Горката Русия! Всички я обиждат. Обиждат я и искат да я лишат от суверенната невинност на колективния Запад. А тя лесно се обижда. Ненавижда и отмъщава на враговете си. Ето, че сега в Русия отново на прицел е старият, но вечно нов враг - ЛГБТ-общността. Държавната дума смята тези хора за съмишленици на колективния Запад. И затова с бурната подкрепа на ликуващата църква Думата, представена от всички свои лидери, предлага да се забрани пропагандата на еднополовата любов не само сред непълнолетните (такъв закон вече съществува), но сред всички останали. Това означава, че всички хора в Русия ще бъдем приравнени с непълнолетните (б.ред.: На 27 октомври Държавната дума на Русия единодушно прие на първо четене изменения в законодателството, забраняващи "пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения").

Вече всичко може да бъде обявено за пропаганда. А за да си спечели подкрепата на населението, законът ловко бива смесен с борбата срещу пропагандирането на педофилията.

Русия превръща ЛГБТ в забранена секта

Последиците от новия закон са очевидни. Той ще превърне ЛГБТ-общността в забранена секта, както по времето на съветската власт, която пък ще се сдобие с героичния статут на страдалец и жертва на държавата. Но ЛГБТ ще оцелеят - независимо от всичко. Въпросът тук изобщо не опира до Запада или Изтока, а до многообразието на самата човешка природа. Знаели са го още в Древна Гърция. Но пък нали тази Древна Гърция също е част от системата на колективния Запад - според руската Дума.

В съзнанието на руснаците темата за хомосексуалността обикновено се свързва със затворническите нрави, с насилието и унижението. Църквата пък свързва еднополовата любов със сатанизма. Сега в Русия всякакви спорове и анализи по темата ще бъдат практически забранени. Изправяйки ЛГБТ-хората на позорния стълб, държавата на практика се обрича на диктатура на произвола, което в исторически план за много държави изобщо не е нещо ново.

Законът на Думата поставя в много трудно положение цялата култура, свързана с темата за еднополовата любов. Държавната и обществената автоцензури ще бъдат засилени: в театъра, киното, рекламата, в книгите и по отношение на блогърите. От наследството на Сребърния век, който живо се интересуваше от тази тема, някои стихотворения на Ахматов, Цветаева или Фьодор Сологуб ще попаднат под ударите на закона. А "Лолита" на Набоков очевидно пак ще трябва да бъде "затворена", но под друг предлог - за педофилия. Между другото и Пушкин е писал иронично по същата тема, което явно не притеснява руския Главлит (Главното управление по въпросите на литературата и издателствата). Най-вероятно сега ще бъдат погнати, както е било модерно в Русия през 19 век, политически неугодните "либерални същества", както е модерно да се казва сега, и други инакомислещи. Държавата ще гледа най-вече в техните кревати и ще може колкото си иска да ги шантажира. Открива се нова територия за военни действия. Естествено, ще има и полезни гейове и лесбийки, на които първо ще им простят, но после също ще ги провесят.

В Русия се гради държавна идеология, която обаче не е предвидено дори в новия вариант на конституцията, но на кого ли му пука? Това е още една "специална операция" с червени линии и размити граници на доброто и злото. Едно нещо обаче е ясно: доброто е нашето. А което не е наше, трябва да бъде заровено дълбоко.

Що е то "наше"? Отговорът: автокрация. 

Но какво по-точно е нашето? На повърхността изглежда, че това са традиционните ценности. Но те трудно могат да послужат за фундамент, тъй като са твърде различни: веднъж имаме ценностите "Домострой" (б.ред.: сборник с наставления за християнските ценности, семейния живот и деловия етикет от миналото); имаме ценностите на руската веселба и гуляи - на "веселата Русия"; после имаме православието и неизкоренимите нрави на езичеството.

Да има самодържавие, автокрация - това е най-важното в това ново "строителство". А традиционните ценности са измислица, зад която се крие въпросът за несменяемостта на царя, независимо как ще го наречем. Царят има нужда от врагове, още врагове, а без него народът няма да се справи с идеологическата зараза. Що се отнася до изучаването на човешката природа, и по-специално на еднополовата любов, науката и музата трябва да мълчат, докато пушките гърмят по волята на царя.

Виктор Ерофеев е руски писател, литературовед и телевизионен водещ, автор на книгите „Руската красавица", „Добрият Сталин" и много други. Носител е на френския орден на Почетния легион.

***
Вижте и това видео от нашия архив: