Реджеп Тайип Ердоган определя съдбата на Турция от 2002 година насам – като лидер на най-голямата партия, премиер и президент, който от години разполага със значителни правомощия. 21 години на власт са дълго време за една демократична държава, а сега 69-годишният Ердоган иска да удължи управлението си и с още пет години. Това са Путинови измерения, пише Андреас Мим във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) и не крие личното си мнение – време е Ердоган да излезе в пенсия.

Кризата е тежка

Основната причина да се смята, че времето на Ердоган е изтекло, е тежкото икономическо положение в Турция, аргументира се авторът, но прави уточнението, че не единствено Ердоган носи вината за сегашната икономическа криза. Неблагоприятно въздействие оказаха пандемията и руската война срещу Украйна. Независимо че промишлеността отново се развива, а туризмът успя да се възстанови, именно политиката на Ердоган доведе дотам, че трудностите са по-големи, отколкото трябваше да бъдат, коментира германското издание. Според автора президентът не е използвал достатъчно потенциала на страната с нейното младо население и ключовото ѝ място между Европа и Азия.

Фактите за икономиката говорят ясен език: инфлацията в Турция достигна 43%, а недвижимите имоти поскъпват. „Ханделсблат“ посочва, че само между януари и април цените са се повишили средно с 15,21 процента, а едно евро вече се равнява на 21,5 лири - с тенденция обезценяването на турската валута да продължи. Това оскъпява вноса и дава отражение върху балансите на фирмите. Някои компании като „Türkisch Airlines" регистрират значителни печалби, но инфлацията „изяжда“ голяма част от нетните приходи – и същото е положението с много от значимите турски фирми, обобщава изданието.

А какво прави Ердоган?

Одобрението към президента в допитванията спада, а той реагира с благотворителни жестове: увеличава минималните доходи, пенсиите и заплатите на чиновниците, дава възможности за ранно пенсиониране, а цените се субсидират. Последствията обаче ще трябва да се поемат в бъдеще от държавния бюджет.

По-нататъшното обезценяване на лирата се предотвратява само с нови и нови интервенции на капиталовия пазар. Платежоспособността на страната се поддържа най-вече благодарение на постъпващите средства от Китай, Русия и Персийския залив. Но никой не се противопоставя на Ердоган – както емисионната банка, така и държавните фондове следват неговата линия и са независими само на хартия, коментира на свой ред ФАЦ.

Инвеститорите изчакват

Според изданието тъкмо голямата власт на Ердоган в Турция води в крайна сметка до фаталната слабост на неговото президентско господство. За международните инвеститори това е предупредителен сигнал – те отдавна не са вече толкова много и изчакват развитието на нещата. А Ердоган иска да продължи с погрешната си финансова политика. Това е още една причина да се пожелае успех на Кълъчдароглу. Защото макар Ердоган да има безспорни заслуги, повечето от тях са в миналото. Вече му е време да се пенсионира, Турция има нужда от ново начало, коментира ФАЦ.

Който и да спечели изборите, веднага след тях ще трябва да се заеме с кризата в икономиката, казва пред „Ханделсбалт“ Угур Гюрсес, бивш служител на Централната банка и предрича: „първите шест месеца ще бъдат много трудни“.