Мариам успява с последни сили да премине границата с Чад, бягайки от войната в Судан. Младата жена е събрала всичките си вещи в малка количка и не иска да говори за ада, който е оставила зад гърба си. Казва само: „Боже Господи, цялата страна е разрушена."

В нейната родина Судан се води битка за власт между суданската армия и опозиционните "Сили за бързо реагиране" (СБР). От април 2023 година в страната цари насилие и терор - села се унищожават, майки и техните дъщери биват изнасилвани, добитъкът се краде. Мъжете биват измъчвани или направо убивани, синовете - насилствено мобилизирани или отвличани. Край на ужаса не се вижда.

Бягство към бедността

На граничния контролно-пропускателен пункт Адре войниците не пречат на бежанците да преминат границата. Всеки ден оттук минават стотици суданци. И колкото повече расте насилието в тяхната страна, толкова повече хора бягат от войната. Дотук 11 милиона суданци са го сторили, но повечето от тях са потърсили убежище на друго място в страната. В Чад са избягали 1,1 милиона суданци. 

При това Чад е една от най-бедните държави в света и се бори с огромни вътрешни проблеми. Климатичните промени дават сериозно отражение - тежки наводнения се редуват с екстремни периоди на суша. Една трета от хората там живеят в изключителна бедност - разполагат с по-малко от 2,15 долара на ден.

Най-голямата бежанска криза в света

Мариам първо се е регистрирала в бежанската организация на ООН в Адре, а след това е изпратена във временен лагер, намиращ се на няколко километра от границата. В него в палатки са настанени 230 000 души - почти само жени и деца.

От ООН определят бежанската криза между Судан и Чад като най-голямата и най-бързо разрастващата се в света. Държави като Германия отпускат помощи, възлизащи на десетки милиони, но Чад има нужда и от още по-силна подкрепа, казва за ДВ германската министърка на развитието Свеня Шулце.

А Чад е труден партньор. След смъртта на дългогодишния диктатор Идрис Деби, властта остава в семейството му - синът му Махамат Идрис Деби бе избран за президент през април 2024. Той управлява авторитарно, с твърда ръка. Наред с Франция, бивша колониална сила и важен стратегически партньор, правителството залага на нови съюзници - например на ОАЕ, които оказват подкрепа с изгодни кредити и бюджетни помощи.

Дали обаче Чад не държи границата си отворена не само за бежанците от Судан, а и за оръжейни доставки оттам? „Обществена тайна е, че ОАЕ доставят оръжия на Чад през Судан", казва за ДВ Улх Лесиг от фондация „Конрад Аденауер". „Трябва да има оръжейно ембарго. Русия и ОАЕ трябва да прекратят оръжейните доставки. В противен случай мирните преговори нямат никакъв смисъл", посочва Лесиг.

Външният министър на Чад Абдераман Куламала се кълне, че никой не доставя оръжия в Чад. „Ако знаех, щях да го оповестя веднага", уверява той. 

Забравената криза

В източната част на Чад, на границата със Судан, помощните организации на ООН се опитват да осигурят дългосрочна перспектива на бежанците от Судан. Те са изградили 21 бежански лагера в Чад - всеки от тях може да побере 50 000 души. В пустинята е трудно да се намерят подходящи места за лагери, тъй като няма никаква инфраструктура, казва Пиер Камера от Върховния комисариат на ООН за бежанците. „Всичко трябва да се построи от нищото, много е трудно."

Има нужда от водоснабдяване, електроенергия, здравни услуги, училища. Предоставя се по-малко от една трета от спешно необходимата международна помощ. Това е забравена криза. „Няма възможност за осигуряване на достойни условия за живот", казва Камера. Трябва да бъдат построени спешно поне още пет бежански лагера.

Помощните организации на ООН работят в тясно сътрудничество с правителството в Чад. То предоставя земя на бежанците, за да могат те да отглеждат там необходимите им храни. „Помагаме им да обработват земята, да отглеждат зеленчуци", казва за ДВ Александър льо Кузия от Световната програма по прехраната. И общините около лагерите би трябвало да имат полза - и те да получат възможност за отглеждането на храни. Целта е да се избегне напрежението около малкото налични ресурси.

Надежда за завръщане

„За съжаление за повечето бежанци завръщането в Судан в обозримо бъдеще не е възможно", обяснява германската министърка на развитието Шулце. Но и хуманитарната помощ не е трайно решение. „Затова е толкова важно на бежанците и на общините да се предоставя земя, която те да обработват - тъй като който има земя, може да се погрижи за себе си."

Мариам не е загубила надежда, че все някога ще се върне в родината си Судан. И уверява, че няма по-силно желание от това. 

Вижте и тази снимкова галерия от архива на ДВ: