Реджеп Тайип Ердоган

Президентът Ердоган е смятан за център на политическата власт в Турция. Бившият кмет на Истанбул в периода 1994-1998 стана могъщ президент, който еднолично взима съдбоносните за страната решения. 69-годишният политик управлява държавата от 2002-а година насам, когато дойде на власт като основател на тогава умерената ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Ердоган беше министър-председател до 2014-а, след което стана президент, укрепвайки сериозно своите позиции в институционалната структура на страната. Той закрепи разширените си правомощия през 2017-а година след референдум за промяна в конституцията. Сега контролира политиката, администрацията и съдебната система така, както не го е правил никой друг турски лидер в последните 100 години. Още през 2012-а година той разкритикува концепцията за разделение на властите като "препятствие".

Заради икономическата криза и увеличаващото се ограничаване на човешките права и върховенството на закона, Ердоган е подложен на политически натиск в последните години. Партията му сформира съюз с ултранационалистическата Партия на националистическото движение (ПНД).

Кемал Кълъчдароглу

Кълъчдароглу в крайна сметка успя да се наложи като общ кандидат на опозиционния съюз "Шесторната маса", макар първоначално това да не изглеждаше толкова естествено. 74-годишният политик е смятан за бюрократ с антикорупционни убеждения, а един от прякорите му е "демократичният чичо". От 2007-а година той е председател на кемалистко-светската Републиканска народна партия (РНП).

Най-сериозното обещание на Кълъчдароглу и неговата "Шесторна маса" е отново да превърнат Турция в "силна парламентарна система" - т.е. конституционните ходове на Ердоган за разширение на президентската власт да бъдат отменени. Парламентарната демокрация, върховенството на закона, свободата на изразяване и на медиите трябва бързо да бъдат възстановени. А разделението на властите отново трябва да започне да се спазва. Неотдавна Кълъчдароглу заяви пред ДВ, че ще отмени престъплението "обида на президента" - наказателната клауза, която позволява на Ердоган да изправя множество хора пред съда. 

Кълъчдароглу е подкрепен в предизборната кампания и от популярните кметове на Истанбул и Анкара - Екрем Имамоглу и Мансур Яваш. Очаква се двамата да бъдат назначени за вицепрезиденти, ако той спечели изборите за най-високия пост в държавата. Много влиятелни кюрдски политици твърдят, че кюрдите, които представляват около 15-20 процента от избирателите в Турция, ще гласуват за него.

Мухарем Индже

Други двама политици също се кандидатираха за президент, но те не се радват на особена популярност. Издигането им е силно критикувано в турското общество. От самото начало се смяташе за сигурно, че опозицията ще изправи срещу Ердоган общ кандидат - за да се увеличат така шансовете за победа. Въпреки това се кандидатираха още двама. 

58-годишният Мухарем Индже вече е участвал във вота за президент през 2018-а година, тогава от Републиканската народна партия. Той загуби от Ердоган, въпреки че взе 30 процента от гласовете. След това се оттегли от РНП и основа своя малка партия - "Партия на родината". Той обвинява РНП, че не го е подкрепила в достатъчна степен преди пет години. Много привърженици на бившата му партия го призоваха да не се кандидатира, но преговорите между него и Кълъчдароглу поне досега не са довели до оттеглянето му.

Предизборните обещания на Индже включват наред с другото укрепване на върховенството на закона и на свободата на медиите, което според него би довело и до подобряване на турската икономика и туризма.

Синан Оган

Вторият неодобряван кандидат е Синан Оган, смятан за големия аутсайдер на изборите. Той бе подкрепен от съюз на малки ултранационалистически партии.

През 2011-а година той влезе в парламента от Партията на националистическото движение, докато тя още беше опозиционна. През 2015-а Оган беше изключен от партията си, но решението беше отменено след съдебно дело. През 2017-а беше изключен повторно, тъй като поведението му "нанесло сериозна вреда на единството на партията". ПНД го обвини в "тежка недисциплинираност спрямо лидера на партията". И макар тогава той да бе смятан за възможен наследник на партийния лидер, в момента няма реални шансове да спечели президентското място.

Външнополитическата линия на Оган изглежда ясна: той например обещава да сложи край на празнуването на Деня на независимостта на Гърция. Като ултранационалист подчертава, че Турция трябва да обърне специално внимание на тюркските държави.

Застрашена ли е победата на Ердоган?

Турците веднъж вече са виждали как сравнително малко гласове могат да бъдат решаващи за една изборна победа: през 1994-а година Ердоган бе един от няколкото кандидати за кмет на Истанбул. Докато четиримата претенденти от неислямистките партии получиха 22, 20, 15 и 12 процента от гласовете, Ердоган взе 25 на сто. Това му бе напълно достатъчно, за да получи поста. През 2023-а година в опозиционните кръгове се опасяват, че днешното разединение отново може да доведе до победа с малка разлика за настоящия президент на Турция.