"България за мен е сигурно място. Това е държава, в която мога да казвам каквото мисля. Да кажа, че съм против войната, против режима на Путин и политическите репресии. Тук се чувствам свободна", казва Ксения Елисеева. "В моята държава не мога да кажа тези неща, без да отида в затвора или дори да бъда убита", допълва тя.

На фона на тежките репресии, на които са подложени всички инакомислещи в Русия, аргументите на Ксения да иска да остане в България звучат повече от убедително. Но българските институции не мислят така. Младата жена получава отказ за получаване на закрила от Държавна агенция за бежанците. Според Върховния административен съд пък за нея опасност в Русия няма, защото там имало информационно затъмнение, съответно нямало как руснаците да разберат за дейността ѝ против Путин и войната. Сякаш и руските служби "затъмняват" сами себе си.

"Тя не се страхува от руския народ, тя се страхува от властите", коментира пред ДВ юристката Диана Радославова от "Центъра за правна помощ – Глас в България", която работи по случая. "За Ксения няма обратен път към Русия", подчертава тя.

След Навални тя знае, че трябва да бяга

Младата рускиня е от Ростов на Дон. Следвала е медицина и психология. Казва, че винаги е била политически активна. Участва в големите протести през 2019 година в Русия. Повод за тях е забраната на независими кандидати да участват в местните избори в Москва. Протестите са едни от най-масовите в последните десетилетия в Русия. Те са брутално потъпкани, а над 3000 души са арестувани. След това властта още повече затяга примката около опозицията. "Натискът нарастваше с всяка година. Първо бяха опозиционните политици - убиха Немцов, задържаха Навални. Но след 2019 година започнаха наистина да се фокусират върху активистите и хората, които активно протестират", спомня си тя.

Затова и занапред става много по-предпазлива. "През 2021 година, когато арестуваха Навални, имахме и последните големи протести. Този път знаехме, че ако протестираме, трябваше да крием лицата си."

Две събития обаче ѝ показват, че трябва да бяга - отравянето и впоследствие ареста на Алексей Навални, както и струпването на войници по границата с Украйна, близо до родния ѝ Ростов на Дон. "Видях какво стана с Навални. И с всеки, който е протестирал", казва тя. "С всеки, който е поискал по-добра държава, която спазва правото и конституцията."

"Ти не си Навални"

Ксения първо отива в Полша, после в Черна гора и Армения. От 2022 година живее в България. "Познавам много българи, които ме подкрепят и ми помагат. Както и руснаци тук, които изповядват моите политически възгледи", казва младата жена. В България тя редовно демонстрира позицията си - участва в протести срещу руската агресия, включва се в сдружението "За Свободна Русия", което се бори срещу режима на Путин и войната в Украйна.

"Искаме да покажем на Европа, че не всички руснаци подкрепят това, което се случва", казва рускинята. Примерът с Навални ѝ показва ясно, че такава дейност в Русия е немислима днес. "Трябва да спрем войната. Да направим всичко възможно. Но тук. Защото ако Навални не се беше върнал в Русия, той щеше все още да се бори за една по-добра Русия", допълва активистката.

Само че Ксения не е Навални. И според част от българските институции това се оказва достатъчна причина тя да няма право на политическо убежище. "Ти не си Навални", казва и съдийка от Административен съд в София, когато отхвърлят опита ѝ да обжалва решението на Държавна агенция за бежанците (ДАБ).

Върховният административен съд противоречи сам на себе си

След отказа да получи закрила от ДАБ, Ксения оспорва решението в съда. Административен съд – София-град отхвърля иска ѝ, но Върховният административен съд го уважава и връща делото за повторно разглеждане на първата инстанция. "Второто решение на Административен съд София-град отменя отказа на ДАБ за закрила на Ксения, като дава много точен и подробен анализ на ситуацията в Русия в светлината на нейната активистка дейност", казва Диана Радославова. Но при второто гледане на делото във ВАС, решението е с обратен знак. "Вторият състав на Върховния административен съд с изключително повърхностни аргументи отменя решението на Административен съд София-град и приключва окончателно делото", обяснява юристката. Така два състава в един и същи съд взимат коренно различни решения. "Върховният административен съд противоречи сам на себе си. Това е шокиращо", казва Радославова.

Според юристката за бежанците като цяло става все по-трудно да останат в страната ни. "Имаме масови откази на закрила на ниво ДАБ и Върховен Административен Съд, особено с оглед променената практика по сирийските случаи, отказваме дори на непридружени непълнолетни. Знам за случай на отказ от закрила на четиригодишно непридружено дете", казва тя. Това важи и за политическите бегълци - хора като руснака Александър Стоцки, който три години се бори, преди да получи статут, и саудитеца Абдулрахман ал Халиди, който е пред депортация. "Тази масовост на откази говори за липсата на индивидуален подход. И за политически, а не съдебни действия", коментира юристката.

ДВ изпрати въпроси до Държавна агенция за бежанците, както за случая на Ксения Елисеева, така и дали въобще институцията смята, че Русия е държава, която преследва инакомослищеите. От ДАБ ни отговориха, че "при провеждане на административното производство за предоставяне на международна закрила на руската гражданка са спазени всички процесуални гаранции". Според ДАБ фактите и обстоятелствата са анализирани подробно в отказа. "Гаранцията за това, че в случая не са нарушени материалния или процесуален закон е решението на Върховния административен съд (ВАС)", допълват още те.

"Някой ден Русия ще е свободна"

За Ксения не остава друго освен отново да подаде молба за закрила, уточнява нейната адвокатка. Тя не губи надежда. "Разбира се, че ме е страх и се притеснявам. Но трябва да сме силни и съм сигурна, че правото и човешките права ще ме защитят", казва тя.

Не губи надежда и за бъдещето на Русия: "Тоталитаризмът се олицетворява от един човек основно. А никой не е безсмъртен. Това ще се промени някой ден." Тя казва, че много хора, включително и нейни роднини знаят какво се случва, но ги е страх да надигнат глава. Има много чудесни хора в Русия, които искат промяна, искат да имат глас и да живеят в свободна държава. Когато днес говоря с тях, ми отвръщат: Не можем да говорим, стените имат уши."

"Някой ден Русия ще е свободна", убедена е Ксения. Дали и тя ще е свободна в България или зад решетките в родината си зависи от българските институции.

***

Вижте и това видео от нашия архив: