ГДР се хвалеше като образована и четяща нация. И наистина там се четеше много, но книгите преминаваха през строга цензура от страна на партията. В много случаи - напълно субективна и произволна.
Снимка: Hendrik Schmidt/picture alliance/dpa
Реклама
В ГДР наистина се четеше много. Класически произведения като "Война и мир" на Толстой, "Декамерон" на Бокачо и "Клетниците" на Виктор Юго, научно-фантастични романи и репортажи за места, които човек можеше да посети само във въображението си - заради ограниченията за пътуване. Едно нещо обаче е безспорно: както в много други области на обществения живот, партията контролираше какви книги да се предлагат на читателите в ГДР.
Образованата нация
Пред външния свят ГДР се представяше като "образована нация" и дори като „четящата нация“. Творбите на Гьоте и Шилер бяха гордо развявани като културни ценности на ГДР. "Какви прекрасни времена бяха това за литературата! Клиентите се редяха на опашки пред книжарниците, а книжните базари бяха препълнени с любители на литературата. (....) Но и какви ужасни времена, след като всяка напечатана дума подлежеше на строга цензура", пише Щефан Воле, автор на книги и куратор на изложбата "Четящата страна ГДР".
Общо 20 пана хвърлят светлина върху ежедневието на бившата Източна Германия. Събитието, което връща лентата назад, не е посветено на писателите на страната, а на това как гражданите в комунистическата държава са откривали света за себе си чрез четенето. "Изложбата е история за хората, които винаги са намирали начин да получат литературата, която всъщност са искали да четат", казва историкът Улрих Мелерт.
Книгите на Изтока
Онова, което е попадало в книжарниците и пред очите на младежите от ГДР, се е проучвало много внимателно. Комикси като тези за Доналд Дък или Чичо Скрудж, истории за гангстери и любовни романи от Запада, са се смятали за мръсна литература. Не е било необичайно в училище чантите да се проверяват за забранена литература. И всеки, който я е внасял, е получавал писмена забележка. Или родителите му са били викани на разговор.
Табло от изложбата "Четящата нация"Снимка: 2022 Bundesstiftung zur Aufarbeitung der SED-Diktatur
„И в демократичните държави има литература, която не намира място в библиотеките - например порнографски писания, националсоциалистическата или друга екстремистка литература“, казва Улрих Мелерт. „В ГДР обаче тази тенденция е била доведена до крайност", посочва той.
В следвоенния период първо е била забранена нацистката литература. След това обаче са отстранени политически неудобните автори от Запада и комунистическите дисиденти. Библиотеките са отделяли забранените книги на специално място, а шкафът за т.нар. отровна литература е можел да бъде отварян само със специално разрешение.
Нелеката съдба на писателите в ГДР
От писателите се е очаквало да служат на социализма. Като интелектуалци те са били ухажвани от властите, но и наказвани при отклонение от "правия" път. Всяка книга е била преглеждана внимателно. Министерството на културата е решавало дали дадено произведение може да бъде публикувано. Най-вече са се гледали под лупа политическите послания. Не са съществували единни стандарти, така че решението на министерството често е било непредсказуемо и твърде субективно. Лоялните към властта писатели са получавали висок тираж, а критичните - ако изобщо са успявали да преминат през ситото на цензурата – малък.
Това е водело и до автоцензура, но редица автори все пак са се осмелявали да засягат и теми-табу. Книгите на Криста Волф и останалите автори, които не са следвали сляпо линията на партията, са били възприемани на Запад с голям интерес и възхищение. Обратно – в ГДР са били предпочитани книгите с критична насоченост спрямо западната действителност.
33 години след падането на стената, ГДР остана в историята. Но част от нейната литература продължава да се чете и днес.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Вилите на Гьоте, Брехт, Кандински
Къде са прекарвали летните месеци известни германски интелектуалци като Гьоте, Томас Ман и Бертолт Брехт? Тук показваме вилите на деветима прочути писатели, художници и философи:
Снимка: picture-alliance/dpa
Идилия край морето: вилата на Томас Ман
Томас Ман бил влюбен в крайбрежието на Балтийско море. Много искал да си построи там лятна къща, но парите все не стигали. Когато през 1929 става носител на Нобеловата награда за литература, въпросът с финансирането на вилата се решил от само себе си. Томас Ман си построил къщичка в литовското селище Нида. През 1933 година писателят напуска нацистка Германия. И никога повече не се завръща в Нида.
Снимка: picture-alliance/dpa
На остров Хидензее: вилата на Герхард Хауптман
Известният писател и драматург Герхард Хауптман също прекарвал летните месеци край Балтийско море - на остров Хидензее, западно от остров Рюген. Там той се отдавал на отдих и след идването на нацистите на власт. По онова време остров Хидензее привличал редица художници и интелектуалци, а Хауптман толкова го харесвал, че пожелал да бъде погребан там.
Снимка: picture-alliance/dpa
В планината: вилата на Мартин Хайдегер
Философът Мартин Хайдегер харесвал планините - по всяко време на годината. Той имал къща в Тотнауберг в южната част на Шварцвалд, където обичал да се усамотява. Именно там завършил своя фундаментален труд "Битие и време". И до днес на това място се провеждат походи по стъпките на известния философ.
Снимка: picture-alliance/Rolf Haid
Край Берлин: вилата на Макс Либерман
Художникът Макс Либерман бил истински влюбен в Берлин. През цялата година живеел недалеч от Бранденбургската врата, а и лятото прекарвал съвсем наблизо - в къща край езерото Ванзее. След смъртта на Либерман през 1935 година националсоциалистите конфискували вилата. Днес тя е музей, посещаван от хиляди туристи.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от града: вилата на Хайнрих Бьол
"Всички градове по света стават жертва на автомобилите", бил убеден писателят Хайнрих Бьол. При всяка възможност той гледал да излезе от Кьолн. Имал къща в Лангенбройх, където и днес намират подслон писатели и художници от цял свят, които са били принудени да избягат от родината си. Стипендията на фондация "Хайнрих Бьол" им позволява да живеят и работят там в продължение на четири месеца.
Снимка: picture-alliance/dpa
Сред природата: вилата на Гьоте
Йохан Волфганг фон Гьоте също обичал тишината. Когато през 1775 година пристига във Ваймар, той първоначално се заселва в малък дом насред природата. Живее на това място до 1782 година, когато се премества в къща в центъра на Ваймар. Оттук нататък домът сред зеленината служи на семейство Гьоте като лятна вила.
Снимка: picture alliance/dpa
В Бавария: вилата на Василий Кандински
В тази лятна вила се живеело чудесно през цялата година. Василий Кандински и партньорката му Габриеле Мюнтер пристигат през 1909 година в живописното баварско градче Мурнау, където се заселват в тази вила. Местните жители я наричат "руската вила". След началото на Първата световна война Кандински е принуден да напусне Германия. Днес домът му в Мурнау е музей.
Снимка: cc by sa digital cat
Вместо Мюнхен: къщата на Франц Марк
През 1909 година недалеч от Мурнау се заселва и друг известен художник - Франц Марк. Той изоставя ателието си в Мюнхен и се установява в Зинделсдорф. През 1914 година художникът купува къщата на снимката, но живее там твърде кратко - през 1916 Франц Марк загива на фронта.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от шума: вилата на Бертолт Брехт
Театрите, за които работел Бертолт Брехт, се намирали в Берлин, а той обичал да прекарва времето си сред природата. През 1952 година Брехт и съпругата му се заселват в лятна вила в селцето Буков, недалеч от Берлин. Там и двамата се наслаждават на спокойния живот. Брехт твърдял, че на това място се диша и работи по-леко. Днес вилата е музей, в който дори може да се сключи граждански брак.
