Над анексирания от Русия полуостров Крим прелитат ракети. Въпреки това на руските туристи им харесва да прекарват лятната си почивка точно там, пишат няколко германски издания.
Реклама
В Телеграм има специални канали, на които може да се получи достатъчно информация за Крим като дестинация за лятната ваканция, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Например къде плажовете са най-чисти или какви са цените в заведенията. За войната срещу Украйна или за анексията на Крим, извършена от Русия преди десет години, почти не се говори.
Един от най-често задаваните въпроси в чатовете е колко време се чака на моста, който свързва Керч с Крим. По него в момента ежедневно се придвижват хиляди туристи в двете посоки - към Крим или обратно към Русия. Заради проверките понякога им се налага да чакат с часове, но както изтъква в Телеграм потребителката Татяна: „Недейте да мрънкате - знаели сте отлично къде отивате. Заплахите от ракетни нападения са по няколко пъти на ден. Има ракетен обстрел, налагат се затваряния на моста - имайте търпение или не тръгвайте!".
Реклама
"Елате с цялото си семейство!"
Както се вижда от един случай от 23 юни - по плажовете на Крим не е безопасно, пише по същата тема новинарският канал n-tv. Тогава над Севастопол руската противовъздушна отбрана свали изстреляна от Украйна ракета, а отломките от нея паднаха в морето и отчасти върху плажа. Загинаха пет души, от които три деца. Ранените бяха над 150, припомня изданието.
Нападението неслучайно е било извършено там, пише германското издание - близо до града има военни бази, както и военно летище. Но въпреки всичко Крим продължава да се рекламира в Русия като привлекателен морски курорт, там продължават да се изпращат и деца на летни лагери, както по съветско време. Има и сантиментален елемент - медиите го наричат „изцяло руски курорт", „родната Ривиера" и т.н. „Комсомолская правда" пък акцентира върху прекрасния климат и географското положение на това място, което винаги е привличало много летовници. "Елате с цялото си семейство!", зове изданието, цитирано от ФАЦ.
А говорителят на президента Путин Дмитрий Песков уверява, че няма причини туристите да избягват Крим и другия голям руски курортен район около Сочи. „Не виждаме никаква заплаха", гласи официалната позиция на Кремъл.
На снимки от Севастопол се виждат плажни барове, оборудвани с чували с пясък, служещи за защита при въздушни нападения. Магазини и заведения пък обявяват на видно място, че клиентите им има къде да се скрият при въздушна тревога, пише още ФАЦ.
Почивка под воя на сирените
Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк от своя страна написа в Телеграм, че на Крим няма никакви „плажове", „туристически зони" и „други фиктивни признаци за мирен живот". Той припомня, че полуостровът е превърнат в "голям военен склад със стотици военни цели, които руснаците цинично се опитват да прикрият със собствените си граждани".
"Шефът на Кремъл го е грижа за руските военни кораби в Черно море, но не и за живота на руските туристи. Въпреки че голяма част от руския черноморски флот вече е преместен от Крим заради украинските нападения, туристите все още могат да пътуват до Крим. Много хора вероятно не осъзнават колко опасна за живота им може да бъде една почивка там. Путин полага много усилия, особено по отношение на Крим, да убеди руското население, че всичко е повече от нормално там. Но нормалността отдавна е напуснала полуострова, а с всеки нов инцидент там този разказ на Кремъл все повече издиша", пише германското издание.
В чатовете за Крим една потребителка пише, че не би искала да рискува здравето си и „да почива под воя на сирените". Друг потребител, който очевидно е отменил пътуването си, пише в платформата X: „Точно вчера си мислех колко луд трябва да си, за да идеш на почивка в Крим."
Между 5 и 6 милиона туристи обаче продължават да посещават Крим всяка година. Търсенето на хотели е голямо и цените на Крим междувременно надхвърлят тези в Турция, научаваме още от публикацията на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
По-добре ли се живее в Крим днес?
През март 2014 Русия анексира украинския полуостров Крим. Как се промени животът там за това време? Изпълни ли Путин обещанията си? Какво е положението с правата на човека и медийната свобода?
Снимка: DW/I. Worobjow
Окупацията
Графити и плакати с лика на героя Владимир Путин: за броени дни през пролетта на 2014 година униформени (без отличителни национални знаци) окупираха сградите на правителството и парламента в Симферопол, а по-късно и казарми на украинската армия в автономната република Крим.
Снимка: DW/I. Worobjow
Референдумът
Въпреки протестите и в явно нарушение на украинската конституция, на 16 март 2014 г. беше проведен незаконен референдум за присъединяването на Крим към Русия. Беше забравено, че през 1954 г. Крим е преотстъпен от Руската съветска социалистическа република (РССР) на Украинската съветска социалистическа република (УССР). Референдумът подпечата присъединяването на полуострова към Русия.
Снимка: Reuters
Без права
След референдума започна преследване на всички противници на анексията. И най-вече на кримските татари, чието Върховно представителство - Меджлисът - през 2016 г. беше обявен за екстремистка организация. Извършени бяха множество обиски и арести, което върна лошите спомени от 1944 година: тогава кримските татари са обявени от съветската власт за "врагове на народа" и са депортирани от Крим.
Снимка: picture-alliance/dpa
Само руска телевизия
През пролетта на 2014 година са спрени всички украински телевизионни канали и днес на полуострова се излъчва само аналогова руска телевизия. Независимият ТВ-канал на кримските татари ATR, който се застъпва за териториалната цялост на Украйна, излъчва програмата си от Киев. Забранени са и много други медии.
Украинското законодателство забранява на чужденци да влизат в Крим без разрешение от украинските власти. Нарушителите се наказват със забрана за влизане на територията на цяла Украйна. Легалното влизане на полуострова става през контролни пунктове по "административната граница" между Крим и континенталната част на Украйна.
Снимка: DW/L. Grishko
Западните санкции
ЕС и САЩ не признават анексията на Крим от Русия и наложиха санкции. Те включват и забрана за закупуването на недвижими имоти или фирми в Крим. Забранен е вносът на стоки от Крим в страните от ЕС и в САЩ. Отделно от това Западът наложи и персонални санкции срещу отделни физически лица, фирми и организации.
Снимка: picture-alliance/Sputnik/A. Polegenko
Неизпълнените обещания
Кримските граждани, гласували за присъединяването към Русия, още чакат Путин да изпълни обещанията си: мост, свързващ Крим с територията на Русия, газопреносна връзка и нови електроцентрали. Хората се надяват да бъдат решени и социалните им проблеми. Но доходите им изостават от ръста на цените. За прояви на недоволство и локални протести информации има само в социалните мрежи и независимите медии.
Снимка: DW/R. Richter
Подарък от Путин
Строителството на мост през Керченския пролив върви на пълни обороти. Обществената поръчка на стойност около 3,7 милиарда евро беше възложена на една от компаниите на руския олигарх и близък приятел на Путин Аркадий Ротенберг. Съоръжението с четири автомобилни ленти и две ж.п.-линии трябва да бъде завършено до края на 2019 година.
Снимка: picture-alliance/Tass/V. Timkiv
Руските фирми - големият печеливш
Дребният бизнес в Крим страда от преразпределянето на собствеността в полза на руски бизнесмени. Както съобщава Радио "Свобода", броят на малките фирми в Крим е намалял от 15 хиляди (през 2014 г.) на около 1000 (през 2016). Сериозни проблеми имат също и собствениците на имоти по крайбрежието. Съдилищата имат право да обявяват за невалидни всички документи за собственост, издадени преди анексията.
Снимка: DW/A. Karpenko
Срив в туризма
За три години броят на туристите в морските курорти е намалял с почти 30 процента. Железопътните връзки са прекъснати, а полетите са скъпи. Круизните кораби вече не акостират на полуострова - последица от санкциите на ЕС.
Снимка: DW/A. Karpenko
Само с руски паспорт
След анексията жителите на Крим могат да си купуват някои стоки, например SIM-карти за телефон, само срещу представяне на руски паспорт. Но с издаден на полуострова паспорт те не могат да пътуват до страни от ЕС или САЩ. Печеливши от анексията са пенсионерите с руски паспорти: пенсиите им са приравнени с тези в Русия, а жените могат да се пенсионират на 55, вместо на 60 години.