България наистина посрами „Нетфликс“. Само дето второто е концерн от развлекателната индустрия, а първото – уж държава от ЕС и НАТО. Нека да пофантазираме какви ще са последствията за тази държава след публикацията в брюкселското издание „Политико“, според което именно сегашният български сериал удря в земята конвейерната продукция на „Нетфликс“. А тази продукция нерядко предлага спиращи дъха политико-мафиотски сюжети, пред чиято правдоподобност дори най-наивният зрител невярващо потрива очи.

Унищожителна статия за България

„Политико“ се смята за отлично осведомена медия, която най-точно мери пулса на европейските структури. И тъкмо това по произход американско издание, което принадлежи към германския концерн „Аксел Шпрингер“, през последната седмица публикува две статии, свързани със сегашната политическа криза по българските земи, последната от които е направо унищожителна.

Възможните обяснения са две. Първо: някой е наредил на медията да злепостави България в лицето на г-жа Габриел, г-н Борисов, ГЕРБ и г-н Гешев, за да даде едно рамо на ПП/ДБ. И второ: журналистите от медията просто са си свършили работата и огласяват пред света срамната публична тайна на София, където властта скрито се държи от престъпни и клиентелистки средновековни кланове.

Клевета или истина?

Нека за миг проследим логиката на първото обяснение, колкото и нелепо да е то. В главата на имагинерния „среден българин“, когото изданието в подтекст обвинява, че е допуснал да го управляват „каскети“ и „тикви“, тази логика е стройна: България пак е оклеветена от продажни западни журналисти, които получават инструкции от евроатлантическите властови центрове, а информацията си черпят от онези лоши, лоши жълтопаветници, висящи по цял ден в американското посолство, за да плюят по своята прекрасна страна с древна история.

Второто обяснение, според което срамотиите на българската клептокрация най-после са лъснали без никакви замазвания, със сигурност ще потъне в блатото на местната политическа и медийна действителност. Защото то предизвиква само срам, парлив, убийствен срам. А хората не обичат да се срамуват, в дадения случай мнозина от тях предпочитат да си бълбукат под повърхността на блатото и просто не желаят някой да ги измъква от лепкавата тиня.

Диагнозата е поставена

Но за външния свят, най-вече за партньорите от ЕС и НАТО, диагнозата на пациента България вече е окончателно поставена. И бъдете уверени, че в Брюксел и Вашингтон, в Берлин и в Париж политиците вече са наясно: Така повече не може! Тази държава е заложник на клановете, които трябва да се разчистят до дъно!

И тук вече не става дума само за спиране на подкрепата (да, лицемерна и срамна), която г-н Борисов дълги години получаваше на международно равнище, не става дума и за беззъбите контролни механизми на ЕС или за замяната на един главен прокурор с друг. Не, тук става дума за това дали България да бъде оценявана като модерна европейска държава с (някакво) върховенство на закона и (някакви) цивилизационни ценности или да бъде измервана с аршина, който се прилага към редица по-слабо развити държави в Африка, например. И това също предизвиква срам, парлив убийствен срам.

Каквото и да се случи занапред, дори този политико-мафиотски сериал да отшуми, публиката успешно да го забрави (както много други подобни сериали преди него), а главните му протагонисти да оцелеят за участие в следващи сезони, дори България да не бъде позорно изхвърлена от ЕС и от НАТО (което в сегашната геополитическа ситуация е почти изключено), дори в София да възникне почтено и стабилно правителство с европейска нагласа: страната за дълго време напред ще продължи да носи заслуженото клеймо на корумпирана територия без граждани. Или с много малко граждани, които досега не успяват да превърнат територията в истинска държава.

Е, поне едно признание получи тази територия: случващото се в нея е толкова абсурдно и сюрреалистично, че не само сценаристите на „Нетфликс“, но дори Йонеско, Бекет и Салвадор Дали не биха могли да си го представят.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.