Шведската компания ИКЕА се е снабдявала с продукти за производството на мебели от доставчици, възползвали се от затворнически труд в беларуски колонии. До това заключение стига екипът от европейски разследващи журналисти We Report. Но тази практиката не е нова и е позната още от годините на Студената война.

Не само ИКЕА се е възползвала от затворнически труд

В продължение на много години западноевропейски компании са използвали труда на затворници от ГДР. Свидетелствата сочат, че най-вероятно те не са знаели за това. Според архивите на Щази (Министерството на държавната сигурност на бившата Източна Германия) броят на тези дружества е много по-голям, отколкото досега се е смятало. През ноември 2012 г. шведската мебелна компания ИКЕА призна, че е използвала принудителния труд на криминални и политически затворници в ГДР. Тя обаче не е единствена.

Преди години германският историк Тобиас Вуншик публикува данни, според които затворниците от ГДР са снабдявали с продукти известни производители на мебели, компании за фотографско оборудване, магазини, търговци на дребно, както и фармацевтичната, автомобилната и стоманодобивната промишленост. Смята се, че всяка година ГДР е продавала на Запада стоки, произведени от затворници, на стойност най-малко 200 млн. западногермански марки.

В ГДР не е имало принудителен труд, а "трудово възпитание"

Затворниците в ГДР са били принудени да полагат принудителен труд. Така те са участвали в производството на стоки за износ, обяснява политологът и теолог д-р Кристиан Заксе. От много години той изследва темата. Според Федералната служба за досиетата на Щази затворниците в повечето случаи не са знаели къде отиват материалите и продуктите, произведени от тях. Купувачите също не са имали представа къде и как са произведени стоките, които са получавали, и не са проявявали особено желание да разберат. Министерството на държавната сигурност, от своя страна, е правело всичко възможно, за да запази практиката колкото е възможно по-малко известна.

В ГДР официално не се е говорело за принудителен труд. Използването му противоречи на марксистко-ленинското разбиране за социалистическото общество. В СССР властите са наричали принудителния труд поправителен или задължителен, а в ГДР - "трудово възпитание".

Според Ян Филип Вьолберн от Центъра за съвременна история в Потсдам най-късно през 1971 г., с идването на Ерик Хонекер на власт, трудът в затворите, включително на политическите затворници, се е превърнал в част от икономическото планиране на ГДР. Според него всяка година в практиката участвали между 15 000 и 30 000 лишени от свобода.

Политологът Кристиан Заксе пише, че западните държави, освен в случаите, в които е било неизбежно, никога не са преговаряли директно с предприятията в ГДР. Разговорите са били водени чрез посредници, които са представлявали източногерманските власти. Така западните купувачи едва ли са могли да разберат начините за производство на продуктите и компонентите, които са получавали.

Но през 1967 г. "Амнести интернешънъл" публикува доклад за използването на принудителен труд в ГДР. Тогава западни правозащитници изпращат хиляди писма до държавните институции на бившата Източна Германия за условията в затворите.

IKEA и източногерманските затворници

В Световния търговски център в Източен Берлин е имало офиси на западни корпорации. През 1987 г. в представителството на ИКЕА са работили трима шведски и осем източногермански служители. Когато ръководството на шведската компания е научило, че в производството на мебели са участвали затворници, то е изискало край на тази практика. Тогава ГДР официално е обещала, че ИКЕА вече няма да получава стоки, произведени в затвори.

***

Разгледайте и тази галерия от нашия архив: