52-годишният косовски сърбин Веролюб Петронич паркира колата си на оживена улица в северната част на град Митровица. Мъжът живее в Косово от повече от 20 години, но автомобилът му има сръбски регистрационни номера. Това далеч не е единствената странност от ежедневието на Петронич, който не желае да споменаваме къде работи "от съображения за сигурност".

Той е гражданин на Косово и живее в Косово, но официално се е отписал от страната, за да може да получи сръбски паспорт. Попитан дали това не е твърде абсурдно, той отговаря с раздразнение: "Искам просто да пътувам със семейството си", казва той. "Повече не ми и трябва."

Кашата около регистрационния номер и документите за самоличност на Петронич е трудно разбираема за външен човек. Косово, някогашната автономна област в състава на Сърбия, е независима държава от 1999 г. насам. А през 2008 г. страната официално обяви независимостта си.

Еднакво третиране от двете страни на границата

Сърбия обаче продължава да не признава държавността на Косово, което води до драстични последици за ежедневието на хората. Те нямат право да влизат в Сърбия с документите си от Косово или с автомобили, чиито регистрационни номера са издадени там. Косово досега следваше друга практика - отчасти защото бе подложено на международен натиск - и разрешаваше влизането със сръбски документи и сръбски автомобилни номера.

Но този въпрос е изключително оспорван и в самото Косово, особено сега, когато управлява правителството на Албин Курти. Левият премиер е много по-самоуверен спрямо Сърбия – повече от който и да било негов предшественик.

Ключовият проблем тук е реципрочността – тоест наличието на еднакъв или сравним подход и отношение. Целта, обявена от Курти, е постепенно въвеждане на реципрочност в двустранните отношения със Сърбия. Правителството му не желае да приеме, че косовските граждани нямат право да влизат в Сърбия с документите и регистрационните си номера, докато в същото време Косово признава тези, които са издадени от Белград.

Когато в началото на август правителството в Прищина започна да прилага реципрочност при влизането в станата, това доведе до ожесточени сблъсъци на косовско-сръбската граница. Косовските сърби блокираха пътищата към граничните пунктове с тежки камиони. Сърбия изпрати в пограничните области бронирани машини и изтребители, а Косово - специални полицейски части. Появиха се и информации за стрелби.

Предстои ли отново напрежение?

Под натиска на ЕС Косово временно се въздържа от изпълнението на своите планове. В края на миналата седмица, с посредничеството на ЕС, бе постигнат временен частичен компромис. От 1 септември 2022 година косовските граждани вече могат да пътуват до Сърбия с личните си документи. Но въпросът с регистрационните номера на автомобилите остана без решение. Заради това Косово отново заплашва да спре да допуска в страната превозни средства със сръбски номера, ако Белград не преразгледа позицията си. А това означава, че има опасност напрежението от началото на август пак да се повтори.

Всеки път, когато въпросът за реципрочността бъде повдигнат, напрежението в северната част на Косово ескалира. Този регион е почти изцяло населен със сърби. Всекидневният живот е доминиран от политици и бизнесмени, които са верни на сръбския президент Александър Вучич.

Митровица - един разделен град

Сръбското влияние се усеща съвсем отчетливо в северната част на Митровица. На север от река Ибър живеят почти само етнически сърби, веят се сръбски знамена, колите имат сръбски номера, надписите са на сръбски. И почти всеки път, когато косовските власти предприемат действия - независимо дали става въпрос за прилагане на мерки за реципрочност или за полицейски акции срещу организираната престъпност - избухват безредици.

Сега политическите представители на сръбското малцинство в Косово, които са в парламента и правителството, заплашват да се оттеглят от всички институции, ако не се стигне до компромис за еднаквото третиране. В това число и от съдилищата, полицията и прокуратурата.

Иначе в Северно Косово все още всичко изглежда спокойно. В северната част на Митровица хората се разхождат из центъра и посещават уличните кафенета. Мнозина от тях обаче живеят с усещането за предстояща заплаха.