1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаУкрайна

"Татко вече го няма. Беше убит от снайперист."

Анна Соколова
20 юни 2023

Едно от децата е нарисувало това: щастливо семейство - в миналото, ракети, разрушения и смърт - в настоящето, завръщане в Херсон - в бъдещето. ДВ посети един от детските лагери за украински сирачета от войната.

Психолози помагат на децата в лагера да преодолеят травмите от войната
Психолози помагат на децата в лагера да преодолеят травмите от войнатаСнимка: Hanna Sokolova/DW

"Татко вече от една година го няма - беше убит от снайперист. Опитвам се да свикна - приятелите и роднините ми помагат да се справя", разказва пред ДВ деветгодишният Гера от Мариупол. Той си спомня добре началото на войната, когато руски войски нахлуха в Украйна. "Мама каза, че са ни бомбардирали също и през 2014 година, което е продължило само една седмица. Реших, че и сега ще е така и не се разтревожих особено", споделя момчето.

Всяка сутрин започвала с взривове, обяснява Гера, които е преброил 20 попадения само в двора на техния блок. Мина влетяла в една от стаите и ранила Гера в крака. "Ако спяхме в тази стая, сега нямаше да говоря с вас - всички щяхме да сме мъртви."

След поредния обстрел бащата на Гера излязъл от входа да види дали няма пожар и дали сградата не се руши. След това се чул изстрел. "Когато татко не се върна, мама разбра какво е станало. Уби го снайперист", убеден е Гера. По неговите думи - руските военни стрелят по няколко пъти, за да са сигурни, че целта е поразена. А този път изстрелът бил само един.

Малкият Гера от Мариупол е загубил баща си Снимка: Hanna Sokolova/DW

Най-много им липсва мирът

Гера е едно от децата, за които в Украйна организират специални лагери. В тях психолози помагат на сирачетата да преодолеят дълбоките травми, причинени им от войната. Инициаторката на проекта Оксана Лебедева казва пред ДВ, че не всички родители и настойници разбират каква нужда имат децата от психологическа помощ. "Неотдавна уговаряхме една жена в продължение на девет часа - без резултат. В тяхното семейство бащата се записал доброволец, бил пленен, измъчван и накрая го убили. Изпратили видео на децата му. Майката не ги пуска на лагер, защото не иска те да говорят за това и да се чувстват още по-зле", посочва Оксана.

Тя уверява, че децата се връщат от лагера усмихнати, което при някои от тях се случва за първи път от дълго време насам. "Нашата задача е да окажем подкрепа на децата", заявява инициаторката на проекта.

"Това, което най-много ми липсва, е мирът", казва пред ДВ осемгодишният Андрей, който е в лагера с 11-годишната си сестра Оля. Майка им е починала преди осем години, а малко след началото на войната баща им бил убит от снаряд пред очите им в родното им село Терни. Впоследствие били евакуирани, а сега живеят в Лвов - за тях сега се грижи семейство преселници от Донецка област. "Когато ни казаха, че ще имаме нови родители, отначало ни беше тъжно, но после стана добре", обяснява Андрей.

Психоложката Оксана Шльонска разглежда рисунките на децата от лагераСнимка: Hanna Sokolova/DW

Да преодолееш травмата и да продължиш напред

Цялото лице на 13-годишния Егор е в белези - пострадал е от снаряд, който уцелил дома на семейството му в село Бургунка в Херсонска област. Егор и сестра му Александра били ранени и откарани в болница, след това ги взела при себе си в Тернопол по-голямата им сестра Ирина. Дълго говорели на децата, че родителите им все още са в болница - те едва няколко месеца по-късно разбрали, че са останали без майка и баща, след като видели в телефона на по-голямата сестра съобщение със съболезнования. "Плаках цял ден. След което се изпълних с апатия - стана ми все едно", споделя пред ДВ Егор. Той е убеден, че има полза от заниманията с психолозите в лагера - сестра му вече е започнала да се усмихва.

В стаята, в която са били заниманията на децата, са останали техните рисунки. Едната от тях е разделена на три части: минало, сегашно и бъдеще. В миналото е нарисувано щастливо семейство, в настоящето - ракети, разрушени домове и починали хора, а в бъдещето - завръщане у дома в Херсон.

Още по темата можете да видите тук:

"Защо на мен?": Украинското дете, което вече ходи с протеза

01:57

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ