Много българи, които живеят в Германия, трайно мърморят срещу дребнавостта на германските си съседи, които все от нещо ще се оплачат. Но така е, когато живееш в съседство с други хора - винаги възникват някакви възпаления. Просто в различните географски ширини и в зависимост от културните си традиции хората навярно имат различен праг на толерантност.

Защото ако за едни определена дейност или състояние са естествени или част от личното му пространство, за други те могат да се окажат крайно дразнещи. Например: пушенето на цигари в собственото жилище или свиренето на пиано. И двете могат да подразнят съседите, нали така?

А в Германия, оказва се, съседски напрежения могат да възникнат още поради обувки, оставени на стълбището пред собствената врата, поради миризми от манджа, които се носят из цялата сграда и дори заради немарливост при разделното събиране на боклука.

За оправдание на всички германски съседи трябва да се каже, че през последните години те са станали по-толерантни. Показва го допитване на реномирания социологически институт Forsa по поръчка на застрахователната компания Gothaer, за което информира германският "Вестник на наемателите". Ако през 2017 година почти 50% от анкетираните признават, че в рамките на годината поне веднъж са се обръщали към своите съседи, за да се оплачат от поведението им, то през 2020 година броят на мърморковците е спаднал до около 33%. Е, все пак 9% от германците са имали толкова тежки спорове със свои съседи, че се е стигало чак до съд. Според допитването, най-често по комшийски причини се оплакват хора на възраст между 30 и 46 години.

На добросъседството най-сериозно вреди не друго, а шумът. Дали ще пищят деца, дали някой ще работи с бормашина или пък млади хора ще са вдигнали купон: 53% от германците признават, че шумните съседи могат много да ги ядосат. Ето и още фактори, които в Германия водят до междусъседски спорове:

Една трета от анкетираните се дразнят от неправилно паркиран съседски автомобил, също толкова хора не понасят да им влиза цигарен дим в жилището. Около 15% от междусъседските спорове възникват заради домашни животни или заради неспазване на съответния правилник за вътрешния ред. На следващите позиции в черния междусъседски списък влизат недружелюбност от страна на комшиите, задръстени стълбища или общи части, посещения по никое време, прекалено изобилна декорация на балкони или площадки, която дразни съседите.

По отношение на най-чувствителния дразнител - шума - всъщност се оказва, че българите са сред най-толерантните европейци. Проучване на Евростат показва, че околният шум най-малко тревожи македонците, естонците, ирландците, хърватите и българите. Сред тези нации само около 8% от хората се оплакват от прекалено силен шум наоколо, който идва, разбира се, не само от съседите, но и от уличното движение, от строителството или от производствената дейност наблизо. В това отношение германците са "европейски шампиони": според Евростат през 2019 година повече от 25% от тях са страдали от прекалено силен шум наоколо - при средно за Европа 17,3%, подчертава германският "Вестник на наметалите".