Не е тайна, че доста над 2 милиона българи живеят по света. Връзката им с България обаче, която са напуснали по различни причини, остава жива. И създават неделни училища, в които децата им учат родния език, историята и географията на страната и нищо българско не им е чуждо.

Как се прави училище на чуждо място?

„С желание – особено от страна на семействата. В началото кандидатстват пред Министерството на образованието в София по едногодишна програма, а после вече узаконяват школото по съответното постановление и получават финансиране от българската държава", разказва директорката на Българското неделно училище в Кавала „Св. Иван Рилски“ Таня Колева от Стара Загора. Проблем е имало с намирането на помещенията, тъй като първата година училището не разчита на никакви средства. Местната общинска управа откликва на молбата да му бъде предоставено място на символичен наем или безплатно. Така три години управата на Кавала осигурява на малките българчета помещения в гръцки училища.

В началото (март 2017 г.) са 12 деца в различни възрасти – от 4 до 18-годишни. Тогава се създава и Дружеството „България“, а вече през септември училището отваря врати. Докато инициативата се разчува бързо – чрез страници в социалните мрежи и обяви в местни медии, по радиото и телевизията. Разбира се, мълвата се носи от уста на уста сред българската общност. Така започват да се записват деца от Драма, пътуват 37 километра в едната и после в другата посока, независимо какво е времето. Както и от Неа Перамос на 25 километра, от Офриньо на цели 60. Обаждат се и от Комотини, град на 100 километра от Кавала.

Тогава се ражда идеята в градовете с по-големи български общности да се основат филиали на „Св. Иван Рилски“. Първо в Драма отваря школото за българчетата с десетина дечица. В Комотини още първия ден се събират 26 деца, така там се създава вторият филиал на българското неделно училище „Св. Иван Рилски“. После и в Драма с близо 30 деца. Филиали вече има и в Неа Перамос с 15, в Аспровалта с 26, в Като Неврокопион със 17, уточнява Таня Колева.

„Малко им е трудно на децата, защото за тях това е шести учебен ден в седмицата и докато другите си играят, нашите се образоват. От друга страна, интересно им е, защото се срещат с нови приятели билингви, които като тях тепърва овладяват българската реч и писменост. А и така стават по-сигурни в общуването с бабите и дядовците в България“, посочва тя.

Сега в училището в Кавала децата са общо 45, но има и 16 в онлайн-платформата за обучение, тъй като живеят далеч, на остров Тасос примерно. А през зимата движението на фериботите е затруднено. В този дистанционен клас има деца от Серес, Нигрита. Напоследък Таня проучва възможностите за филиал в Серес – там българчетата са 8, а трябват най-малко 10, за да бъде регистриран такъв.

За филиала в Драма, а и в школото в Кавала, сериозна помощ оказва едно училище в Гоце Делчев, както и общинската управа, която прави солидно дарение от чинове, бели дъски и всичко необходимо. Учителка от Гоце Делчев пътува всяка събота до Кавала и се включва в обучението. Такива всеотдайни преподавателки от крайграничния български град има и в Драма, и в Като Неврокопион – не достигат учители. От първи до пети клас малките учат само български език, а след това история и цивилизация, география и икономика на България. В Комотини пък на жадните за българско слово помага община Хасково.

Защо български семейства идват в Гърция?

В началото на вълната – за търсене на препитание, а после се установяват и работещи онлайн за България. Но градът и условията в Кавала им дават сигурност, а и много им харесва този град на брега на Егея. Трайно се заселват и българи, които отварят собствени фирми. С мисъл и за децата, разбира се.

Таня пристигнала първо за почивка на морето и градът я запленил с красотата си, започнала да ходи всяка година. Запознала се с местни българи, които споделили, че искат да направят българско училище, но не знаят как. А преди да се установи в гръцкия град, тя е работила в УНСС в София като главен асистент-доктор и научен секретар на катедра. Обещала да помогне за каузата, подготвили всички документи и ги подали в българското образователно министерство. Тя е доктор по икономика в сферата на системите за управление на човешките ресурси, бакалавър и магистър по икономика на индустрията, магистър по начална училищна педагогика и учител по икономика.

Попитах я защо при такава престижна позиция в университет е избрала Кавала: „Когато наистина много се влюбих в града, вече бях бременна с момиченцето ми и на практика майчинството ме остави там. И когато направихме училището, много ми хареса да работя с малки деца. А и онзи заряд на майките, които силно искаха да има българско училище, децата им да учат езика, а не го знаеха, това беше голямата причина“, казва тя.

Малките ходят в гръцки училища и се отчуждават от майчиния език, особено ако единият родител е българин, другият грък, у дома говорят само на гръцки, допълва Таня.

Денят на българските букви

Деца и родители изпълниха аулата на университета „Демокрит“ в Комотини, за да честват най-българския празник. Ако се върнем към историята на някогашния град Гюмюрджина, в края на 19-и и началото на 20-и век абаджийският еснаф е изцяло български. Там са създадени българска община, училище, църква и архиерейско наместничество. Десетки хиляди българи свързват съдбата и корените си с този район, историята му е много драматична, минала през войни и разкъсвания – като тази на цяла Северна Гърция, та до древна Елада. А в университета в Комотини има катедра по българистика. Студенти гърци представиха свои презентации и разказаха  за делото на светите братя Кирил и Методий, за Екзарх Йосиф, Паисий Хилендарски, Иван Вазов. Ученици от театралната трупа в хасковско читалище бяха пристигнали специално за празника с постановката „Женско царство“ на Ст. Л. Костов. Някои искат да станат професионални актьори, други имат различни планове за бъдещето, а местните малки българчета още не са се замисляли.

Но пък родители казват, че животът им ще продължи в тази страна. Янка Трайкова от Петрич от 8 години живее в Неа Карвали, на 9 километра от Кавала. И двете ѝ деца посещават българското училище „Св. Иван Рилски“. Големият син се готви за изпита по български език степен Б2, момиченцето е първолачка, вече пише и чете на майчиния си език. Янка е работила в родния си град в адвокатска кантора като сътрудник, но любовта я отвежда в Гърция.

Анелия Христова от Горна Оряховица е от 30 години в Кавала, председателка е на българското дружество и учителства в неделното училище. И тя е последвала любовта – срещнала грък в България, по-късно пътищата им се разделили и в Гърция срещнала българин. „Училището и дружеството са ни като хоби, там си пълним душите. Основният ни бизнес е свързан с търговия, внос и износ на сладкарски изделия и други стоки“, казва Анелия. За семейството ѝ връзката с родния край не е скъсана, но бъдещето най-вероятно ще ги остави в Гърция. За да са по-добре децата.

Според данните в сайта на българското образователно министерство, броят на неделните училища в чужбина е 268, списъкът е утвърден за учебната 2023-2024 година. В Гърция са 17, пръснати из цялата страна. Както е навсякъде при многочислената българска диаспора по целия свят.