати. Това се прави например чрез финансова подкрепа.

През април чешките тайни служби изобличиха пропагандния сайт „Гласът на Европа“, за който се предполага, че е финансиран от Москва и че през него са плащани подкупи на различни европейски депутати.

Западните разузнавателни служби обвиняват Русия, че пряко или косвено е повлияла на изборите в десетки страни - в Европа, в Северна и Южна Америка. Така например се твърди, че руският пропаганден канал RT е произвел за нуждите на предизборната кампания за президентските избори в САЩ видеа по много оспорвани теми, като помощта за Украйна, миграцията и икономиката. Тези клипове пък са били разпространявани от десни американски блогъри.

Хакерските атаки също са част от репертоара: умишлено се хакват информации на политици или партии и се публикуват поверителни документи, понякога дори смесени с други фалшиви документи и непосредствено преди избори. Видяхме това на изборите в САЩ през 2016 година или по време на кампанията за президентските избори във Франция през 2017 година.

Ликвидиране на врагове

Теоретично нападенията срещу отделни лица също попадат в обхвата на хибридната война. Путин не се смущава да преследва враговете си дори в чужбина, какъвто беше например случаят с ликвидирания в Берлин бивш чеченски командир и нападенията срещу Александър Литвиненко и Сергей Скрипал в Обединеното кралство. Досега жертви на такива нападения са ставали предимно руски граждани. През юли 2024 г. обаче стана известно, че Русия e била планирала покушение и срещу шефа на „Райнметал“ Армин Паппергер. Тази германска компания произвежда танковете „Леопард“-2 за Украйна.