Може ли да се каже, че подновяването на износа на зърно от Украйна се дължи най-вече на посредническата роля на Турция и е успех за президента Ердоган?

М. Воротнюк: Най-напред трябва да се отбележи, че позицията на Турция спрямо Русия и Украйна е доста сложна и двузначна. Макар Турция да е членка на НАТО, тя постоянно се опитва да играе ролята на мост между Запада и Русия. Турция има собствени стратегически интереси, като в неин интерес е да не заема открита пронатовска или проруска позиция, нито пък проукраинска. Фактът, че тя успя да изиграе ролята на посредник в споразумението за зърното между Русия и Украйна, вероятно е доказателство за това, че Русия възприема ролята на Турция като полезна за руските интереси и естествено се опитва да извлече дипломатически и политически дивиденти. Вдигането на блокадата на украинските пристанища е много важно събитие и ролята на Турция в това отношение наистина е значима.

Каква е тайната на Ердоган? Как успява да седи на два стола едновременно? От една страна Турция доставя дронове на Украйна, а от друга не налага санкции на Русия, а точно обратното - помага на Русия да получи засегнати от санкциите западни стоки.

М. Воротнюк: Тази позиция отразява стратегическата култура на Турция. Турция има собствени стратегически интереси, в които влиза партньорството на една и съща дистанция спрямо Русия и спрямо Украйна. Това означава, че за Турция няма противоречие между доставката на дронове за Украйна от една страна, и покупката на руски системи за противовъздушна отбрана и ангажимента на руската фирма „Росатом“ в строителството на ядрена централа в Турция - от друга.

Очевидно е, че става дума за поредица фактори, които на пръв поглед си противоречат. Но Турция успява да поддържа този шпагат между Русия и Запада. Питате каква е тайната на Ердоган. Мнозина често казват, че между Ердоган и Путин има сходства: двама авторитарни лидери, които имат определен стил на ръководство и които могат да разрешат на най-високо ниво определени конфликтни теми на базата на доверието между тях. Но на нас ни е ясно, че в случая не става дума за доверие, а за отчитане на интересите на другия. Именно това дава възможност за разпределение на сферите на влияние в региона, включително в Черно море.

Мнозина прогнозират, че откритата подкрепа на Турция за Украйна в един момент ще премине „червената линия“ на Русия и ще се стигне до пряка конфронтация между Русия и Турция. Но открита конфронтация и до момента няма.

Говорите за „червена линия“ - къде преминава тя, когато става дума за сътрудничеството с Турция?

М. Воротнюк: Турция внимава много да не пресече тази „червена линия“. Доставката на дронове определено е открит нерв в отношенията между Русия и Турция - това обстоятелство е болезнено за Русия, но Турция прави всичко възможно да не причинява прекомерна болка и се опитва да постигне баланс чрез отстъпки в други стратегически сфери. Например, като се опитва да реагира внимателно на руската политика в Черно море. Въпреки че позициите на Турция в Черно море са изключително ключови, виждаме, че тя позволява на Русия да доминира в региона на Черно море. Освен това Турция се опитва да предложи на Русия определени дивиденти, като не се присъединява към санкциите, не затваря въздушното си пространство за руските самолети и кани руските туристи.

В Турция вече се състояха редица преговори между Русия и Украйна. Дали в следващите месеци Турция би могла да успее внимателно да подтикне Украйна да поднови преговорите с Русия, например за сключване на примирие?

М. Воротнюк: Що се отнася до този въпрос, съм песимистка. Каква конструктивна роля би могъл да изиграе един посредник, ако държавата агресор не е готова да прекрати въоръжените си операции? В това отношение възможностите на Турция са ограничени. Ердоган и другите турски представители заявяват, че е много важно да се сключи мир, като се опитват да заобиколят въпроса кое е основното препятствие по пътя към мира. Това, което Русия прави сега, е само опит да печели време. Това е опит да се представи като вдъхващ доверие партньор, загрижен за прехраната на света, който обаче всъщност продължава да преследва военните си цели в Украйна. И ако Турция се опитва да представи споразумението за зърното като стъпка към постигането на договореност между двете страни, според мен това е по-скоро илюзия, тъй като в руските стратегически сметки тези два фактора могат спокойно да съществуват, без да се изключват взаимно.

*Мария Воротнюк e експертка по проблемите на черноморския регион в мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон. С нея разговаря Роман Гончаренко.