Когато емирът на Катар Тамим бин Хамид ал-Тани посети Берлин само няколко дни след терористичното нападение на Хамас в Израел, на това мнозина реагираха с критики. Все пак Катар беше и още се смята за съюзник на Хамас, уточнява АРД. Но още по това време емирството вече активно е работело за освобождаване на заложниците, взети от Хамас.

Специален екип за преговори

Онова, което е било извършено в пълна поверителност, сега вече е публично достояние. Ето какво е известно: Катар се обръща към САЩ малко след нападението на Хамас и им предоставя информация за заложниците. Емирството изразява увереност, че може да бъде постигнато споразумение за освобождаването им и моли САЩ за малък екип, който да преговаря директно с израелците и бойците на Хамас.

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан поставя задачата на Брет Макгърк - координатор на Съвета за национална сигурност за Близкия изток и Джошуа Гелцер - правен съветник. В началото операцията е строго секретна - дори другите американски служби не са уведомени.

Ежедневни разговори

След разговори с близките на заложниците на 13 октомври, президентът Байдън допълнително концентрира усилията си над задачата по освобождаването им. Няколко дни по-късно - на 18 октомври, американският президент заминава за Израел, за да обсъди с Нетаняху възможностите за хуманитарна пауза и да координира усилията по освобождаването на заложниците обяснява АРД.

Първият показателен за потенциалния успех знак е освобождаването на две американки от Хамас на 20 октомври. Три дни по-късно са освободени и двама израелски заложници. За САЩ това е доказателство, че може да бъде постигнато и по-устойчиво споразумение, при което да се освободят повече заложници.

Все по-често се водят и разговори между Байдън и Нетаняху. В процеса са замесени и директорът на ЦРУ Уилям Бърнс и директорът на Мосад Давид Барнеа. На този етап Хамас се опитва да предотврати сухопътна офанзива и обещава да освободи заложници. Израелското правителство обаче се съмнява в намеренията на Хамас и започва сухопътната си атака. Преговорите между САЩ, Израел, Катар и Египет обаче продължават.

Сложна комуникация

През следващите няколко седмици се появяват нови предложения и искания. “Болезнено бавният процес”, както го нарича “Ал Джазира” на първо време не постига ясни резултати, най-вече защото всички съобщения идват от Газа, минават през Доха или Кайро и чак тогава достигат САЩ и обратно.

Според информацията на АРД проблем възникнал, когато от Хамас предложили конкретен брой заложници да бъдат освободени, без да съобщят кои ще са те. Израел обаче настоява на това. Байдън потвърждава това искане на Израел пред катарския емир и в крайна сметка успял да се наложи. Нетаняху обаче също трябвало да отстъпи за някои неща. В началото той настоявал да бъдат освободени не 50, а 100 заложници. В крайна сметка се съгласил на предложените условия.

Крайните срокове

Влизането на израелски войници в болницата "Ал-Шифа" в град Газа отново застрашава преговорите. Хамас тогава прекъсна преговорите и поиска войниците незабавно да напуснат сградата. Израел обаче отхвърли това и обеща, че болницата ще продължи да функционира въпреки разполагането на войници, пише АРД.

Разговорите отново се подновяват. В средата на ноември Байдън се обажда на емира на Катар Ал-Тани, за да уточни, че времето вече изтича и че има "последен шанс". Според съобщенията по това време Хамас настоява за петдневно прекратяване на огъня, докато Израел е готов за прекратяване на огъня само за четири дни.

През следващите дни Макгърк води допълнителни разговори в Катар и Египет, по време на които са уточнени все повече подробности за споразумението. Фокусът вече се мести върху освобождаването на жени и деца, освобождаването на палестински затворници, хода на различните етапи на размяната и обхвата на прекратяването на огъня.

Постижението

Накрая, на 19 ноември, от ивицата Газа пристига новина, че Хамас принципно е приел предложението. Тогава уточняват и последните детайли за прекратяване на огъня между Хамас и Израел и размяната на заложници и затворници на 22 ноември.

Споразумението се прилага от 24 ноември насам, припомня АРД. Наблюдателите отдават това на голямата лична ангажираност на участниците в него. В региона то допълнително засилва ролята на Катар и същевременно показва колко незаменимо е влиянието на САЩ в Близкия изток.