В Турция се разгоря с нова сила старият дебат за образователната политика, религията и секуларизма. Поводът сега е директива на Министерството на националното образование от 12 февруари с препоръки към училищата в цялата страна за дейности по случай Рамадана.

Реформа и религиозен акцент

Откакто пое властта през 2002 година, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган полага усилия да наложи и в образованието това, което тя описва като „национална идентичност“ и „духовни ценности“. Критиците – включително опозиционни партии, светски групи и учителски синдикати – казват, че реформите са разширили ролята на религията в общественото образование.

Ключов повратен момент настъпи през 2012 г. с така наречената реформа „4+4+4“, която преструктурира задължителното образование и отвори отново средните училища „имам хатип“, които бяха затворени след военния преврат през 1997 г. Тези училища съчетават националната учебна програма с часове по ислям и са замислени като място за подготовка на бъдещи имами.

Според статистиката на министерството, броят на тези мюсюлмански средни училища се е увеличил от 1099 през 2012/2013 г. на 3396 през 2024/2025 г. През това време значително се е разширил и обемът на предлаганите свободно избираеми курсове по религия и ценности. През 2017 г. темата за еволюционното развитие на човека беше премахната от учебната програма на гимназията и заменена с разказ за сътворението.

Моделът за училищата „Маариф“ стъпва върху разбирането, че на образованието се налага рамката „добродетел-ценност-действие“. Поддръжниците го описват като всеобхватна реформа, съобразена с националните приоритети, а критиците виждат в него част от по-широки усилия за внасяне в общественото образование на религиозни съдържания и за формиране на обществото според определени ценности.

Директивата за Рамадан

Новата директива засили напрежението. Тя препоръчва дейности за празника Рамадан в началните, средните и гимназиалните училища, като например „Разговори по време на ифтар“ (ифтар е вечерното хранене, което прекъсва мюсюлманския пост – бел.ред.). Насоките включват и препоръка към учителите да организират посещения в джамии за малките деца от 4 до 6 години.

Министерството на националното образование твърди, че участието във всички тези дейности е доброволно и определя инициативата като част от моралното и културно развитие на учениците. Критици обаче се съмняват, че участието наистина е „доброволно“.

Синдикатите и опозицията се противопоставят

Кадем Озбай, председател на синдиката Egitim-Is, заяви, че директивата нарушава конституционните принципи и обяви, че ще отнесе въпроса в съда. Той се позовава на два текста в турската конституция – единият гарантира свободата на религията и съвестта, а другият изисква образованието да следва съвременните научни принципи.

Симге Ярдим от ръководството на Egitim Sen (Синдиката на работниците в образованието и науката – бел.ред.) заяви, че директивата трябва да се разглежда в контекста на по-широки промени в политиката. Тя твърди, че образованието все по-често се използва като инструмент за социално моделиране и предупреди, че религиозните дейности в предучилищната възраст могат да представляват риск за развитието. Дори да са формално доброволни, подобни дейности биха могли да доведат до административен натиск или от страна на връстници.

Родителски асоциации също изразиха загриженост. В позицията на една от тях се казва, че директивата е „опит за превръщане на държавните училища в арена за практикуване на определена вяра“. Друга организация на родители пък предупреди, че така се нарушават конституционните принципи на секуларизма и равенството.

Основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) повдигна въпроса пред парламента с аргумент, че директивата противоречи на задължението на държавата за неутралност. Законодателите са загрижени и от това, че на деца в предучилищна възраст се предлагат дейности с чисто религиозно съдържание. Междувременно 168 писатели, академици и журналисти излязоха със съвместна декларация в защита на светския характер на турската държава, а депутатът от Демократическата партия Джелал Фират призова директивата да бъде оттеглена.

Какво казва правителството

Министърът на образованието Юсуф Текин отхвърли критиките. Пред проправителствената телевизия A Haber той отрече да се преследват религиозни цели и на свой ред заплаши критиците със съд.

Въпреки че по-голямата част от населението на Турция са мюсюлмани сунити, в страната живеят и алевити, както и други религиозни малцинства и атеисти. Критиците твърдят, че институционализирането на една-единствена религиозна принадлежност в образованието крие риск от натиск над учениците.

Дебатът обаче се води и извън пределите на Турция. В повече от 50 страни по света има училища на турската фондация „Маариф“, за които се смята, че са отражение на официалната образователна политика на Анкара. Макар засега да няма индикации, че директивата за Рамадан се прилага и в чужбина, наблюдателите следят този въпрос много внимателно.