"За милиони хора в Судан времето изтича. Грози масов глад" - това е драстичното предупреждение, отправено наскоро от ООН и различни хуманитарни организации. В тяхно съвместно изявление се казва, че двете страни в конфликта, продължаващ повече от година, често пъти умишлено отказват помощ на хората.

"Насилието в района на Дарфур вече придобива размерите на геноцид", предупреди преди няколко дни специалната пълномощничка на ООН за предотвратяването на геноцида Алис Ндериту пред Съвета за сигурност.

„Цивилни граждани са нападани и убивани заради цвета на кожата им или заради етническата им принадлежност“, посочи тя. Тревога бият и от „Лекари без граници“: „Виждаме как пред очите ни се разиграва кървава баня“, казва програмната ръководителка на организацията Клер Николет. Само от 10 май насам в Судан са убити най-малко 145 души, а над 700 са ранените, сочат нейните данни. Заради насилието хуманитарните организации вече не могат да работят на място.

Критичната ситуация в Ел Фашер

Особено критична е ситуацията в Ел Фашер, столицата на федералния щат Северен Дарфур. Натам са избягали над един милион души в опит да се спасят от войната. Градът е в ръцете на редовната суданска армия под командването на Абдел Фатах ал-Бурхан и в същото време е обсаден и яростно атакуван от паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (СБП) на Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети.

„Гладът в Ел Фашер е неизбежен“, предупреждава в интервю за ДВ Марина Петер, председателка на Германския форум за Судан и Южен Судан. Ако милициите превземат града, това вероятно ще предизвика нова, огромна бежанска вълна. Според Петер може да се очаква и драстично увеличение на цените на храните, каквото вече се наблюдава в други градове, превзети от СБП. "Тези, които имат някакви пари, вероятно ще направят опит да напуснат града. Но бедните ще бъдат направо избити", казва тя.

Крехки съюзи

Петер смята, че паравоенната формация действа така брутално, за да убеди хората, живеещи там, да я подкрепят. "Ел Фашер е на практика последното липсващо парче от пъзела. Ако те успеят да превземат града, Судан на практика ще бъде разделен на две части, което в политическо отношение ще е истинска катастрофа", предупреждава германската представителка.

Бруталността вероятно се дължи и на факта, че и двете страни в този конфликт са притиснати от времето. Колкото по-дълго трае войната, толкова по-вероятно е техните съюзи да започнат да се разпадат. Според анализ на Международната кризисна група (МКГ) и двете страни в конфликта разчитат на съюзи с местни милиции. В резултат от това отделните коалиции са трудни за контролиране. „Конфликтът навлезе в нова опасна фаза, в която Судан все повече се разпада“, казват от МГК.

Ролята на международните партньори

Това е още една причина враждуващите страни да търсят съюзи с международни партньори. Командващият суданската армия Ал-Бурхан например потърси подкрепа от Иран и получи бойни дронове, за да засили натиска си срещу паравоенната групировка на Хемети. Египет и Саудитска Арабия също подкрепят Бурхан.

Египет и Судан са свързани по политически и идеологически причини, казва политоложката Хаджер Али от института GIGA в Хамбург, който наскоро публикува анализ за войната в Судан. Тя вижда много прилики между политиката на Бурхан и консервативния характер на египетското правителство. „Египет по начало не работи с недържавни формирования и също поради това не подкрепя паравоенните „Сили за бърза подкрепа“, посочва още тя.

Техният лидер Хемети пък се представя за борец за свобода и успява да получи подкрепата на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Русия също е на негова страна, тъй като Хемети е предоставил на частната армия „Вагнер“, и по-специално на нейния „Африкански корпус“, правата за добив на огромните златни залежи в Судан. Русия планира и изграждането на логистичен център в Порт Судан, който в дългосрочен план трябва да бъде разширен до военноморска база. Според съобщения в медиите руски пратеници са се срещнали с ръководителя на редовната суданска армия в края на април, за да обсъдят тези планове. „И ОАЕ, и Русия се опитват да разширят влиянието си в Африка, а Судан е важен и за двете държави, за да се утвърдят в Африка, посочва Хаджер Али.

"Контролирана нестабилност"

Всичко това идва да подскаже, че международните участници като цяло нямат голям интерес от прекратяването на конфликта. „За всички замесени държави Судан е вратата към Червено море, а оттам и към Африка“, казва Али. Затова фактът, че в Судан почти няма нормално функциониращи институции, работи изцяло в тяхна полза. Това сериозно улеснява и ускорява създаването на военни бази или на дипломатическо присъствие.

"Всичко това става много по-бързо по неофициални и непрозрачни канали за контрабанда на оръжие, какъвто е случаят в момента в Судан. В това отношение действащите лица имат по-малък интерес от постигането на дългосрочен мир и значително по-голям интерес от това да продължи сегашната „контролирана нестабилност", посочва наблюдателката.