Когато преди две години Доналд Туск се върна от Брюксел в Полша, партията му бе на дъното. Подкрепата за “Гражданска платформа” (ГП), която падна от власт през 2015 година, не достигаше и 20% в проучванията. 

Никой не вярваше, че партията на Туск има шанс срещу управляващата дяснопопулистка партия “Право и справедливост” (ПиС), която разполагаше с пълно мнозинство в парламента. Но Туск, който през май 2021 година напуска председателския пост в Европейската народна партия, пое отново контрола над ГП и започна системно да работи за възстановяването на позициите ѝ. 

Туск обиколи Полша и мобилизира електората

По време на предизборната кампания Туск измина 70 хиляди километра - колкото две обиколки на земното кълбо. На стотици срещи във всички точки на страната той се видя очи в очи с избирателите, включително със своите критици. Без заграждения и полиция. 

Двете масови шествия във Варшава, в които взеха участие стотици хиляди, допринесоха още за мобилизиране на електората. Туск до голяма степен е отговорен за рекордната избирателна активност от 75% на изборите на 15 октомври. “Изборната победа е негова победа”, написа вестник “Газета Виборча”. 

"Тогава разбрах, че политиката е важна"

След като беше избран за премиер на 11 декември 2023 г., Туск благодари на бившия президент и носител на Нобелова награда за мир Лех Валенса, който наблюдаваше гласуването в парламента. “Преди 44 години, през декември 1979 г., когато бях млад мъж, заедно в студентско общежитие в Гданск организирахме незаконна демонстрация пред корабостроителницата”, припомни той. Тогава тайните служби се намесват и прекъсват демонстрацията. “Този опит ме оформи. Тогава разбрах, че политиката е важна”, каза новият министър-председател.

Началото на политическата кариера на Туск е именно в родния му Гданск. Като студент той подкрепя подривните дейности на антикомунистическата опозиция, които водят до основаването на профсъюза “Солидарност” през 1980 година. След като завършва историческия факултет на Гданския университет, изкарва прехраната си като общ работник, включително като чисти комини във фабрика. Туск започва да издава вестника “Политически преглед” - форум за либерални идеи, който излиза и до днес. След демократичните промени през 1989 година той основава “Либерално-демократичен конгрес” , който в един период дори е част от Съюз “Център” на бъдещия му опонент Ярослав Качински. 

През 1991 година Туск за първи път става депутат и дори е избран за вицепрезидент на втората камара на полския парламент. Колегите му обаче се оплакват от липсата на дисциплина и интерес към парламентарната работа. 

Първият преизбран премиер в най-новата история на Полша

През 2001 година Туск създава “Гражданска платформа”, която бързо се превръща във водещ играч в полската политика, редом до “Право и справедливост” на Качински. През 2007 година той за първи път става премиер. По време на дебатите с Качински реторичният талант на Туск блясва. 

Стилът му на управление е сравняван с този на Ангела Меркел в Германия - прагматична политика без грандиозни амбиции. Самият Туск казваше, че неговата работа е да осигури "топла вода в чешмата”. Тази му стратегия се оказа успешна, тъй като през 2011 година той стана първият полски лидер след промените, който бе преизбран на премиерския пост. 

Убеден европеец и обект на пропаганда

Преди края на втория му мандат обаче, Туск отиде в Брюксел, където до 2019 година ръководеше Европейския съвет. След това пое ръководството на Европейската народна партия (ЕНП), но се оттегли през май 2021 година, за да се гмурне обратно в полската политика. 

От десетилетия Туск е обект на антигерманска пропаганда от страна на национално-консервативните среди. През 2005 г. обвиниха дядо му Йозеф Туск, че е бил доброволец във Вермахта. В действителност той е бил затворен в германския концентрационен лагер Щутхоф и е бил принуден да влезе в германската армия. По време на предизборната кампания политиците от ПиС наричаха Туск “предател” и “колаборационист”. След избирането му за премиер Качински заяви от трибуната на парламента: “Вие сте германски агент”.

Туск реагира спокойно на тези атаки. Все пак сърцето се превърна в символ на предизборната му кампания. Със знак, наподобяващ сърце, той поздрави и привържениците, и опонентите си, след като бе избран за премиер в началото на седмицата. 

Вижте и този сюжет от Полша: