Настроението в Голямата зала на народите в Пекин е приповдигнато. Под бурни аплодисменти делегатите на Китайския народен конгрес записват на 29 март 1993 година в конституцията на страната, че Китай ще бъде вече „социалистическа пазарна икономика“, вместо планова. Решението отпреди 30 години е историческо - то издига Китай до нова световна сила с втората по големина икономика в света. В края на заседанието тогавашният министър-председател Ли Пън обявява пред печата, че Китай вече няма да прибягва до "старите методи на плановата икономика", дори да среща проблеми в стопанското си развитие.

Три десетилетия по-късно премиерът Ли Цян, близък довереник на държавния и партиен лидер Си Дзинпин, още в първата си публична изява като министър-председател опровергава твърдението, че старият курс се е променил. Правителството се придържало към "социалистическата пазарна икономика", уверява той, а после държи необичайно дълга пледоария за ползите от частната икономика.

По-силен контрол върху частния сектор

Но колкото по-често Китай опровергава нещо, толкова по-сигурни могат да са наблюдателите, че наистина има точно такъв проблем. Самият Ли Цян призна, че са били взети "неправилни решения". Частните предприемачи били „обезпокоени". А частният сектор трябвало да бъде насърчаван по същия начин както и държавната икономика. „Всички фирми трябва да се третират равноправно“, заяви той.

Ала от 2012 г. насам, когато започна възходът на Си Дзинпин, наричан още "Председателят на всичко", Китай все повече се отдалечава от тази цел. "През годините бяха нанесени толкова много щети, че би трябвало да направят нещо повече от това да обещават хубави неща", коментира експертът по Китай Бил Бишъп, редактор на бюлетина „Sinocism“. Членът на управителния съвет на Германската търговска камара (AHK) в Китай Йенс Хилдебранд все пак разчита като "положителни" сигналите, дадени от новия премиер. "Ако те се отнасят и за чуждестранните компании, германските фирми биха могли да участват в растежа на китайската икономика", каза той. "Необходими са обаче конкретни стъпки за еднаквото прилагане на регулациите, за равноправно третирани при раздаването на обществените поръчки и достъпа до банково финансиране за частни и чуждестранни компании", смята Хилдебранд. 

Държавните предприятия са с предимство

В действителност китайските държавни предприятия се третират преференциално - пред тях стоят по-малко пазарни пречки за преодоляване, освен това те се ползват се с достъп до по-пълна информация и подкрепа от страна на държавата, до обществени поръчки и лицензи. В същото време Китайската комунистическа партия (ККП) засили контрола си върху частния сектор - не на последно място с внедряването на партийни кадри в управлението им. Големите успешни дигитални и интернет компании бяха сложени на къса каишка. Ярък пример за това е финансовото дъщерно дружество Ant на най-голямата търговска платформа в света Alibaba. Прочутият ѝ основател Джак Ма просто изчезна.

Махалото на историята очевидно се движи вече в обратна посока. На някои ситуацията им напомня за „теорията за кафеза“ на Чен Юн (1905-1995 г.), сподвижник на архитекта на китайската „социалистическа пазарна икономика" Дън Сяопин. Партийният ветеран оприличаваше свободния пазар на птица, а държавния контрол - на кафез. "Вътре в клетката птицата може да лети на воля, колкото иска", казваше той.

"Това не е свободна пазарна икономика, а много затворена пазарна икономика, подчинена на определена логика", обяснява Нилс Грюнберг от Института за изследване на Китай в Берлин. Ако допреди 30 години капитализмът се изучаваше и в партийната школа, днес идеологията на Си Дзинпин за "китайския стил социализъм от новата епоха" се ползва с абсолютно предимство. "Си Дзинпин всъщност вярва, че Китай може и трябва да бъде различен модел", посочва Грюнберг. Световната финансова криза от 2008 г. разкри проблемите на капитализма, а Си много държи и на това Китай да се различава от Съветския съюз.

Комунистическата партия като "инструктор по кормуване"

"Крахът на Съветския съюз и приватизацията на социалистическата икономика, тоталният ѝ срив и прехвърлянето на общата собственост в ръцете на няколко олигарси е истинска опасност в очите на Си", казва Грюнберг. „Тази ударна приватизация, която беше извършена в Съветския съюз и бившите съветски републики, е нещо, което според китайското ръководство би трябвало да не се допуска.“

По отношение на Китай експертът не говори за "контрол", а за "направляване" на икономиката: "Не е необходимо партията да взима активно всяко решение, но тя присъства като инструктор по кормуване, така да се каже, който се намесва, ако някой завие в неправилна посока." Грюнберг изтъква и един особено сериозен проблем пред Китай:

„САЩ наложиха санкции и се опитват да ограничат достъпа на страната до високи технологии, за да забавят нейния възход. Тази негативна спирала продължава поне от времето на американския президент Доналд Тръмп", припомня той. "Трудно ми е да видя изход от нея. Това е по-голямото предизвикателство, поне засега."