Г-н Попов, тези дни излиза книгата Ви по социология на риска в издателство "Bloomsbury". Какви са основните тези в нея? Откъде идва потенциалът на понятието "риск" за собствено изследователско поле?

Ст. Попов: Риск е доминираща форма, в която съвременните развити и рационално устроени общества гледат на бъдещето си. Книгата ми излага една социология на риска, от преживяването за риск до работата с рискове. В нея основна част е посветена на изясняване на самото понятие риск и свързаните с него. Аз държа много на разграничаването на риск от несигурност, опасност и заплаха, които обичайното политическо говорене смесва. Рискът е вероятност за неблагоприятно събитие, свързана човешка дейност. Ние мислим в перспективата на рискове, когато ги идентифицираме, анализираме, оценяваме и управляваме. Така рисковото мислене е доста висока степен на рационално отнасяне към обществените дела. Дали метеор ще унищожи Земята или човечеството ще изчезне един ден не е риск. Русия не е риск, а директна заплаха. Корупционният риск в България не е риск, не се управлява, а постепенно стана начин на обществена комуникация . Отвъд тази печална констатация в България (макар да не е засегната в книгата) рискове не се управляват, управлението чака и реагира панически - както виждаме с наводненията например. Това е сигурен знак, че институциите са генерално в лошо състояние и не функционират. По дефиниция институциите са структури за управление на рискове, този момент лежи в самия им замисъл.

Моля в приложен план на теорията Ви да коментирате възможните политически и геополитически рискове пред българското общество днес. Какъв е рискът например влизането в еврозоната да повиши евроскептицизма?

Ст. Попов: Евроскептицизмът е настроение, доста ирационално. Той не може да се управлява, затова по-добре да се говори за опасност. Присъединяването вече е даденост, протича и мисля, че тази опасност е надценена. Фазите на присъединяване са степени на по-висока интеграция. Те набавят повече сигурност и повишават контрола над местната политическа класа. А тя има нужда от по-висок контрол, тъй като в голямата си част е дълбоко корумпирана.

Висок ли е рискът дълговата спирала да доведе страната до гръцки вариант?

Ст. Попов: Нисък до умерен към момента. Но е риск в тесния смисъл на думата, не опасност, несигурност, заплаха, шанс и т.н. Управлението на страната напълно съзнателно прокарва бюджети с разходна част, която надвишава в проценти всичко допустимо от голямата финансова криза през 1996 година досега . Няма никакво основание да се прави това, освен намерение да се усвоят през подготвени канали значителни суми.

Какъв е рискът "Лукойл" да последва съдбата на "Булгартабак" и КТБ?

Ст. Попов: Нищожен в настоящите условия. Първо, "Лукойл" е мултинационална публична компания с акции по световните борси. За нея е валидно международно законодателство и с нея може да разполага "Литаско", компанията-майка. Второ, "Лукойл" продава активите си в цялост, а българските четири компании (основно "Нефтохим") са само част от активите на "Лукойл" в Европа. Ние не знаем дали в бъдеще "Лукойл" би продал части от компанията, но засега не. На трето място, докато санкциите на САЩ са в сила, "Лукойл" ще трябва да сключва сделка с компания, която няма да попадне под санкции. Това означава, че Офисът за контрол на чуждестранни активи към Финансовия департамент на САЩ има последна дума (ако бъдещ купувач попадне под санкциите, няма да може да продава нефтопродуктите си). Четвърто, за да се повтори казусът с "Булгартабак" и КТБ трябва България първо да национализира българските компании на "Лукойл" и след това да предприеме познатата корупционна операция. Това никой не може да си го позволи. С две думи, докато КТБ и "Булгартабак" бяха изцяло българска шмекерия, с "Лукойл" сходен сценарий е много малко вероятен .

Какъв е рискът Радев да спечели парламентарни избори с евроскептична партия?

Ст. Попов: И това не е точно риск, по-скоро вероятност, шанс. За привържениците му това е добър шанс. Да спечели - не мисля. Има шанс да вземе доста гласове, ако проектираме настоящия момент към бъдещи избори. И по-скоро ще остане в изолация . По принцип бивши президенти повече фантазират политическото си бъдеще, но като приключи мандатът им, шансовете им падат. За риск може да се говори от гледна точка на онези сили, които могат да го спрат. Например мнозинството сега може да предизвика избори преди да изтече мандатът му. Но и това би било прекалено.

Има ли риск Пеевски и/или Борисов да се окажат проводници на руските интереси?

Ст. Попов: Те нямат принципна, устойчива ориентация и посока. Това са опортюнистични агенти, които играят с власт и пари. И все пак за Борисов е по-слабо вероятно, защото партията ГЕРБ трудно ще се подчини на открит проруски завой. За Пеевски ще стане онова, което в даден момент е изгодно за Пеевски. Той не е точно политик, какъвто все пак е Борисов. Пеевски работи само с пари .

Има ли риск в България да дойде пропутинско правителство?

Ст. Попов: Откровено пропутинско правителство ще взриви страната, обществото няма да преглътне подобна деградация. Може, разбира се, да се формира коалиция, готова на отстъпки към Русия на Путин , подобно на Унгария и Чехия . В България след 2001 година всички правителства имат меки, гъвкави, опортюнистични проруски нагласи. Към тях има търпение, поради което откровено проруската "Възраждане"  взима 12-15 процента. Но по-радикален вариант не мисля, че е вероятен.

Има ли сериозен риск демократичната опозиция (ПП/ДБ) да отпадне от активната политика?

Ст. Попов: Това е риск в пряк смисъл, защото зависи от партиите на демократичното представителство, те трябва да управляват подобен риск. Но не, няма. Дори тези структури в тази форма да фалират, по-еманципираните, критични и силно урбанизирани обществени зони ще излъчат алтернатива, както стана след 1989-та година.

Има ли риск България да излезе от НАТО и ЕС?

Ст. Попов: Не. По-точно, нищожен. Трябва светът напълно да се преобърне.

Голям или малък е рискът Русия да нападне България?

Ст. Попов: Русия е заплаха за всички свои съседи и дори за техните съседи и съседите на техните съседи. Тя е заплаха, т.е. риск, който има конкретен носител, субект. На заплаха се противостои с характерната от Студената война парадигма на сигурността. Тя е изградена концептуално след 1945 година, главно от Джордж Кенън. В нея централно място заемат идеите за възпиране (deterrence) и сдържане (containment). Ние често говорим, че Русия води имперска политика, това вече стана клише. Но с него се казва нещо съвсем вярно и точно. Русия не е преминала епохалната граница от империя към национална държава , в манталитета си не е. В резултат тя няма вътрешно развито и култивирано усещане за граници. Оттук и вродената склонност да ги прескача, да се изнася напред и отвъд своите установени предели. Това е дълбоко архаична политическа форма, днес рядко изключение. България почти няма вероятност да бъде нападната, защото експанзията на Русия - ако не бъде сдържана и възпирана - би била насочена първо към балтийските републики, после към Полша , Финландия . Но втори фронт за Русия е повече от имперска фантазия, това би ускорило неизбежния ѝ разпад .

Има ли риск Русия да завладее Украйна?

Ст. Попов: Не, опитът ѝ да превземе Украйна беше спрян, макар че Русия упорства. Русия е заплаха, тя по същество, иманентно е заплаха. Това днес, с голямо закъснение, се разбира от цяла Европа.

Но все пак представителите на Тръмп преговарят директно с Кремъл и дори се опитват да наложат, както научаваме, мирен план от 28 точки с големи отстъпки от страна на Украйна.

Ст. Попов: Това, което се знае за този план, е скандално и няма да бъде прието нито от Украйна, нито от съюзниците ѝ в Европа . Говори се за съкращаване на украинската армия до недопустими нива, отстъпване на целия Донецк, разоръжаване и какво ли не. Но тази пиеса се повтаря няколко пъти и няма основание да смятаме, че страните в ЕС ще я преглътнат. Те се научиха как да се държат по-твърдо, макар и дипломатично с Тръмп и да управляват риска от подобни абсурдни предложения, близки до капитулация на Украйна .

Какъв е рискът ЕС да се разпадне?

Ст. Попов: Това е риск в тесен смисъл, не е несигурност, опасност или друга категория от този кръг. Към днешна дата той е нисък, главно - и някак парадоксално - поради руската агресия. Рискът от разграждане беше повишен миналото десетилетие, защото ЕС ускорено се бюрократизира и забрави, че началото му е грижа за мира, редукция на рискове от поредна голяма война. Днес, поради войната в Украйна , ЕС започна да се пробужда бавно и мъчително. Наличието на ясна надвиснала заплаха преструктурира нагласите в политическите център на ЕС. Това ще бъде оздравително и консолидиращо. ЕС започва да схваща, че има по-важни неща от социалната държава и политиките на идентичност.

Какви са рисковете либералната демокрация в Европа да бъде изместена от автокрация?

Ст. Попов: Доколкото това са обществени процеси отвъд всякакви конкретни политики, неуправляеми, по-скоро може да говорим за опасности, свързани с обществени макропроцеси. В Европа като цяло такова развитие е слабо вероятно. Но тук се налага едно уточнение. В медиите се говори много неточно за либералната демокрация. В нея има две измерения: либералното начало е свързано с правата и свободите, демократичното - с управление на мнозинствата. Тези две страни са органично свързани в модерната конституционна държава. Може в някакви моменти равновесието да се наруши, особено в полза на диктатура на мнозинствата. Но западните общества имат стабилна конституционна традиция и равновесието се възстановява. В Европа почти няма изключения от тази форма на съвременна политическа организация, но така е и в страни в Източна Азия. Има други култури,  в които конституционната държава и нейните две начала не са познати. Ние трябва да приемем, че този тип многообразие е налице, няма как да се реформира.

Какви са рисковете САЩ да излязат от НАТО?

Ст. Попов: Нека отбележим, че излизане на САЩ от НАТО може да стане само със законодателен акт на Конгреса. Отвъд това НАТО е отбранителен алианс, който след края на Студената война преживява несигурност, да не кажа криза на мисия и цели. Трансформацията на Алианса в организация за сигурност не е много убедителна, по принцип не е, а не в даден конкретен случай. Руската агресия обаче показва, че колективната отбрана съвсем не е останала преди 1989-та. Ще се отнася до САЩ, да, има риск президент като Тръмп да делегитимира и отслаби Алианса без формално САЩ да го напускат. И това също е риск в тесен смисъл - развитие, което може да се анализира, оценява и управлява. Редукцията на този риск в немалка степен е в ръцете на ЕС и най-вече на големите европейски държави - Германия, Франция , Италия , нордическите страни. Те трябва да водят политики, с които европейският континент да се освободи от опеката на САЩ, а оттам и самите САЩ да намират за себе си НАТО за модерна и привлекателна организация. Аз мисля, че така ще стане, въпреки сегашния труден момент. Но в непредвидимостта и произвола на Тръмп има доста положителни за Европа неща. В крайна сметка САЩ не са длъжни на Европа по никакъв начин - това е съществената вярна страна в политиките на Тръмп и неговите закани. И оттук следва необходимостта този именно риск да се управлява.

Какъв е рискът Тръмп, Путин и Си Дзипин да разпределят помежду си света на зони на влияние?

Ст. Попов: Това не са три са равностойни държави и общества. Русия е опасна, но е слаба. Тя е като разбойник в гората - опасен, може да направи голяма пакост, но маргинален, хилав, слаб, може би също потиснат и сериозно стресиран. Китай и САЩ са големите политически тела, между които се разгъва полето на основните силови линии в света. Те влияят на всичко. Русия е извън това уравнение и няма шанс да се завърне след тази абсурдна война.

Що се отнася до тази конфигурация в перспективата на рисковете, то рискът е главно за Европа, не за Китай и САЩ , разбира се. Европа, както като отделни страни, така и като ЕС изостава в ред стратегически области. На първо място в игнорирането на автономната си отбрана. На второ, а дали не на първо, в иновациите, предприемачеството, икономиката. САЩ имат фирма като NVIDIA, която по пазарна капитализация е равна на БВП на Германия , умножен по 1,5. Цялата икономика на Германия струва (ако си въобразим, че се продава като стока) колкото първите 5-7 компании в САЩ. Това означава, че по пътя към своята лелеяна социална държава Европа и ЕС са загубили енергиите за самозащита, но и за иновации, предприемачество, оттам и динамика на развитието си. Това е мега риск и не е сигурно, че той може да бъде управляван добре, макар че се разбира, анализира и оценява именно като висок дългосрочен риск.

Стефан Попов е професор по философия и социални науки в Нов български университет, доктор на New School for Social Research, Ню Йорк, доктор на науките на Софийския университет, директор на изследователския център РискМонитор, политически анализатор.