От началото на войната в Украйна Вие получихте заедно с Мстислав Чернов редица награди за работатата си в Мариупол. Пречат ли Ви те на работата?

Евгений Малолетка: Не е лесно. Но все пак ние не се номинираме сами - номинират ни журналистически организации. Работата в Мариупол наистина беше историческа - затова я оцениха толкова високо и дават награди. Ние от своя страна се радваме, че по този начин привличаме вниманието към трагедията в Мариупол и към войната в Украйна като цяло.

От Мариупол насам мнозина ни разпознават и ни благодарят за това, което направихме. Но ние работехме точно както и другите журналисти и продължаваме да работим така. Важно е да не спираш и да продължаваш да показваш ужасните събития, които се случват.

Тъкмо се завърнахте от Херсон. Как е там?

Евгений Малолетка: През последните десет дни работих там. Има много следи от военни престъпления, много минирани райони, безкрайни обстрели... Постоянно чуваш взривове. Обстановката е много далеч от нормалната - както и в другите близки до фронта градове. Всеки ден умират хора, както и днес.

Онези, които са решили да останат там, се стремят някак да нормализират живота си. Видяхме например как се завръща бизнесът, който не искаше да работи в условията на окупация. Хората се надяват, че промените ще бъдат за добро. И един от цитатите, който се чува често, е: по-добре да живеем под обстрел, отколкото в окупация.

Всички се надяваме, че страната ни ще се освободи от окупацията и всичко ще се нареди - всички искаме да се върнем вкъщи. Това е основната ни задача - да победим и да си върнем живота, да си върнем дома. Надявам се това да ни се удаде без проливането на много кръв. Защото твърде много от нашите момчета загиват ежедневно.

Работата на военните журналисти е много рискова. Какво бихте посъветвали колегите си?

Евгений Малолетка: Не можеш да се подготвиш 100 процента за войната, не можеш да си 100 процента сигурен, че всичко ще е наред, че точно когато ти си на предната линия, всичко ще мине спокойно. Струва ми се, че всички колеги, които отиват на война, разбират колко голям е рискът да се простят с живота си. Съветът ми е: гответе се за най-лошото, което можете да си представите, но се надявайте на най-доброто.

Руснаците в Мариупол обявиха един вид награда за главата Ви след публикациите за удара срещу родилния дом. Това повлия ли на по-нататъшната Ви работа?

Евгений Малолетка: Те и сега наблюдават нашата работа много внимателно. Тя получи признание, но от друга страна се натъкна на много силна руска атака. Тролове в социалните мрежи, дипломати и официални лица твърдяха, че нашата работа е фейк, обявяваха ни за информационни терористи. Те винаги правят така. Задачата им е да опровергаят фактите, за което използват целия си ресурс. Но ние просто продължаваме да работим.

Колко силно е, според Вас, влиянието на руската дезинформация в окупираните територии? Хората наистина ли са лишени от възможността да чуят истината за войната, за събитията в Украйна?

Евгений Малолетка: Още самото начало на войната - първите взривове и първите бомбардировки на границите - бяха съпроводени от голяма информационна атака. Беше пълно с невероятно количество фейкове, с използването на постановки, архиви, които задръстиха интернет и създаваха паника у хората. Всичко това се правеше, за да се страхуват украинците и да мислят, че Киев е завладян още в първите часове, че правителството е избягало. Всичко това беше част от един голям план.

А и повечето хора не проверяват новините, които стигат до тях - нямат толкова време и ресурси, нито знания като нашите, на журналистите. Те са склонни да вярват на това, което виждат или пък точно обратното - да се съмняват в абсолютно всичко. Когато бяхме в Мариупол, местните ни спираха и ни питаха - вярно ли е, че руските танкове вече са в центъра на Киев? В стреса си хората са готови да повярват на първото, което пробие информационния вакуум.

Какво Ви разтревожи най-много за тези девет месеца?

Евгений Малолетка: Принципно войната не може да остави равнодушен никого. Защото дори когато четеш цифри в страната си, разбираш, че зад тях стоят човешки животи, деца, старци. Всеки ден избиват украинци. И досега не мога да проумея това ниво на жестокост, която няма граници. Те и до ден-днешен се опитват да я скрият, но това е невъзможно. Не е възможно да избиеш около 100 000 души в Мариупол, в Изюм и да скриеш това. Да стреляш за развлечение по личните автомобили, с които хората се опитват да избягат... Да разбиеш черепа на мъж в Херсон, който просто не искал да им даде автомобила си. Тези места за изтезания, които се откриват във всеки град, освободен от окупацията...Но най-страшното е, че краят на всичко това не се вижда.

Важното е да останем хора - тъй като за съжаление всички свикваме с този ужас. Но аз мисля, че силата е в истината. А журналистиката е един от инструментите на тази истина, затова сега е особено важна. Важно е да се разказва на украинците и на целия свят за това зло, което се случва. То трябва да бъде документирано, да остане в историята и това също е наша задача.

***
На 12 декември Евгений Малолетка и Мстислав Чернов получиха наградата "За свободата на пресата" на международната организация "Репортери без граници". През юни 2022 двамата бяха отличени и с наградата на ДВ за свободно слово Freedom of Speech Award за техните информации и репортажи от Мариупол през февруари и март 2022.

 

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив: