Напълно възможно е това лято Русия да нападне Грузия. Защото Путин обича да нахлува в други държави по време на Олимпиади. А в Грузия вече тече повторение на случилото се в Украйна през 2014. От Евгений Дайнов.
Реклама
Наближава поредната Олимпиада и в главата на Владимир Путин светва обичайният въпрос: Кого да нападна този път, докато светът е вперил поглед в състезанията в Париж?
Едва ли ще е член на НАТО, което засега изключва Балтийските републики, Полша, Румъния и България. Армения е в кома и там няма нужда нещата да се бутат насилствено. Може да го отнесе някоя бивша съветска република, завършваща на -стан, но това е малко вероятно, като се има предвид, че зад повечето стои Турция, а зад Казахстан - Китай.
Да си припомним. През 2010 година Украйна подписва споразумение с ЕС за скорошно членство. Когато обаче се стига до окончателното подписване на старт на преговорите, на 21 ноември 2013 година проруският президент Янукович обявява, че няма да подпише нищо подобно. Напротив, щял да предприеме стъпки за включване в тогава създаващия се под егидата на Москва Евразийски съюз. Следва всенароден украински бунт, станал известен като Евромайдан. Янукович бяга в Русия, а в края на април 2014 година в Украйна нахлуват "зелени човечета" - руски военни подразделения без опознавателни знаци. Зимната Олимпиада в Сочи е приключила на 23 февруари.
Характерното в тази ситуация е безогледното поведение на Янукович, който през цялото време действа с целенасочена и увеличаваща се арогантност, чиято цел е да провокира въстание, което той да потуши. И така да съсече европейския устрем на украинците за едно 10-15 години. Накрая украинците се оказват по-силни, но дават над 100 жертви.
Как Грузия заприличва на Украйна
Абсолютно същият сценарий се разгръща в момента в Грузия. Амбицията на страната да стане член на ЕС е толкова силна, че е вписана в Конституцията; над 80 на сто от грузинците подкрепят това членство. Страната е обаче управлявана от руска агентура, която няма никакво намерение да спазва курса към Европа. Напротив, амбицията - като при Янукович - е Грузия да си върне статута на васал на Москва.
Този път провокацията не идва от директен завой към Евразийския съюз, а от внасянето в парламента на Закон за чуждестранните агенти. Той е копие на онова руско законодателство, което се ползва за смазване на всякакво инакомислие.
Първоначално правителството се уплаши от протестите и оттегли закона. Впоследствие обаче го внесе отново, в по-радикален вариант - заменяйки термина "чуждестранен агент" с "агент на чужда държава". Такива "агенти" са всички организации, предимно НПО и медии, които получават западно финансиране, вкл. от предприсъединителните фондове на ЕС. По този начин властта в Грузия де факто обявява ЕС за сборище от "чужди държави". Очевидно е, че крачката до путиновата формулировка "недружески държави" не е никак голяма.
Следват три седмици протести в столицата Тбилиси. Хората отказват да напуснат улиците и площадите, докато парламентаристите продължават да си гласуват закона (в Грузия имат не две, а три гласувания за всеки закон). Ситуацията непрестанно ескалира заради действията и риториката на властта. Целта е, очевидно, като при Янукович: да се провокира въстание, което да бъде смазано.
Едва ли обаче този път Путин ще остави нещата в ръцете на местните си агенти. Все пак през 2014 година Янукович не успя да се справи с украинците и, въпреки последвалото руско нахлуване, страната рязко се "озападни". Този път Путин вероятно ще залага на сигурно. В момента, в който ситуацията в Грузия се взриви, той ще може да вкара армията си, най-вероятно "откликвайки" (както в случая с Унгария през 1956 и с Чехословакия през 1968) на "молбата на правителството за братска помощ срещу чуждите агенти и западните провокации".
Това е вероятният сценарий. Познавайки нрава на Путин, той е напълно възможен. Толкова е възможен, че всъщност важният въпрос е: ще има ли Путин търпението да дочака Олимпиадата в Париж, която започва чак на 26 юли?
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
***
Разгледайте и тази галерия от нашия архив:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.