След смъртта душата напуска тялото. Възкресението „из мертвих” настъпва или веднага след смъртта, или пък на Страшния съд. От 14 век насам християните вярват, че душите на праведниците не чакат до Страшния съд, за да лицесъзрат Бог. Мнозина християни вярват в материалното си възкресение.

Според юдейската религия, Господ взима при себе си духа и душата на човека. Тялото почива в гроба, докато Бог не го призове да се върне „из мертвих”. Мнозина последователи на юдейството вярват в материалното си възкресение. Тъкмо поради това в тази религия особено тачат покоя на мъртвите и се грижат за поддържането на гробовете.

След смъртта ангел отделя душата от тялото. Покойният изучава книгата на своя живот и прави равносметка на вярата и на делата си. След строг разпит ангелите оповестяват дали покойникът има място в Рая. В противен случай го наказват още в гроба. Мюсюлманите, умрели за вярата си, попадат направо в Рая. Според исляма, може да има както духовно, така и материално възкръсване.

След смъртта започва кръговратът на преражданията, които могат да се повтарят безброй пъти. Според схващането за кармата, от всеки живот в следващия се предава една непреходна субстанция, която надживява смъртта. А целта на човека е да се измъкне от този изтощителен кръговрат.

След смъртта човек се преражда - като човек, животно или растение. Онова, което Буда нарича „жажда”, поддържа този кръговрат. Не съществува душа или някаква непреходна субстанция, всички измерения на човешката личност са тленни и възобновяеми.

… и хората ще възкръснат за нов живот. Християните вярват, че тъкмо това ще стане в деня на Страшния съд, когато Господ ще отсъди дали хората са живели почтено и в правата вяра. Многобройни средновековни картини показват как праведниците се въздигат на небето, а грешниците потъват в пъкъла.

Не всички последователи на юдаизма вярват, че след смъртта ги чака Божи съд. Близките оплакват покойниците и се молят Богу, за да го омилостивят. Чак в късната фаза от развитието на юдейската религия се появява идеята за Ада.

Според исляма, в деня на Страшния съд доброто получава награда, а злото - наказание. Част от мюсюлманите вярват, че Господ ще прояви милосърдие, други се опасяват, че Антихристът ще донесе хаос. В крайна сметка всички вярват, че неверниците ще бъдат унищожени, а праведните - спасени.

… не познават Страшния съд. В тази религия човек тъй да се каже сам се съди чрез своите дела. Тъкмо неговите дела приживе предопределят кармата му. Добрините и злините, които върши, предрешават в какво ще се прероди. Дългият кръговрат на преражданията служи за пречистване.

… също вярват, че бъдещето зависи единствено от човешките дела. Добрият човек може в развитието си да достигне дори божествено равнище или да стане поне полубог или дух. Ако обаче си вършил зло, в следващия живот ще бъдеш адско изчадие, демон или призрак.

… пред лицето на Бог се надяват християните. Според тях този живот е преизпълнен от неописуемо щастие. Мнозина християни вярват, че ще настъпи Божието царство, където няма да има никакви злини - така, както го е оповестил Исус.

Според юдаизма, един ден в целия свят ще се възцари Царството на Месията, а пророк Илия ще възвести началото му. В това царство вече няма да има омраза, завист и конкуренция, а праведниците ще бъдат огрявани от Божия блясък.

Правоверният мюсюлманин ще намери там всичко, за което мечтае душата му: реки от вино, скъпоценности, одежди. За него ще се грижат девици и юноши, а отгоре ще се излива Божията благодат. Мюсюлманските теолози нямат единно становище по въпроса дали праведниците лично ще видят Аллах.

… индуистите ги очаква лелеяният мир, очаква ги свобода и единение с Божественото. Когато приключи с преражданията, индуистът ще се завърне към Абсолютното - едно състояние на пълно и хармонично щастие.

Будистът постига нирваната, когато чрез житейския си път успее да разкъса кръговрата на преражданията. Нирваната е състояние на окончателна наслада - когато човек е преодолял както страданията, така и всички свои желания и копнежи. Нирваната е постижима още приживе. Според едни тя е празнота, според други - просветление.

Еврейските предписания за хранене са подчинени на строги правила, базирани на Тората. В Светото писание на евреите е точно описано какво е кашер и кои са забранените храни. Ултраортодоксалните евреи се съобразяват с правилата особено стриктно.

Кашерната кухня изключва кръвта, поради което при клането животните трябва да бъдат напълно обезкървени. За целта гърлата им се прерязват с остър нож - и то без упойка, за да не се съсири кръвта. След това всички остатъци от кръв се отстраняват чрез миене и осоляване.

Според Тората не всички животни подхождат за ядене. Допустими са само преживните и чифтокопитни бозайници - например говеда, овце и кози. Свинете, конете, камилите и зайците не са разрешени. Коленето може да се извършва само от ортодоксални евреи, одобрени от равин.

Птиците може да присъстват в менюто, но при определени условия: трябва да са домашни, а не грабливи или лешояди. С кокошките, гъските, патките и гълъбите проблеми няма - ако са обезкървени. Но щраусите, орлите или щъркелите са табу.

Рибите трябва да имат перки и люспи, за да бъдат кашерни. Това означава, че змиорките, акулите или есетрите (заедно с хайвера им) не са позволени. Същото важи за раците, калмарите и мидите: Тората повелява, че евреите не бива да ги консумират.

Във Франция жабешките бутчета са деликатес, но за евреите са табу. Точно както и влечугите, змиите, насекомите или прилепите. На цели шест места в Тората пише, че консумацията на охлюви е забранена. Поради това за ортодоксалните евреи е шест пъти по-лошо да хапнат охлюви със сос, отколкото свински джолан.

Ярето не бива да ври в майчиното си мляко, се казва в Тората. Затова ако някой е консумирал месни продукти, трябва да изчака известно време, преди да посегне към млечните. Освен това млякото и месото трябва да се съхраняват в различни хладилници и да се приготовляват в различни тенджери. Дори приборите трябва да се мият в различни мивки или миялни машини.

Хранителните продукти, които не са нито месни, нито млечни - като яйцата, зеленчуците и плодовете - са "неутрални". И могат без ограничения да се консумират както с месните, така и с млечните блюда. Но съгласно правилата за кашерна храна марулите и зелето трябва особено внимателно да се проверяват за червеи, насекоми или малки охлюви между листата.

Хлябът, който се прави само от брашно, вода и мая, е кашерен, както и повечето видове черен хляб. Днес към хляба често се добавят различни примеси, за да се запази по-дълго пресен. Млечните добавки са забранени, тъй като хляб се яде и с млечните, и с месните блюда - и затова трябва да е неутрален.

Евреите консумират алкохол още от библейско време. А на празника Пурим дори е техен свещен дълг да пият много алкохол. Затова не е чудно, че и виното трябва да е кашерно - то се произвежда и съхранява според определени правила и ритуали, а накрая равинът трябва да потвърди неговата чистота.

В тези ресторанти никой не трябва да се безпокои дали млечните и месните продукти са разделени правилно и дали гарнитурите са "неутрални". Отговорността за това носи готвачът. И няма нужда да си ортодоксален евреин, за да се насладиш на деликатесите на еврейската кухня.

Който няма време за готвене, може да си купи готови кашерни храни от супермаркета. На редица места по света ценят платежоспособната еврейска клиентела и предлагат различни кашерни блюда. Този вид храна се предлага и на бордовете на самолетите.