Националният отбор по футбол на ГДР постига дори невероятното: играе наравно с Бразилия на Олимпийските игри в Монреал през 1976 година. Малката държава се противопоставя на доказаната футболна суперсила. В последвалите мачове футболистите от Източна Германия надминават всички очаквания: тимът става първият германски отбор, който печели златен олимпийски медал по футбол. И до днес това е единствената олимпийска победа на германски мъжки футболен отбор.

Спортистите в ГДР са голямата гордост на нацията. Наричали са ги дори "дипломати в спортни екипи", казва в интервю за ДВ Юта Браун, историчка в Центъра за съвременна история "Лайбниц" (ЦСИ) в Потсдам. Държавата тогава е подкрепяла спортистите с много пари и ги е тласкала до предела на човешките възможности. Но след края на ГДР спортните клубове се разтурят, много спортисти изчезват от светлината на прожекторите или остават без работа.

Но не само това е причината за залеза на много спортни герои. Разследване разкрива, че спортистите в ГДР системно са вземали допинг или са били принуждавани да го правят. В резултат от това много рекордьори се прощават с предишната си слава, а много от „героите“ на ГДР бързо са забравени.

Допинг драма: реални ли са успехите?

През 40-те години от своето съществуване хиляди спортисти от ГДР взимат участие в олимпийски игри и печелят стотици олимпийски медали. С това малката държава прави силно впечатление на световната сцена. Тъмната страна на бляскавите медали изплува години по-късно: лекарства за подобряване на постиженията са изстреляли атлетите отвъд границите на възможното.

Организацията „Помощ за жертвите на допинга“ твърди, че от средата на 1970-те години около 15 000 спортисти са били принудени да се включат в държавната допинг програма. Много от жертвите на допинга са били все още непълнолетни. Последвалите разкрития бяха шокиращи и доведоха до срив в имижда на спортното чудо от ГДР.

Идеологическа война по време на олимпийски игри

Златните медали за ГДР означават нещо повече от спортен успех - те са елемент от пъзела на едно високо самочувствие. След Втората световна война Германия е разделена на две държави: социалистическата Германска демократична република (ГДР) на изток и Федерална република Германия (ФРГ) на запад.

Докато ФРГ блести като новоизгряваща икономическа сила, по-малката ГДР се бори за международно признание. "Не ставаше въпрос само за метри и секунди, а за представяне на по-добрата Германия", казва Юта Браун. В замяна ГДР възнаграждава спортистите с пари, коли и апартаменти. Всеки победител на почетната стълбичка олицетворява триумфа на социализма.

Едно футболно поражение

На Световното първенство по футбол през 1974 г., което се провежда в Западна Германия, се играе мач между отборите на Западна и Източна Германия. ГДР изненадващо печели с 1:0 в предварителния кръг, Източна Германия триумфира, а загубилият западен отбор става обект на подигравки сред сънародниците си.

Въпреки загубата тимът съумява да извлече полза от поражението: докрай мотивирани заради допуснатата загуба, Франц Бекенбауер и компания заиграват по-добре, класират се втори в групата си, попадат в по-лесна група за следващия етап от турнира – с Полша, Швеция и Югославия. Така бундестимът стига до финала, печели го и става световен шампион.

В същото време ГДР е спряна в своята група от Нидерландия, Бразилия и Аржентина.

Началото на 1980-те години е пиков период за държавния допинг в ГДР. По това време източногерманските и западногерманските спортисти обаче не се състезават пряко един срещу друг на поне две големи събития: първоначално ФРГ бойкотира летните Олимпийски игри в Москва през 1980 г., а четири години по-късно – през 1984 г. ГДР се присъединява към бойкота на страните от Източния блок на Олимпийските игри в Лос Анджелис.

Без място в Залата на славата

Държавният допинг в ГДР и съперничеството между Източна и Западна Германия обясняват угасналата слава на много спортисти от ГДР. Това може да се види и в Залата на славата на германския спорт - виртуален сайт за почитане на германските спортисти и личностите, свързани със спорта. Там фигурират само няколко спортисти от ГДР. Обществеността все още спори за много източногермански спортни легенди. Истински герои ли са те или успехите им са постигнати благодарение на употребата на допинг?

Неоспорим факт е, че в ГДР допингът е бил организиран от държавата. Той е неразделна част от източногерманското спортно чудо. Факт е също така, че някои от засегнатите спортисти и до днес твърдят, че са невинни и защитават успехите си. Те се чувстват несправедливо обвинени и се борят постиженията им да бъдат признати. Медалите и рекордите обаче разказват само част от техните героични истории.

***