В Европа Путин може да разчита на три съюзника: Унгария, Сърбия и сръбската част от Босна и Херцеговина, отбелязва балканският специалист на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) Михаел Мартенс. В статията си добрият познавач на региона разказва за позицията на Милорад Додик в Баня Лука и отбелязва, че за разлика от него сръбският президент Александър Вучич не заема чак толкова отявлена проруска позиция, а страната му дори е подкрепила резолюции на Общото събрание на ООН срещу руското нахлуване в Украйна.

Путин е най-харесваният чужд политик в Сърбия

„От друга страна обаче Белград не се присъедини към европейските санкции и подкрепя Русия където и колкото може. Масовите медии в страната, които се контролират от лични приятели и верни хора на Вучич – вестници, телевизии и портали – вече от години бомбардират населението с пропаганда срещу Запада, според чието послание истинските приятели на Сърбия всъщност са Русия и Китай. И ефектът е налице. За разлика от нагласата преди няколко години, днес мнозинството от хората в Сърбия са срещу влизането на страната им в ЕС. (…) А Путин, показват допитванията, е най-харесваният чуждестранен политик в страната“, пише Мартенс.

По-нататък авторът отбелязва, че десетки хиляди руснаци, навярно шестцифрено число, вече са емигрирали в Сърбия, а между Белград и няколко руски града функционира всекидневен въздушен трафик.

„Някои руснаци искат просто да си въртят бизнеса в Сърбия, без някой да ги закача – нещо, което в Русия вече е невъзможно. Тези хора са си добре в Сърбия, на тях дори се гледа с добро око. Затова пък политическите активисти, които организират демонстрации и митинги срещу Путин, все по-често изпитват на гърба си натиска на сръбската държава“, отбелязва балканският експерт на ФАЦ.

Той цитира и известния руски правозащитник Владимир Кара-Мурза, осъден наскоро на 25 години лагер заради „държавна измяна“, който описва как именно сръбските тайни служби са го издали на руснаците, а също и няколко други дисиденти.

И други "помагачи"

Но Сърбия не е единствената държава, която гласно или негласно води приятелска политика спрямо Путин. Всекидневникът „Ди Велт“ говори за „помагачи“ на Путин, като има предвид Гърция. Статията е със заглавие „Тайният помощник на Русия и неговата сенчеста флота“, от която научаваме как гръцки танкери транспортират руски петрол.

Авторката Каролина Дрютен отбелязва, че Русия финансира войната си срещу Украйна главно с продажбите на петрол. А една държава от ЕС солидно печели от това: Гърция. „Най-вече гръцки танкери извозват петрола от руски пристанища в Черно море, а Атина защитава своите бизнес интереси на европейско равнище. Така тя допринесе за разводняването на санкциите срещу Русия. И много ядоса Украйна“, пише авторката.

Цитиран е Робин Брукс, главен икономист на световното Сдружение на финансовата индустрия, според когото веднага след началото на войната Гърция нарочно е преместила танкерната си флота в руски пристанища, за да поеме транспорта на петрол. След като други западни флотилии се оттеглили, печалбите за гръцките превозвачи се увеличили.

Легално, но дали е морално?

От статията научаваме, че гръцките танкери са главните превозвачи на руски петрол, който не може да бъде доставян до държави от ЕС заради санкциите, поради което той минава през Черно и Средиземно море, после през Суецкия канал и се отправя към Азия, например към Индия. Поради това, че петролът отива в трети страни, Гърция формално не нарушава санкциите. Пред „Ди Велт“ Брукс казва: „Тази практика е абсолютно легална. Друг въпрос е дали морално може да бъде оправдана.“

Германската медия коментира и готовността на Гърция да помага на Украйна: „След руското нахлуване в Украйна Гърция веднага застана на страната на Украйна и ѝ достави оръжие. Но готовността да помага на Украйна очевидно стига до определена граница, отвъд която се засягат основни държавни интереси. Гръцкото корабоплаване като бранш е едно от най-големите в света: през 2021 година 30% от танкерите в световните морета са били гръцки. Корабоплаването дава съществен принос за БВП на Гърция“.

Гърците гледат скептично на санкциите срещу Русия

Авторката отбелязва, че гърците гледат предимно скептично на санкциите срещу Русия. „В същото време обаче Атина търси баланс между европейските интереси и настроенията сред населението, които се отличават от общественото мнение в други държави от ЕС. Мнозинството гърци, около 60%, отхвърля оръжейните доставки за Киев, а само 29 на сто одобряват санкциите срещу Русия.“

Редом с легалния превоз на руски петрол, много танкери, повечето от които вероятно са гръцки, превозват и незаконно руски петрол – в нарушение на наложената от санкциите ограничителна цена. Тъкмо това е „сенчестата гръцка флотилия“, коментира „Ди Велт“.