В Тайван следят отблизо как се развива драмата между администрацията на Тръмп и руската инвазия в Украйна. Откакто войната там започна преди повече от три години, много тайванци развиха симпатии към каузата на украинците. Макар тяхната собствена ситуация да е по-различна, паралелите не могат да бъдат пренебрегнати. И в двата случая едно демократично общество е подложено на натиск от страна на диктаторска сила, която иска да разшири влиянието си. Ето защо тайванците подкрепят украинците и се надяват на техния успех срещу Москва.

Китай си е осигурил съюзници

Китайският владетел Си Дзинпин следи отблизо как се развива войната на Путин - не на последно място, за да извлече поуки за собствения си подход към Тайван. Това, което е ясно обаче, е, че през последните години Пекин засили дипломатическите си усилия, за да разпространява своите възгледи за Тайван пред света. Най-вече в глобалния Юг някои държави възприеха китайската реторика и ако Си все пак се осмели да предприеме нападение някой ден, със сигурност той би могъл да разчита на факта, че ще има и държави на негова страна.

От обкръжението на Доналд Тръмп неведнъж сме чували, че президентът на САЩ смята да сключи „много голяма сделка“ с Китай. Все още не е ясно как точно ще изглежда тази сделка и какво ще съдържа тя. В същото време Тръмп увеличи наказателните мита върху китайския внос с десет процента, с което те достигнаха 20%. Тези мерки са в тежест на китайската икономика, но все още не е ясно дали те са част от по-голям покер за преговори. Остава неясно как ще изглежда тази „голяма сделка“ с Пекин - особено в светлината на сегашното сближаване между САЩ и Русия, което според наблюдателите си поставя за цел да раздели Москва и Пекин.

Защитата на Тайван е гарантирана от полупроводници?

В Тайван съществуват опасения, че Доналд Тръмп може да намали подкрепата си за острова, ако прецени, че това му е политически или икономически изгодни и ако Си го поиска от него. Макар Тръмп да заяви неотдавна, че едно китайско нахлуване в Тайван би било „катастрофално“, дългосрочната му позиция остава непредсказуема. Докато доставките на най-модерните чипове за Америка зависят от острова, може да се очаква някаква гаранция за защита.

Досега подкрепата за Тайван беше двупартиен консенсус в Конгреса на САЩ - и демократите, и републиканците подчертаваха правото на острова сам да решава съдбата си. Но Тръмп прави всичко възможно, за да държи най-важните решения в свои ръце и да не се съобразява с Конгреса.

Междувременно той се оплака от Тайван, че малката островна държава била отнела перспективите на САЩ в производството на полупроводници. В резултат от това водещият тайвански производител на чипове TSMC обяви, че ще инвестира още 100 милиарда долара в завод в Аризона в допълнение към вече обещаните 65 милиарда долара. В бъдеще изключително сложните и ценни чипове ще се произвеждат и директно в САЩ.

Досега Тайван запазваше чувствителните си производствени мощности единствено на острова. Този „силициев щит“ беше гаранция за сигурност, че САЩ и техните съюзници действително ще се притекат на помощ на Тайван в случай на нападение от Китай. Ако не от любов към Тайван, то поне, за да си осигурят достъп до много важните чипове.

Без САЩ тази защита не е възможна

Ако САЩ отпаднат като защитна сила, страните от региона, които също се опасяват дали Тръмп би ги защитил, ще трябва да си търсят нови сътрудничества. Тайван например вече е установил добри връзки с Филипините и Япония. И двете държави се чувстват застрашени от провокациите на Китай, а Япония - и от неговия васал Северна Корея. По време на управлението на Байдън Вашингтон заздрави по-малките съюзи в региона, за да създаде местна архитектура за сигурност.

Съмнително е обаче дали в извънредна ситуация тя би могла да функционира срещу Китай, ако САЩ не участва в нея. Защото, както и в Европа, всичко зависи от това дали САЩ все пак ще останат на борда. Освен това е много съмнително дали Япония или Филипините биха рискували война с Китай заради Тайван. Дори Доналд Тръмп да не отблъсне Тайван по най-безскрупулен начин, както се опасяват някои, той при всички положения ще повиши силно цената на американските гаранции за сигурност.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.