Той е фотографът, заснел зверствата на руснаците в Мариупол: Евгений Малолетка, получил вече редица награди. "Руснаците твърдяха, че нашата работа е фейк, обявяваха ни за информационни терористи. Но винаги правят така."
Реклама
От началото на войната в Украйна Вие получихте заедно с Мстислав Чернов редица награди за работатата си в Мариупол. Пречат ли Ви те на работата?
Евгений Малолетка: През последните десет дни работих там. Има много следи от военни престъпления, много минирани райони, безкрайни обстрели... Постоянно чуваш взривове. Обстановката е много далеч от нормалната - както и в другите близки до фронта градове. Всеки ден умират хора, както и днес.
Онези, които са решили да останат там, се стремят някак да нормализират живота си. Видяхме например как се завръща бизнесът, който не искаше да работи в условията на окупация. Хората се надяват, че промените ще бъдат за добро. И един от цитатите, който се чува често, е: по-добре да живеем под обстрел, отколкото в окупация.
Всички се надяваме, че страната ни ще се освободи от окупацията и всичко ще се нареди - всички искаме да се върнем вкъщи. Това е основната ни задача - да победим и да си върнем живота, да си върнем дома. Надявам се това да ни се удаде без проливането на много кръв. Защото твърде много от нашите момчета загиват ежедневно.
Работата на военните журналисти е много рискова. Какво бихте посъветвали колегите си?
Евгений Малолетка: Не можеш да се подготвиш 100 процента за войната, не можеш да си 100 процента сигурен, че всичко ще е наред, че точно когато ти си на предната линия, всичко ще мине спокойно. Струва ми се, че всички колеги, които отиват на война, разбират колко голям е рискът да се простят с живота си. Съветът ми е: гответе се за най-лошото, което можете да си представите, но се надявайте на най-доброто.
Руснаците в Мариупол обявиха един вид награда за главата Ви след публикациите за удара срещу родилния дом. Това повлия ли на по-нататъшната Ви работа?
Евгений Малолетка: Те и сега наблюдават нашата работа много внимателно. Тя получи признание, но от друга страна се натъкна на много силна руска атака. Тролове в социалните мрежи, дипломати и официални лица твърдяха, че нашата работа е фейк, обявяваха ни за информационни терористи. Те винаги правят така. Задачата им е да опровергаят фактите, за което използват целия си ресурс. Но ние просто продължаваме да работим.
Колко силно е, според Вас, влиянието на руската дезинформация в окупираните територии? Хората наистина ли са лишени от възможността да чуят истината за войната, за събитията в Украйна?
Евгений Малолетка: Още самото начало на войната - първите взривове и първите бомбардировки на границите - бяха съпроводени от голяма информационна атака. Беше пълно с невероятно количество фейкове, с използването на постановки, архиви, които задръстиха интернет и създаваха паника у хората. Всичко това се правеше, за да се страхуват украинците и да мислят, че Киев е завладян още в първите часове, че правителството е избягало. Всичко това беше част от един голям план.
А и повечето хора не проверяват новините, които стигат до тях - нямат толкова време и ресурси, нито знания като нашите, на журналистите. Те са склонни да вярват на това, което виждат или пък точно обратното - да се съмняват в абсолютно всичко. Когато бяхме в Мариупол, местните ни спираха и ни питаха - вярно ли е, че руските танкове вече са в центъра на Киев? В стреса си хората са готови да повярват на първото, което пробие информационния вакуум.
Какво Ви разтревожи най-много за тези девет месеца?
Евгений Малолетка: Принципно войната не може да остави равнодушен никого. Защото дори когато четеш цифри в страната си, разбираш, че зад тях стоят човешки животи, деца, старци. Всеки ден избиват украинци. И досега не мога да проумея това ниво на жестокост, която няма граници. Те и до ден-днешен се опитват да я скрият, но това е невъзможно. Не е възможно да избиеш около 100 000 души в Мариупол, в Изюм и да скриеш това. Да стреляш за развлечение по личните автомобили, с които хората се опитват да избягат... Да разбиеш черепа на мъж в Херсон, който просто не искал да им даде автомобила си. Тези места за изтезания, които се откриват във всеки град, освободен от окупацията...Но най-страшното е, че краят на всичко това не се вижда.
Важното е да останем хора - тъй като за съжаление всички свикваме с този ужас. Но аз мисля, че силата е в истината. А журналистиката е един от инструментите на тази истина, затова сега е особено важна. Важно е да се разказва на украинците и на целия свят за това зло, което се случва. То трябва да бъде документирано, да остане в историята и това също е наша задача.
*** На 12 декември Евгений Малолетка и Мстислав Чернов получиха наградата "За свободата на пресата" на международната организация "Репортери без граници". През юни 2022 двамата бяха отличени и снаградата на ДВ за свободно слово Freedom of Speech Award за техните информации и репортажи от Мариупол през февруари и март 2022.
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:
Путин лъже. Тези снимки го доказват:
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.