Херсон, който се намира в Южна Украйна, бе окупиран от руските войски още в първите дни на войната през февруари 2022 година. След това, през ноември, украинските военни обаче успяха да го освободят. Оттогава насам градът почти ежедневно е обект на обстрел от страна на руската армия.

По данни на украинската военна администрация в Херсон по време на руските атаки само от май до октомври т.г. са били убити 167 души и 2215 са били ранени. В момента в града живеят около 75 000 души. През август и улиците в северната част на Херсон, които дотогава бяха недостижими за леките руски дронове, бяха покрити със защитни мрежи.

В зоната на смъртта

Останалите квартали по брега на Днипро отдавна са смятани за зона на смъртта. „Живеем много тежко, без ток и вода. Хората събират дъждовна вода, тъй като не могат да отидат до брега на реката“, разказва пред екипа на ДВ възрастен мъж, който носи покупките си в количка. През 2023 година е сложен край на всички опити за възстановяване на водоснабдяването и електроснабдяването.

"Не мислим за евакуция", казва Володимир, който наред с три по-възрастни жени живее в пететажен блок, запазил се като по чудо. „Как бихме могли да заминем за някой чужд град само с 2000 укаински гривни (около 40 евро) помощи? Тук е жилището ми, а сестра ми от Киев плаща режийните разноски“, обяснява мъжът, който вече е преживял много бомбени експлозии.

Примирието даде възможност за спешни ремонти

Из града и в момента се чуват експлозии. По думите на военните се извършва разминиране по двата бряга на Днипро. От примирието насам властите постоянно предупреждават за висока опасност от мини. В последните седмици руските дронове масово са засипали региона на Херсон с мини.

Максим, който работи за регионалното енергийно предприятие, в момента има много работа. Цели екипи пътуват за ремонти по селата, в които не са стъпвали от години. Другите комунални служби също работят по цял ден. Те поправят водопроводите и изграждат нови бомбоубежища, но и се грежат за чистотата пред разрушената сграда на регионалната администрация и по улиците на града.

Руската армия също се възползва от примирието

"Улицата на мира", където е пазарът, е покрита с мрежи – защото и той, а и околните къщи трябва да бъдат защитени от дроновете, обяснява Тетяна, която живее наблизо и продава пица. Тя има куче, наречено Леончик, което лае по дроновете от балкона. "Преди два-три месеца при нас ежедневно горяха коли. Но това е моят град, тук съм родена, тук живея“, споделя жената.

По пазара има щандове със сметана, плодове, месо и спортно облекло, хората обикалят, както преди войната. „Докато трае примирието, не ни се налага да бързаме. Бих искала така и да остане, но всички се страхуват, че примирието ще свърши и отново ще стане много лошо“, казва пред ДВ Олександра, която е дошла с дъшеря си в града, за да посети баба си.

Местните власти и военните споделят тези страхове. По техни данни руските войски са използвали примирието, за да докарат нови войници, муниции и снаряжение на левия бряг на Днипро. Каналът „От Мариупол до Карпатите“ в Телеграм, свързван с руската бойна част „Ескадрон“, подклажда тези страхове и отправя заплахи: „Цивилните трябва да напуснат Херсон до полунощ. Примирието важи само до определен момент“.

Пътуването с автобуси и таксита е рисковано

Общественият транспорт в Херсон бе една от основните цели на руските атаки и днес някои линии изминават само половината от някогашните си маршрути – шофьорите не смеят да карат до брега на реката, макар че в момента обстрел няма.

Повечето жители на крайбрежните квартали са напуснали домовете си след руските въздушни удари от миналото лято. Мнозина използват примирието, за да ги нагледат, а таксиметровите шофьори искат за рискованото пътуване дотам по около 200 евро, споделят местни хора в социалните мрежи. Но има и социални таксита – десетина коли, поддържани от местни помощни организдации и от градските власти, които ежедневно откарват по-възрастните хора безплатно до болници или до администрацията.

През октомври социалните таксита са обслужили над 460 души, други 110 са били докарани от „червените зони“ в града. В момента около две трети от жителите на Херсон са смятани за нуждаещи се от защита, предимно пенсионерите, посочва Олександр Хончар от фондацията „Силни, защото сме свободни“.

90-годишната Лидия Михайливна трябва да бъде взета от болницата, където е била десет дни, след като при удар с граната прозорците на жилището ѝ се изпочупили. „Стана ми лошо, оглушах, ослепях, но сега съм по-добре. Това вече е третият път“, разказва жената.

В двуетажния блок, в който живее, са останали само тя и един съсед. В първите години на войната се грижила за съпруга си, а сега вече било късно да се мести някъде, посочва Лидия, която няма близки, при които да отиде. Единствената ѝ правнучка е някъде в чужбина. "Много е страшно, болезнено и горчиво", разказва тя за самотния си живот по време на войната.