Три държави от ЕС удължават забраната на украинско зърно
16 септември 2023
Полша, Унгария и Словакия наложиха собствена забрана за внос на зърно от Украйна до края на годината, след като Европейската комисия не удължи ембаргото. В същото време България вдигна забраната.
Реклама
След Полша и Унгария, Словакия също ще продължи ембаргото върху вноса на зърно от Украйна до края на годината. Братислава взе това решение след като Европейската комисия не удължи ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти. Само България взе решение да се откаже от ембаргото на украинския внос.
Словашкото правителство обясни действията си с желанието да предотврати "прекомерния натиск върху словашкия пазар" и с желанието да "вземе предвид интересите на местните земеделски производители", като се позова и на подобни решения на Полша и Унгария.
Полша и Унгария се противопоставят на транзита на украинско зърно
По-рано полският министър-председател Матеуш Моравецки обяви, че Варшава ще наложи ембарго върху вноса на украински земеделски продукти. "Бих искал те (Европейската комисия. - бел. ред.) да удължат забраната, но те не го направиха. Знаете ли какво ще направим сега? Ще разширим тази забрана въпреки тяхното несъгласие. Ще удължим забраната за внос на украинско зърно. Няма да слушаме Берлин, фон дер Лайен, Туск или Вебер, защото това е в интерес на полския фермер", заяви полският премиер на предизборно събитие.
Подобно решение взеха и унгарските власти. В петък министър-председателят Виктор Орбан подписа указ, с който се забранява вносът на 24 продукта от Украйна, включително вино, говеждо месо, царевица, слънчогледово семе и ечемик, съобщава агенция "Блумбърг". Властите в страните, граничещи с Украйна, твърдят, че вносът на украинско зърно оказва влияние върху икономиката - според тях, въпреки че продуктите са предназначени за транзит, те навлизат на местните пазари, от което страдат местните фермери.
Допълнителни мерки от Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски разкритикува решението на Полша, Унгария и Словакия да удължат забраната. В същото време Зеленски благодари на Европейската комисия за отказа си да удължи забраната за внос на украинско зърно, която беше в сила до 15 септември. ЕК посочи, че благодарение на работата на специална координационна платформа и временните мерки, въведени през май тази година, влиянието на украинското зърно върху пазара на пет съседни държави е изчезнало и е било възможно да се установи износ за страни извън ЕС.
Украйна също така се съгласи да въведе допълнителни мерки, включително система за лицензиране на износа, за да се избегне повишаването на цените в съседните държави. Киев трябва също така да следи отделно износа на четири категории стоки. "Европейската комисия ще се въздържа от налагане на каквито и да било ограничения, докато ефективните мерки на Украйна са въведени и напълно функционират", подчертаха от Брюксел.
***
Припомнете си тази снимкова галерия от нашия архив:
Ето какво оръжие получава Украйна от Запада
От началото на руската инвазия в Украйна десетки държави в света доставят оръжия на Киев. Включително и някои от най-модерните артилерийски комплекси, бронирани машини и танкове. ДВ показва някои от тях.
Снимка: Sebastian Kahnert/dpa/picture alliance
Самолет, пренасящ военна помощ за Украйна
След началото на руската инвазия в Украйна много държави - от Австралия до САЩ - доставят оръжия на Киев. При това не става дума само за боеприпаси и стрелково оръжие, а и за тежки системи и бронирани военни машини.
Снимка: Kacper Pempel/REUTERS
Танкове Леопард
Германският танк Леопард 2A6 е въоръжен със 120-мм гладкоцевно оръдие, две картечници, едната от които е сдвоена с оръдието, а другата е за поразяване на летящи цели. Танкът може да бъде оборудван и с противотанкова управляема ракетна система. Екипажът му се състои от четирима души.
Снимка: Martin Meissner/AP Photo/picture alliance
Бойната машина на пехотата "Мардер"
Бойните пехотни машини "Мардер" имат екипаж до 10 души. Оборудвани са с 20-мм скорострелно автоматично оръдие и 7,62-мм картечница, сдвоена с него. На кулата могат да се монтират пускови установки за противотанкови управляеми ракети и гранатомети. "Мардер" е оборудван с вентилационна система за защита от химически атаки и може да преодолява водни препятствия с дълбочина до два метра.
Снимка: BeckerBredel/IMAGO
Бойна пехотна машина "Брадли"
"Брадли" е основната американска бойна пехотна машина. Тя съчетава добра защита, мощно въоръжение и много добра система за наблюдение и управление на стрелбата, включително прилагане на режим за бързо откриване на целта и поразяването ѝ. Към тази система има и TOW - много ефективно противотанково оръжие и противотанкова ракетна система с голям обсег на действие.
Снимка: Baderkhan Ahmad/AP Photo/picture alliance
Самоходна зенитна установка "Гепард"
Германските самоходни артилерийски установки "Гепард" могат да поразяват цели, летящи на височина до три километра и на разстояние до четири километра. Системата разполага с две 35-милиметрови скорострелни оръдия Oerlicon KDA швейцарско производство и два радара, които откриват цели на разстояние до 15 километра.
Снимка: Thomas Imo/photothek/IMAGO
Танкът "Чалънджър" 2
Танкът "Чалънджър" 2 е оборудван със 120-милиметрово оръдие, в което могат да се съхраняват до 52 заряда. Обсегът на стрелбата му е до девет километра. Танкът е оборудван и с две картечници. "Чалънджър" 2 е един от най-тежките танкове с тегло до 75 тона. Задвижва се от дизелов двигател с мощност 1200 конски сили. С пълен резервоар може да измине до 450 километра.
Снимка: Tomasz Waszczuk/PAP/epa/dpa/picture alliance
Зенитно-ракетният комплекс "ИРИС-Т"
Зенитно-ракетният комплекс "ИРИС-Т" е една от най-съвременните системи за противоракетна отбрана, която може да се използва срещу крилати ракети, безпилотни самолети, изтребители и хеликоптери на височина до 20 километра и с обсег до 40 километра. Самият Бундесвер все още не е въвел тази система на въоръжение. Тя струва около 145 млн. евро.
Снимка: Diehl Defence
Американският танк M1A2 "Ейбрамс"
Американският танк M1A2 "Ейбрамс" е оборудван със 120 мм гладкоцевно оръдие, две 7,62 мм картечници и една 12,7 мм картечница. Отстрани на купола са монтирани гранатомети. Танкът се задвижва от газотурбинен двигател с мощност 1500 конски сили. Скоростта му е 72 км/ч. на асфалт и 48 км/ч. по неукрепена територия. Обемът на резервоара за гориво е почти 2 тона.
Снимка: Daniel Karmann/dpa/picture alliance
Гаубици М777
155-милиметровата гаубица, разработена в Обединеното кралство, влезе на въоръжение през 2005 г. и беше използвана за първи път във войната в Афганистан. Тя може да изстрелва управляеми ракети с обсег до 40 км. При интензивен режим тя може да изстрелва до 5 снаряда в минута.
Снимка: U.S. Air Force/ZUMAPRESS/picture alliance
Самоходна артилерийска система PzH 2000
Германската PzH 2000 е една от най-модерните самоходни артилерийски системи в света. Тя съчетава в себе си устойчивост, мобилност и висока скорострелност. В бойния комплект има 60 снаряда. Обсегът на системата е до 50 км.
Снимка: Philipp Schulze/picture alliance
Артилерийска ракетна система HIMARS
Универсалната артилерийска система HIMARS може да използва шест ракетни снаряда или една оперативна балистична ракета ATACMS. Може да се използва и за изстрелване на противовъздушни ракети. Използвана е била от САЩ в Афганистан и Сирия.
Снимка: Getty Images/J. Pix
Зенитно-ракетен комплекс "Пейтриът"
"Пейтриът" е зенитно-ракетна система, основно използвана от армията на САЩ и няколко съюзни държави. "Пейтриът" използва системи за прехващане на ракети. Системата има четири основни оперативни функции: комуникации, командване и контрол, радиолокационно наблюдение и насочване на ракети. Четирите функции се комбинират, за да осигурят координирана противовъздушна отбрана.