Краят на управляващата коалиция в Германия настъпи внезапно и шумно. Канцлерът Олаф Шолц излезе снощи пред медиите и говори пламенно и със страст, каквато обикновено му липсва. Той каза, че е загубил доверието в досегашния си коалиционен партньор Кристиан Линднер, тъй като финансовият министър се бил противопоставял на всички предложения за изход от кризата, които, по думите на Шолц, са за благото на страната, посочва АРД.  

Първи пукнатини по въпроса за дълговата спирачка

При това в трите години, откакто съществува сегашната управляваща коалиция, наричана още „светофар“, Шолц често е стоял по-близо до Линднер и либералите, отколкото до Зелените и до собствените си съпартийци социалдемократи - особено по икономическите въпроси. Така например канцлерът, в пълен синхрон с Линднер, отхвърли искането за въвеждане на по-ниска цена на електроенергията за промишлените предприятия, поради това, че подобна мярка би означавала нарушаване на пазарните принципи. Да припомним и това, че през първите две години на трипартийното коалиционно правителство Шолц не направи никакви негативни коментари за човека, наследил го като финансов министър - поне не публично, уточнява германската обществена медия.

Това се промени през лятото на 2024 година, когато се стигна до въпроса как да се запълни милиардната дупка в бюджета. По тази тема Шолц и Линднер влязоха в публичен сблъсък. Един от конкретните въпроси, предизвикал големи противоречения в последните дни, беше и увеличаването на германската помощ за Украйна.

"Това си беше провокация"

В конкретен повод за разтурянето на коалицията се превърна внесеният от финансовия министър документ, в който се настоява за обрат в икономиката на Германия – нещо, което партньорите в коалицията, социалдемократите и Зелените, възприеха като обявяване на война. Линднер поиска отлагане на изпълнението на климатичните цели и ограничаване на социалните разходи – нещо, което по думите на министъра на икономиката Роберт Хабек е представлявало истинска провокация.

„Исканията на Линднер всъщност нарушават – при това грубо – договорената през юли от коалицията инициатива за растеж. Действията на финансовия министър много напомнят за тези на Ото Граф Ламбсдорф, който през 1982 година по подобен начин представи документ с искания и мерки, довели в крайна сметка до разпадането на социално-либералната коалиция, ръководена от канцлера Хелмут Шмит, припомня АРД.

Линднер предприе контраатака

Късно вечерта Линднер обяви, че не желае да му се приписва вина за развалянето на коалицията. На свой ред той обвини канцлера Шолц, който бил поискал от него да спре т. нар. дългова спирачка за бюджетните разходи. Линднер обяви, че не е можел да направи подобно нещо, защото това означавало да наруши клетвата си като финансов министър.

Според Линднер Олаф Шолц така и не бил разбрал, че страната се нуждае от икономическо пробуждане. Канцлерът освен това омаловажавал икономическите проблеми на гражданите. Обвиненията на бившия вече финансов министър показаха колко голямо напрежение се е натрупало в коалицията през последните седмици и месеци, коментира АРД.

Нови избори, но кога?

Изглежда, че досегашните партньори вече мислят за нови избори. Канцлерът Шолц смята да поиска вот на доверие в средата на януари. Ако той не го получи от парламента, ще се стигне до предсрочни избори за Бундестаг в края на март 2025 година. Дотогава той иска да управлява със Зелените в правителство на малцинството, като търси подкрепа по конкретни въпроси и важни законодателни проекти от опозицията от ХДС и ХСС.

Тези сметки обаче може и да не излязат, защото лидерът на Християн-демократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц междувременно поиска вотът на доверие да не се отлага чак за януари, а по възможност да се гласува веднага, или най-късно идната седмица. За същото настоява и лидерката на „Съюз Сара Вагенкнехт“, а шефът на Християн-социалния съюз (ХСС) Маркус Зьодер настоява за нови избори още през януари.

Междувременно оставки подадоха министърът на правосъдието Марко Бушман и министърката на образованието Бетина Щарк-Вацингер – и двамата от либералната партия, а транспортният министър Фолкер Висинг реши да я напусне и да остане на поста си. Ако Бундестагът бъде разпуснат, в срок от 60 дни трябва да се проведат нови избори. 2005 г. беше последният път, когато тогавашният федерален канцлер Герхард Шрьодер се подложи на вот на доверие и така предизвика нови избори.

***