Берлинската стена, дълга 160 километра, разделя хора и съдби в продължение на десетилетия. Тя е била охранява много строго. Мнозина все пак успяват да я преодолеят. Много от тях - с тунели под земята. Вижте снимки.
Снимка: Gert Schuetz/akg-images/picture-alliance
Реклама
Изграждането на Берлинската стена, като символ за цялата епоха на Студената война в Европа, започва на 13 август 1961 година. Бетонното съоръжение изглеждало непреодолимо, но някои от жителите на ГДР все пак успяват да го преминат.
13 август 1961 година е специален ден в историята на Германия, за който се говори не само на годишнини – кръгли и обикновени. Тази дата е част от колективната памет за Берлинската стена, чието падане през 1989 г. слага край на следвоенното разделение на Германия.
160-километровата Берлинска стена и германско-германската граница, дълга 1400 километра, разделяха хора, семейства и съдби. Жителите на разделената страна се опитваха да преодолеят бетонните прегради, мрежите с бодлива тел и многобройните контролни проверки. Много от бягствата бяха успешни, но други завършиха трагично.
Скокът на Конрад Шуман
Тази снимка от август 1961 г. е останала в историята и се е превърнала в символ. На нея се вижда как източногерманският войник Конрад Шуман се възползва от възможността да прескочи оградата с бодлива тел, за да избяга от ГДР. Той прави това само два дни след началото на строежа на Берлинската стена. Шуман е един от десетките хиляди, избягали от Източна Германия.
Конрад Шуман показва снимката на своето бягство, станало на 15 август 1961 годинаСнимка: Edwin Reichert/AP/picture alliance
Бягство през границата
Някои от бегълците прекосяват границата пеша, рискувайки да бъдат застреляни. Други се крият в багажници и тайни скривалища в автомобили, използват саморъчно направени самолети, балони, плавателни съдове. 40 000 опита за бягства завършват успешно. Има обаче и няколкостотин души, които загиват. Най-малко 140 опита за преминаване през Берлинската стена завършват трагично. Тук разказваме за онези, които са избягали от ГДР, прокопавайки тунели под Стената.
Граничари на ГДР издирват нелегален тунел под СтенатаСнимка: ullstein - Kasperski
Подземията на Берлин
Една от обиколките за туристи в Берлин започва в бподземията на метростанция Gesundbrunnen, където е разположена първата част от изложбата. Известна е и една къща на улица "Bernauer Strasse", от чието мазе най-често са правени опити за прокопаване на тунели.
Снимка: Berliner Unterwelten e.V./Holger Happel
Метални решетки с пирони
В първите месеци след строежа на Берлинската стена стотици хора успяват да се възползват от вече съществуващи подземни пролуки - около 850 души например са успели да избягат през канализацията, а около 120 са се промъкнали през различни подземни тунели. Скоро обаче властите на ГДР взимат мерки. Върху капаците на канализацията са поставени решетки със стърчащи нагоре метални пирони, за да спират бегълците.
Решетки, предпазващи от бягствоСнимка: Berliner Unterwelten e.V./Holger Happel
Първите мерки
Всички канализационни шахти постепенно са били покрити с греди и решетки и оборудвани с алармени инсталации. Подземните тунели вече са строго охранявани. Обходните маршрути били обозначени със стрелки и знаци: "Вражеска страна" - "Приятелска страна". Не всички патрули се завръщали от дежурствата си обаче.
Тунел за бягство под СтенатаСнимка: Gregor Fischer/dpa/picture alliance
Масов отлив на хора от ГДР
Опитите за бягство от ГДР са инкриминирани през 1957 година. Преди изграждането на Берлинската стена граничните войски на ГДР са имали численост от около 40 000 души. Впоследствие те били масивно увеличени. Бягствата на граждани на ГДР на Запад стават масово явление – общо 2,6 милиона души напускат ГДР само в периода между 1949 и 1961 година.
Тунел на Метрото под спирка "Gesundbrunnen"Снимка: Berliner Unterwelten e.V./Holger Happel
Първите тунели
След като подземните и канализационните шахти били блокирани, хората започнали да копаят тунели за бягство. Според някои данни, до средата на 1970-те години те са били около 40, а според други - около 70. По тези тунели към Западен Берлин са избягали до 300 души. Тази снимка е направена по време на строителството на Тунел 57 - един от най-известните в подземията на Берлин.
Тунел, водещ към пивоварната на ул. "Bernauer Straße"Снимка: Berliner Unterwelten e.V./Holger Happel
57 души само за една нощ
Защо 57? Това не е сериен номер, а се отнася до броя на хората, които са успели да избягат през него само за една нощ. Сред тях обаче имало и предател, който издал част от бегълците. Втората част на изложбата, намираща се в мазето на бившата пивоварна на улица Bernauer Straße, показва реконструирана част от тунела, пресъздаден с помощта на бившите му строители.
Строителството на тунел 57 през 1964 годинаСнимка: picture-alliance/dpa/Keussler
Най-дългият тунел
Общо 120 души е трябвало да използват този тунел. Той е бил най-дългият - 145 метра, но също така и най-дълбокият – на 12 метра под земята. Между април и октомври 1964 г. в прокопаването на тунела са взели участие 35 души, включително специалисти с инженерни и технически умения.
Вход към частично реконструирания тунелСнимка: Gregor Fischer/dpa/picture alliance
*****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Познавате ли тези места: Германия преди и сега
Можете ли да познаете тези места? Те са уж едни и същи, но въпреки това изглеждат коренно различно. Каква беше Германия преди Обединението и каква е сега? Предлагаме ви разходка в снимки:
Бранденбургската врата
Тя е един от най-известните символи на Берлин. Вратата, построена през 1791 година, маркира по време на разделението границата между Източен и Западен Берлин и е недостъпна за обществеността. Преградите са махнати едва през есента на 1989 - оттогава площадът е любимо място за срещи на хора от страната и чужбина.
Берлинската стена
В продължение на 28 години тя разделя града на две. Край 160-километровата строго охранявана стена намират смъртта си много хора, опитали се да избягат на Запад. Галерията „Ийст Сайд“, най-дългата запазена част от стената, бе изрисувана от художници в годината на Обединението на Германия.
На 15 февруари 1945 година - два дни след първата бомбена атака срещу Дрезден, опожарената черква рухва. Повече от четири десетилетия разкошният едно време храм остава в развалини. Той е възстановен чак след демократичните промени с дарения от Германия и от цял свят.
Дворецът на републиката отстъпи място на Берлинския замък
Той бе един от центровете на властта в ГДР и сцена за конгресите на ГЕСП. Дворецът на републиката е открит през 1976 година. След Обединението престижният обект на Ерих Хонекер, който се оказва построен с азбестови строителни материали, е разрушен. На негово място е възстановен бившият градски замък на Берлин.
Градският замък в Потсдам
Бароковият градски замък в Потсдам е бил резиденция на известни благородници. По време на Втората световна война изгаря при въздушна атака на съюзниците. Във времената на ГДР е взривен, а останките му са отстранени. Днешната великолепна сграда е възстановена почти изцяло в съответствие с историческите планове и снимки.
Старият център на Щралзунд
Град Щралзунд в провинция Мекленбург-Предна Померания е известен със своите специфични островърхи сгради. Във времената на ГДР историческите постройки са били пред рухване. След промените са санирани изцяло, а от 2002 година живописният стар град е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Ленин от квартал "Фридрихсхайн"
От 1970 до 1991 в берлинския квартал „Фридрихсхайн“ се издига 19-метров колос от червен гранит. На официалното му откриване, където реч държи видният партиен деец на ГДР Валтер Улбрихт, присъстват 200 000 души. В началото на 1990-те години статуята е демонтирана. Днес бившият площад „Ленин“ се нарича “Площад на Обединените нации“.
Хоеншьонхаузен
До 1989 година на това място в Източен Берлин се намира следственият арест на ЩАЗИ. Там попадат всички политически затворници, които властта подлага на всевъзможни психически и физически изтезания. Комплексът от сгради е бил секретен и не е обозначаван на нито една карта на града. След Обединението е затворен и превърнат в мемориал за жертвите на тоталитаризма.
Корекомите на ГДР
В т.нар. „Интершоп“ по времето на ГДР е можело да се пазарува само със западна валута. Тези магазини си остават недостъпни за повечето тогавашни източногерманци. Един от първите интершопове се появява на улица „Фридрихщрасе“ в Източен Берлин. Днес това място изглежда съвсем различно и е пълно с бутици и магазини.
KaDeWe
Универсалният магазин в Западен Берлин, известен под абревиатурата „KaDeWe“ (Магазинът на Запада), е вторият по големина в Европа след „Хародс“ в Лондон. Луксозният магазин с 60 000 квадратни метра търговска площ е открит през 1907 година. По време на Втората световна война е почти унищожен, а днес е атракция за туристите, местните хора и почитателите на лукса.
