ДВ: Какво мислиш за поколението Gen Z, така възвеличено след големите протести? Не си ли малко обиден като милениал?

Самуил Петканов: Когато моето поколение беше на възрастта на Gen Z сега, през 2013 малък дял от него създаде "Ранобудните студенти". Но повечето представители на поколението ни "искаха просто да учат" и много им се минаваше по Орлов мост, та бяха недоволни от регулярното му блокиране.

У следващото поколение с радост забелязвам едно странно нещо - те са извънредно радостни да говорят за себе си като част от поколение. Не съм го забелязвал при предишните генерации. Според мен това е в отговор на огромния вакуум относно тъй нужното ни чувство на принадлежност в тия времена на всевъзможно и всеобхватно разделение.

Тези хора са израснали в епохата на толкова клинове по всевъзможни оси на разделение - геополитически, вътрешнополитически, културологични, имунизационни и битови. И в последните седмици в България, но и в световен мащаб, ни преподадоха, че могат да бъдат заедно и да гледат в една посока. На протеста на 1 декември, когато тръгна шествието, стоях на едно място между Партийния дом и Археологическия музей близо час, докато множеството вървеше около мен. Количеството хора под 25 беше внушително.

Зимните протести срещу ЕРП-тата от февруари 2013 бяха изкарали основно бумъри и по-възрастни, а летните срещу Орешарски - бумъри и генерацията X със сравнително малък дял хора от моето поколение. И адски много Gen Z-та в колички или на раменете на родителите си. Та не съм сърдит в никакъв случай. Дали е стечение на обстоятелствата или възпитание в определени ценности, трудно мога да преценя. Но е хубаво, че са активни и се опитват да променят нещо, преди да станат кисели мизантропи като нас, вечно сърдитите и намиращи кусури на всяко проявление на масова наивност с добър претекст.

ДВ: Какво всъщност става, по твоему?

Ако питаш за Gen Z - хора, които станаха възрастни по времето на Ковид, войната на Русия с Украйна и рязката промяна на света и перспективите пред цивилизацията от изкуствен интелект: те реагират масово, защото човекът, индивидуално и като общност, има нужда да чувства контрол над нещата.

Ако питаш за родната свинщина - тя сега ще се опита да се преустрои, преди да предприеме нов поход към тоталната власт в България. Апетитът на едни кръгове идва с безнаказаността, а очевидно дефицитът на правосъдие, институционална адекватност и държавническо благоприличие значи, че дори международно санкционирани за корупция лица могат да правят каквото им скимне.

И ако протестите от последните седмици не спрат това, има два сценария - или тотално превземане на държавата, или следващите 200 000 лева, които публиката ще събере, няма да са за гаранцията на някой опраскан кмет, а за далеч по-брутални мерки срещу управляващите.

ДВ: Иронията е страхотно социокултурно оръжие, но у нас де факто не променя нищо. Ерго, смяташ ли, че този пореден, но видимо гигантски протест ще промени самата българска съдба?

Ясно е, че този протест сам по себе си няма да промени много. Потенциалът той да създаде нови лидери, които имат голяма подкрепа, също не изглежда голям. Възможно е протестното движение да бъде яхнато, разпиляно или обезверено и насъскано помежду си, както се случва винаги досега.

Но моите надежди са в друго - хората да видят, че могат да бъдат обединени, да са много, заедно, шумни. И поне за по-големите от ежедневните мизерии да реагират и да се съюзяват.

Защото дори да се пръкнат нови лидери и те да бъдат овластени, както се случи през последните години с ИТН и ПП, няма никаква гаранция, че те няма да бъдат асимилирани от статуквото, което не работи емоционално, а рационално и намира най-евтиния начин да се запази. Масовият натиск, недоволството, протестът и неподчинението са начинът съществуването на това статукво по този начин да бъде неизгодно. Всяко сядане в скута на това статукво да бъде още по-скъпо и ще обрече седналите на дълготрайни обществени дългове.

Виж само как ПП-ДБ живнаха, след като сглобката им с Борисов и Пеевски поизбледня в общественото съзнание и как самите Борисов, Пеевски и останалите участници в сегашната кучешка сватба яростно искат не да кажат, че са готини държавници, а да ни напомнят как ПП-ДБ са също толкова мръсни, колкото тях. Статуквото е безидейно и слабо, ако бъде подложено на продължителен и масов стрес. Дано тези протести не са просто Тик Ток тренд, а нов майндсет, който от Gen Z да зарази и по-възрастните поколения. Нищо, че ние сме имунизирани от опити за промяна и вече сме карали няколко пъти безсимптомно "революциите".

ДВ: Скучно ли ти е това интервю? Питам в качеството си на човек, който леко се измори да иронизира в последните поне 25-30 години и да размахва своята медийна сабя, която се оказва коктейлна шпагичка. И вижда как “Господари на ефира" или журналисти като Анна Цолова са махнати от медиите без обяснение. Успокой ме малко тук, малко съм депримиран.

Да, има усещане, че зацикляме в едно и също и годините минават. Но тук разумният човек ще си рече, че трябва да промени мисленето си, което го е довело до този резултат. Ентусиазмът е една от валутите на промяната и с времето я изхарчваме безвъзвратно. Трудно е да имаме този ентусиазъм днес след всичко, което видяхме и преживяхме последните над 30 години.

Другите валути на промяната са мъдростта, образованието, проницателността и гнева. От тях все още имаме. И от тях трябва да дадем на тези с ентусиазма, вместо да им завиждаме, да им го взимаме и да го прахосваме. Защото ти може да дадеш мъдрост другиму и да я запазиш за себе си. Можеш да я удвоиш така. Ентусиазъм - много по-трудно.

Затова е много важно да не направим онази грешка, повтаряна толкова десетилетия - да изсмукваме ентусиазма на онези, които го имат, с фрази като "не се прави така", "не е сега моментът" и "вие ли ще кажете бе, сополанковци". И да насочим гнева си от всички безобразия, които преживяхме, включително цитираните от теб медийни заглушавания, към когото трябва. И хората с власт да започнат да имат по-малко власт, да почнат да ходят повече пеш и да изпитват поне малко страх, защото очевидно те са похарчили най-скъпата си валута, за да стигнат дотук - прахосали са съвестта си.

ДВ: Какво все пак те движи днес?

Живеем в чудесно интересни времена, в преломен момент -  както за личността, така и за човечеството. Не можем да наваксаме с информацията, която ни заобикаля, не можем да наваксаме с новините, с възхода на технологиите. Това внася напрежение и както казах преди малко, ако критична маса от човечеството се чувства обединена в желанието да си възвърне чувството, че контролира работата, ще стане страхотен джумбуш. И ще остареем или в технологична утопия на равенство и убедителни симулации, в които "Тотнъм" изглежда като читав отбор. Или ще заживеем в Лудия Макс, където поне музиката е по моя вкус. Нямам търпение.

ДВ: Възможно ли е най-хубавите ни години да са минали в повече или по-малко скрито олигархично живеене? Има ли излаз? Или по-умен въпрос: Как по-точно да се бунтуваме?

Не е сигурно, че миналите години са ни най-хубавите. Може би предстоят. Не мисля, че е и скрито. В световен мащаб олигархията се изсветлява. Вече не е само Русия. И братска Америка освети олигархията си, която никога не е спирала да поръчва музиката и да инвестира в кампаниите на този или онзи. Но когато Мъск дойде с ходещата си парола (сина му X Æ A-Xii - б.р.), която си бъркаше в носа и го размазваше по бюрото на Тръмп в Овалния кабинет, за да каже как ще структурира държава по свой образ и подобие, аз бях в екстаз.

Хубаво е повече хора да знаят как функционира светът, как олигарсите стават по-олигарси и да показват навсякъде златните си тоалетни. Ако стоят скрити и смирени и ни карат да се чувстваме като вярващи в конспиративни теории, няма да има последствия. Но ако са все по-нагли и очевидни в начина, по който бъзикат животите на милиарди, ще става все по-весело и чудно.

ДВ: Чувстваш ли се изключен спрямо своите "Не!Новини"?

В България къде заради малкия пазар, който представлява българският език, къде заради особеностите на медиите и зависимостите им няма много политическа сатира. Особено трайна. "Не!Новините" имат конкуренция само в лицето на истинските новини, налага се да надминавам с фантазията си все по-големи абсурди и нелепости. Но това прави велика тая игра.

ДВ: Какво да си кажем по повода "политическата сатира беше смазана" с едно изречение?

И по-смазана е била, и по-смазана ще бъде. Важното е да влиза лесно.

ДВ: За какво протестираме? Пак ли ще се окажем гражданско-политически глупаци, докато властта си остава, каквато е?

Ако отново подходим по същия начин, това самосбъдващо се пророчество ще си се самосбъдне. Много често при протестите сме фиксирани и внезапно изграждаме изрядни и яростно застъпвани критерии относно това кой, как и защо протестира. Изхабяваме си мунициите в тази битка, а за по-важните теми не остава ни барут, ни енергия. Което е доста тъпо.

Колата е счупена, а ние висим на главата на майстора да му казваме как той не става и не е сега моментът да отваря и да гледа под капака. Той навярно наистина не става, но има по-голям шанс да оправи нещо, отколкото да седим отстрани, да кършим пръсти и да чакаме Не!Волята.