Трибунал за Путин, но не и за Буш и Обама: двоен аршин ли е?
6 април 2023
Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин. Защо не и на Буш и Обама? Защото между "американските войни" и агресията на Путин в Украйна има сериозни разлики. Ето какви са те:
Реклама
Демонстрира ли Западът лицемерие и двоен морал? Заповедта на Международния наказателен съд (МНС) в Хага за арест на Владимир Путин предизвика в социалните мрежи бурни дискусии, включително и около въпроса дали МНС не работи с двоен аршин.
Ако Путин е виновен, нима сходни вини не носят и американски президенти като Джордж У. Буш и Барак Обама, да не говорим за Си Дзинпин, Реджеп Тайип Ердоган или египетският лидер Сиси? Такъв въпрос задават и критични медии, които изброяват редица доказани военни престъпления, геноцид или престъпления срещу човечността.
"Западен съд" ли е МНС в Хага?
Тази дискусия не е нова. Атаките с дронове по времето на Обама, в резултат от които загинаха цивилни граждани, както и войните в Ирак и Афганистан, често се привеждат като аргументи за предполагаема подсъдност в Хага. През миналото десетилетия по темата излязоха редица публикации в западни медии. В британския "Индипендънт" например се появи статия под многозначителното заглавие "Военните престъпления не бива да остават ненаказани: Буш, Блеър и Хага." Друга публикация в американското издание "Демокрация сега" също пита "Трябва ли Обама да бъде обвинен за военни престъпления?"
На пръв поглед обвинението срещу Запада в двойни стандарти може да бъде разбрано. Но при по-задълбочено и професионално анализиране на сложната материя то увисва във въздуха - не случайно досега и международната общност не му обръща особено внимание.
Най-напред трябва да се каже, че въпросът с подсъдността за извършени предполагаеми престъпления от изброените видове представлява много сложна плетеница от често противоречащите си изисквания на международното право и съответните национални наказателни юрисдикции. Към този пъзъл трябва да се добави и конституирането на МНС.
Тук веднага трябва да се каже, че МНС не е "западен" съд - неговият статут e приет и подписан от 123 държави по цял свят. Сред подписалите е и Украйна, тъй че съдът има юрисдикция за престъпления, извършени там по време на руската агресия. От друга страна редица държави, сред които неслучайно са Русия, САЩ, Турция и Китай, не признават юрисдикцията му. Един от огласените аргументи по въпроса може да се формулира опростено така: "Една сериозна държава не може да си позволи неин лидер да бъде арестуван в чужбина по решение на МНС."
Разликата между войните на САЩ и руската агресия в Украйна
На страниците на германския седмичник "Ди Цайт" реномираният журналист Михаел Туман също се опитва да постави дискусията на фокус. Туман смята, че САЩ наистина са извършили военни престъпления в Ирак и Афганистан, но прави важното уточнение, че двете американски войни съществено се различават от руската война в Украйна.
"САЩ не са водили война с оповестената цел да унищожат нападнатата държава. В Ирак и Афганистан американците искаха да сменят неприемливи режими, което със сигурност не е легитимна цел. Но Владимир Путин иска да унищожи Украйна като държава."
Туман припомня още, че САЩ не анексираха територии нито в Ирак, нито в Афганистан, докато Русия завзе Крим и още четири региона, при това с конституционно решение. Той добавя, че американците никога не са извършвали систематични нападения срещу цивилната инфраструктура в споменатите две страни. "В същото време руски политици оправдават атаките срещу украински пречиствателни станции, електроцентрали и гари с набелязаната цел "да се направи невъзможен животът в градовете". С други думи: унищожение", пише журналистът.
В САЩ съдят извършителите на престъпления, в Русия ги награждават
Авторът не премълчава и изтезанията в затвора Абу Граиб в Ирак, които нарича "едно от най-срамните петна в американската история". "Но престъпленията на униформени хора от американската армия влязоха в съда в САЩ. Някои от извършителите и техни съучастници бяха осъдени или деградирани – за съжаление, това не се отнася до носещите политическа отговорност. Владимир Путин обаче затрупа с ордени извършителите на кланетата в киевските предградия. Руският режим съвсем сериозно се гордее с такива престъпления", пише Туман.
Според журналиста това във всички случаи дава основание за съдебно производство. В допълнение той обяснява, че заповедта на МНС за арест на Путин е заради посегателства срещу украински деца. "САЩ не са отвличали деца нито в Ирак, нито в Афганистан, докато по нареждане на Владимир Путин украински деца систематично биват депортирани в Русия. Той дори сам го обяви по телевизията - незнайно защо. На тези деца им сменят имената, заличават биографиите, съсипват им семействата. Само и само, за да ги направят руснаци", четем в анализа в "Ди Цайт".
В края на този анализ авторът Михаел Туман пише: "Малко вероятно е Владимир Путин да се изправи пред съда в Хага. Но неговият международен радиус ще бъде чувствително ограничен. Не се знае например дали Южна Африка, която е ратифицирала статута на МНС, ще приеме Путин на срещата на върха на страните от БРИКС през тази година. С други думи: заповедта за арест вече дава резултати. А пък историята е отворен процес. Ако един ден на руснаците им писне от Путин и се зачудят какво да го правят: в Хага винаги ще се намери едно помещение за него."
***
Вижте и доказателства за престъпленията на руската армия:
Путин лъже. Тези снимки го доказват:
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.