Кьолн, 9 юни 2004, малко преди 16 часа: силен трясък се чува на улица Койпщрасе в квартал Мюлхайм. Избухнала е бомба с пирони пред фризьорския салон на мъж от турски произход. Прозорците са изпочупени, колите наоколо са потрошени, а в салона горят пламъци. 22 души са ранени, четирима от тях - сериозно. Никой не загива. Но мнозина остават травматизирани за дълго време, не на последно място и заради работата на следователите.

Али Демир е един от първите свидетели, който говори с полицията. "Когато бомбата избухна, седях сам в офиса си на Койпщрасе", казва той пред ДВ. "Когато стъклата на прозорците се строшиха, аз се хвърлих на пода. Мислех, че е газова бутилка. Хората отвън крещяха. Експлозията се случи, докато малки деца се прибираха от детската градина. Целта беше да бъдат убити децата и родителите им."

Подозрения към мигрантите 

В деня след експлозията германският вътрешен министър по това време Ото Шили заявява, че разследването не може да установи терористичен акт, а по-скоро наличието на "криминална среда". Според него ставало дума за борба за власт между престъпници. По време на разпитите свидетелите са били питани и дали имат някакви дългове, дали са били застраховани и дали не са имали конфликт с някого на Койпщрасе. "Познавах всички хора на тази улица. Никой с никого не е имал конфликт", казва Демир.

Обяснението на Ото Шили навремето учудва всички в квартала. Цялата улица извъднъж беше представена като свърталище на престъпници, спомня си той, а изказването на министъра само влошило нещата. "Полицията започна да прави обиски по магазините…"

Така и основните подозрения падат върху турците, кюрдите и германците от турски произход. Защото тъкмо техните магазини, ресторанти и фризьорски салони се намират на дългата 900 метра Койпщрасе.

Научиха ли политиците нещо от грешката си?

Навремето разследващите набързо отхвърлят версията, че престъплението може да е дело на радикалната дясна сцена. Едва през ноември 2011 година за организатор на нападението е обявена терористичната групировка "Национал-социалистическо нелегално движение" (НСНД). Тогава Ото Шили признава, че е допусната "сериозна грешка".

Кемал Бозай е професор по социални науки в Международния университет на Кьолн и член на Центъра за изследване и превенция на радикализацията. Той обвинява политиците в безразличие. "Дискусиите след нападенията на НСНД между 1998 и 2011 не доведоха до никакви сериозни промени", обяснява Бозай. Въпреки че още през 2011 става ясно, че радикалната организация стои зад атентата, някои въпроси остават без отговори и до днес. Дори обещанието на бившата канцлерка Ангела Меркел към семействата на пострадалите, че НСНД ще бъде разследвана, все още не е изпълнено. "Не са направени никакви реални стъпки в тази посока", оплаква се Бозай.

Председателката на общностната група "Койпщрасе" Мерал Шахин също е разочарована. "Почти нищо не се е променило. Някои политици дойдоха, позираха за снимки и си тръгнаха. Пак сме сами, но поне вече не гледат на нас като на заподозрени."

Споменът за болката остава

Кьолнският квартал Мюлхайм не е избран случайно от терористите. Всеки трети негов жител има мигрантски корени. А Койпщрасе е една от най-важните улици за хората от турски произход в Кьолн. Известна е дори като "турската улица", а някои я наричат "малък Истанбул".

За този случай неколкократно се е разказвало и през изкуството. През 2014 година германо-турският рапър Еко Фреш пише песен за нападението, а по-късно се появява и филм на режисьора Фатих Акин. През 2018 той печели "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм, както и наградата на филмовите критици.

Разделено общество

От 2014 година насам през юни на Койпщрасе се провежда културният фестивал "Бирликте" (от турски: "заедно"), който цели да изпрати послание срещу омразата и припомня за случилото се през 2004 година. "Става дума за терористичен акт. Ние не празнуваме това, че се е случил, разбира се, но се опитваме да създадем празнична атмосфера. Така хората могат да дойдат и да опознаят нашата улица", обяснява Мерал Шахин.

Социологът Бозай казва, че в Германия се наблюдава известна промяна по отношение на осъзнаването на терористичната заплаха и расизма, който се надига в германското общество. "След атаките и убийствата, извършени от НСНД, Германия започна да обръща внимание на десния екстремизъм и расизма. В сравнение с миналото, сега се говори много повече за заплахата, която представляват расизмът и насилието на десните екстремисти."

В същото време той отбелязва, че "расистите" все пак продължават да се събират, да кроят планове за експулсиране на мигранти, а богати младежи ентусиазирано пеят "чужденците вън". "Това е ясен знак, че същевременно расистките тенденции само се увеличават", казва Бозай. "Това създава още по-голямо разделение и води до загуба на доверие. Мигрантските общности са все по-притеснени."

***

Вижте и това видео от нашия архив: