"Това е истински кошмар": трагедията на сирийските жени
Диана Ходали
1 март 2023
След 12 години война в Сирия много семейства са останали без мъже, а грижата за изхранването и оцеляването им са поели жените. Особено тежко е тяхното положение в пострадалите от земетресението райони. Репортаж на ДВ:
Реклама
"Живеем в истински кошмар, от който се надявам да се събудя", казва Хаула от Идлиб в Северозападна Сирия. По телефона гласът ѝ звучи отчаяно, едва потиска сълзите си. От ужасяващото земетресение в Турция и Сирия, отнело живота на повече от 50 000 души, минаха три седмици. "Не знам какво още ще ни се наложи да претърпим, смъртта е навсякъде", казва жената.
Жените крепят семействата във войната
Домът на Хаула (името ѝ е променено от редакцията), в който тя живее с братята си и с баща си, не е разрушен, но водопроводът и електрическата инсталация са пострадали, стените са напукани. "Много съседи се настаниха в убежища или палатки. Но аз къде да отида? Нали трябва да се грижа за братята си", казва тя и допълва, че санитарните възли в жилището ѝ донякъде функционират.
В последните 12 години война в Сирия най-вече жените са тези, които поддържат семействата. Много мъже са убити, арестувани, осакатени или прогонени от страната. През 2011 година само четири процента от жените са носили отговорността за издръжката на семействата в Сирия, сега делът им е нараснал на 22 процента - по данни на помощната организация CARE.
47-годишната Хаула е една от тях - семейството разчита основно на нейната заплата, тя е човекът, който се грижи за двамата си братя-близнаци със синдром на Даун и за стария си болен баща. "Аз съм фризьорка. Обикновено хората идват при мен по хубави поводи, но сега такива няма и аз нямам работа." Тя е спестила известна сума, но не смята, че ще ѝ стигне задълго.
Милиони разчитат само на международните помощи
Войната и тежката икономическа ситуация в Сирия са довели дотам, че към четири милиона души в североизточната част на страната зависят от международните помощи. А сега към другото се добавят и разрушенията от земетресенията. "Предизвикателствата за жените са огромни", обобщава политоложката Радва Халед-Ибрахим.
По данни на ООН повечето хора в региона са жени и деца, много от които многократно са бягали в рамките на страната. Регионът е под контрола на сирийските бунтовници и на ислямските милиции от групата "Хаят Тахрир ал-Шам". Те не полагат никакви грижи за болниците и училищата в района, които от години се поддържат предимно от помощните организации.
Сега много програми за жените и момичетата, както и здравните служби за майки и бременни трябва да бъдат разширени, казват от ООН. По данни на световната организация непосредствените отражения на земетресението поставят под заплаха най-малко 350 000 бременни в Сирия и Турция.
Повече насилие срещу жени, повече детски бракове
Жените и момичетата имат нужда от хигиенни материали и от чисти тоалетни, посочва Худа Кайти, ръководителка на женския център в Идлиб. Много от тях нямат достъп до чисти санитарни помещения, тъй като живеят в палатки, в убежища или в автомобили.
Още преди земетресението над седем милиона жени и момичета в цяла Сирия се нуждаеха от спешна помощ в сферата на сексуалното и репродуктивно здраве. А точно толкова важна е и подкрепата срещу насилието. "Със задълбочаването на кризата домашното насилие срещу жените и момичетата се увеличава", посочва Радва Халед-Ибрахим.
Тя се опасява, че броят на т.нар. детски бракове ще нарасне, тъй като момичетата не могат да ходят на училище, а икономическите проблеми се увеличават. Това е особено проблематично, тъй като представителките на помощните организации няма как да стигнат до момичетата в пострадалите от земетресението области, респективно не могат да ги информират за тяхното репродуктивно и сексуално здраве. "В лагерите по границата с Турция дори не се издават официално документи за сключването на брак - браковете не се документират и юридически срещу тях не може да се предприеме нищо."
Вижте и нашата снимкова галерия:
Сълзи, руини, безпомощност: 10 снимки от войната в Сирия
Войната в Сирия продължава вече 10 години. Години, пълни с мъка, смърт, жестокост. Местни фотографи са запечатали тежкия делник на хората, останали там. Вижте тези забележителни исторически документи:
Снимка: Ghaith Alsayed/OCHA
Спомени, погребани под руините
Рака, 2019: жена бута детска количка по улиците на разрушения град. Фотографът Абуд Хамам започва да снима в родния си град през 2017. Казва, че се надява един ден тези снимки да се превърнат в исторически документи. "С всеки ъгъл тук свързвам някакъв спомен. Но те разрушиха всичко", казва Хамам.
Снимка: Abood Hamam/OCHA
Безутешна скръб
Идлиб, 2020: след бомбардировка двама братя скърбят за загиналата си майка. Фотографът Гайт Алсайед е бил на 17 години, когато избухва войната. И неговият брат е загубил живота си в нея. "Когато заснех този кадър, ме връхлетя целият ужас със смъртта на моя брат. И без да искам и аз самият се разплаках."
Снимка: Ghaith Alsayed/OCHA
Сами сред руините
Биниш, април 2020: този кадър, заснет от фотографа Моханад Заят, показва на преден план жена с малката ѝ дъщеря на фона на руините. Двете са намерили подслон в едно разрушено училище в града - едно много опасно укритие. В намиращия се наблизо тотално препълнен лагер за вътрешни бежанци за тях не е имало място.
Снимка: Mohannad Zayat/OCHA
Да пиеш вода от кратер на бомба
Юни 2013, Алепо: бомбардировка е прекъснала водопровод, а това момче утолява жаждата си от завирила дупка в земята, изровена от бомбата. "Някои казваха, че снимката не била истинска и че било по-добре да дам на детето чиста вода за пиене. Но аз смятам, че за да тръгнем към промяна, първо трбява да покажем неподправената действителност", казва авторът на фотографията Музафар Салман.
Снимка: Muzaffar Salman/OCHA
Бягство от Гута
При бягството си от Гута този татко е напъхал детето си в куфар. Фотографът Омар Снадики е написал под снимката следното: "Войната в Сирия промени не само страната, тя промени и нас самите - как възприемаме другите хора, какво снимаме и какви послания изпращаме с това към света."
Снимка: Omar Sanadiki/OCHA
"Истинското лице на сирийците"
2017, предградие на Дамаск: Ум Мохамед и съпругът ѝ са седнали в разрушената им къща, сякаш нищо не се е случило. Фотографът Самеер ал-Думи казва за Ум, че това е най-забележителният човек, който някога е срещал. "Тази жена беше тежко ранена, а малко след това е пострадал и съпругът ѝ. Но тя останала вкъщи, за да го обгрижва. Именно нейната издръжливост показва истинското лице на сирийците."
Снимка: Sameer Al-Doumy/OCHA/AFP
Майка скърби за изгубеното си дете
Някъде край Дараа, 2017: фотографът Мохамад Абезид е придружил тази жена до гроба на убития ѝ син. "Самият аз се разплаках и трябваше да си бърша сълзите, за да мога въобще да снимам", спомня си той.
Снимка: Mohamad Abazeed/OCHA
Детство в инвалидна количка
Дамаск, декември 2013: 5-годишната Ая е седнала в инвалидната си количка и чака баща си да ѝ приготви нещо за хапване. Детето отивало на училище, когато пострадало от избухнала граната. "На този ден носех кафявите си обувки. Първо видях как едната хвръква във въздуха, а след това полетя и кракът ми."
Снимка: Carole Alfarah/OCHA
Надежда за ново начало
След постигането на примирие едно сирийско семейство се връща през 2020 в родния си Идлиб. Авторът на снимката Хадж Сюлейман заснема този кадър със смесени чувства: "От една страна се радвам за тези хора, че могат да се върнат в родното си място. Но от друга съм и малко тъжен, защото самият аз съм прокуден и не мога да се върна у дома."
Снимка: Ali Haj Suleiman/OCHA
Римско наследство
И това е Сирия по време на войната: през 2018 година Римският амфитеатър в Босра в областта Дараа е наводнен от проливните дъждове в региона. Снимките са предоставени от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, откъде обаче отбелязват, че не гарантират достоверността на предоставените от трети лица информации, свързани с фотографиите.