1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турция стана модерна държава. Иран и Афганистан не успяха.

10 март 2024

Ататюрк успява да модернизира Турция преди 100 години и да я превърне в светска държава. Неговите реформи впечатляват тогавашните лидери в Афганистан и Иран, които решават да последват примера му. Защо те се провалят?

Иран, сграда от времето на Шах Реза Пахлави
Иран, сграда от времето на Шах Реза ПахлавиСнимка: Theresa Tropper

В края на октомври 2023 година Турция отпразнува тържествено 100 години от основаването на Републиката от Мустафа Кемал Ататюрк. В същото време през април дори не беше официално спомената 100-годишнината от приемането на конституцията на Аманула Кан в Афганистан. В Иран пък догодина се навършва един век от възкачването на престола на Реза Шах Пахлави – и това събитие едва ли ще бъде отбелязано по някакъв начин.

И тримата лидери - Ататюрк, Аманула Кан и Реза Шах Пахлави - водят сходна политика за модернизиране на страната, секуларизиране на правото и създаване на национални държави по западен модел, разказва Улрих фон Шверин в швейцарския “Нойе Цюрхер Цайтунг” (НЦЦ). Защо обаче само Ататюрк успява да промени из основи своята страна?

Реформите на Ататюрк се превръщат в пример за региона

Ататюрк провежда важни реформи по западен образецСнимка: Topical Press Agency/Getty Images

Тримата лидери си приличат - те са пламенни националисти, които  искат да въведат страните си в модерната епоха, четем още в НЦЦ. Ататюрк, Аманула Кан и Реза Шах възприемат от Запада технологии, правни и политически структури, както и голяма част от културата – като писмо, архитектурни стилове, облекло. 

Провалът на реформите в Афганистан и Иран слага силен отпечатък върху тяхното развитие през 20 век. Ако Аманула Кан беше успял да реформира своята страна и да подсили властта на правителството над племенните вождове, историята на Афганистан щеше да се развие по съвсем различен начин. А ако Реза Шах беше успял да насочи иранското общество към модерно развитие, Иран може би нямаше да се превърне в диктатура на аятоласите през 1979 година, коментира авторът. Как се стига дотам?

Турция, Иран и Афганистан никога не са били колонизирани, но са ставали жертва на намеса от страна на колониалните сили. След загубата на Първата световна война Турция за малко да бъде поделена между великите сили. Под енергичното ръководство на Ататюрк обаче турските националисти успяват да защитят единството и независимостта на Турция. По този начин тя се превръща в пример за целия регион, пише Улрих фон Шверин. Аманула Кан и Реза Шах Пахлави пътуват до Турция и са дълбоко впечатлени от реформите, проведени от Ататюрк - халифатът е премахнат, забранени са крайните религиозни братства, страната приема Григорианския календар вместо арабския, въведена е латинската азбука, наказателното и гражданското право са реформирани, а езикът е стандартизиран. 

Кан и Реза Шах планират подобни реформи, но действат в една съвсем различна реалност. Аманула Кан (1892–1960) идва на власт през 1919 година, след като баща му е убит. След една успешна война срещу британците, в която постига пълната независимост на Афганистан, той се радва на висока репутация и широка подкрепа сред племенните и религиозните елити. Реза Шах (1878–1944) пък застава начело на Иран след Първата световна война с подкрепата на британците. Първоначално той обмисля обявяването на република по примера на Турция, но отмяната на монархията е посрещната на нож от духовниците и британците. Затова през 1925 година парламентът го обявява за шах. 

Реза Шах и Аманула Кан – сходни, но и твърде различни от Ататюрк

Крал Аманула Кан ​​​​(1892-1960 )Снимка: gemeinfrei

Реза Шах, подобно на Ататюрк, е военен, който залита към авторитаризма. Но не притежава нито политическия нюх и умения, нито харизмата и реторичния талант на турския си колега, четем още в НЦЦ. “След като става шах през 1925 г., той не поддържа почти никакви контакти с обикновените хора и не прави никакви опити да обясни плановете си за бъдещето на Иран или да мобилизира подкрепа сред народа за тях”, пише иранистът Джон Пери. 

Аманула Кан в Афганистан пък е уверен, че реформите му ще бъдат добре приети, ако хората ги разберат. Затова той залага на убеждения, вместо на принуда и открива много училища. Племенното общество на Афганистан обаче възприема  диалогичността на емира по-скоро като слабост, обяснява политологът Леон Пулада. 

Аманула е комплексна и противоречива личност - от една страна е възприеман като открит и симпатичен, от друга като твърде импулсивен и самовлюбен. Той се обличал семпло, работел до късно през нощта и се интересувал дори от най-малките подробности в политиката. Обичал спорта и бързите коли. Доверените му хора го описват като дълбоко религиозен, но той не се интересувал от демонстрирането на вярата. Това води и до обвинения, че е неверник. Дядото на Аманула - Абдур Рахман - успява да обедини афганистанските племена с железен юмрук. Но контролът на държавата остава съсредоточен само в градовете. Аманула налага промени в администрацията и данъчната система, а кулминацията на реформите е либералната конституция, приета през 1923 година. 

Невъзможните реформи

Реза Шах, също като Ататюрк, вярва в една силна държава с общ език и културни традиции. За да постигнат това, и двамата обаче налагат репресии срещу малцинствата - Ататюрк смазва въстанията на кюрдите, Реза Шах унищожава номадските племена, които се бунтуват срещу централната власт.  

В същото време опитите на двамата да наложат европейския социален модел срещат съпротива. Реформа в облеклото се превръща в обект на недоволство, посочва НЦЦ. В Турция през 1925 г. Ататюрк постановява, че всички мъже трябва да носят европейска шапка с периферия вместо османски фес. В няколко града избухват въстания, които той потушава със сила.Аманула също провежда подобна реформа, но тя се ограничава само до двора в Кабул. Еднаквото облекло цели да се стопят религиозните и етническите различия, но се забравя, че модерните дрехи не правят и човека модерен, коментира авторът на текста.

Семейството на Мохамед Реза Пахлави, шах на Персия Снимка: picture-alliance/akg-images/H. Vassal

В Иран Реза Шах не прави достатъчно, за да обясни своите реформи на гражданите. Той отблъсква духовничеството и търговците, а бруталното му и насилствено управление обръща и елитите срещу него. Когато след началото на Втората световна война през 1941 г. британците го принуждават да подаде оставка, обвинявайки го в симпатии към германците, много иранци въздъхват с облекчение, пише НЦЦ. За разлика от него, Аманула се опитва да спечели симпатиите на народа за своите реформи. Но много от тях остават съсредоточени само в столицата и големите градове и са игнорирани от хората, включително заради недостига на достатъчно служители и структури, които да ги наложат. Задължителното образование също остава само на хартия, защото липсват достатъчно училища и учители. 

През 1928 година Аманула започва нова амбициозна поредица от реформи. Под влияние на съпругата му Сорая той призовава жените да свалят забрадките и се обявява против строгите ограничения за тях. Но революцията, както той я нарича, така и не се случва, защото през 1929 година е свален от власт след племенен бунт. И макар недоволството да не е толкова в резултат от обществените реформи, колкото от желанието на племената отново да поемат контрол, противниците му използват неговата обществена политика, за да го обявят за враг на исляма, разказва още НЦЦ. 

Иран и Афганистан днес – в пълен разрез с идеите отпреди 100 години

Неуспехът на Аманула Кан в Афганистан и на Реза Шах в Иран предопределят развитието на двете държави. В следващите десетилетия, с изключение на кратки периоди, в Афганистан не спират да горят междуплеменни конфликти. Войната със Съветския съюз в периода 1979-1989 година се превръща в катализатор за движението на муджахидините, а гражданската война в страната продължава и след изтеглянето на съветските войски през 1989 година. Накрая властта е спечелена от талибаните, чийто фундаментализъм е печално известен. Те са свалени от власт през 2001 година, но се връщат в Кабул след изтеглянето на американските войни 20 години по-късно. Днес човешките права и правата на жените в Афганистан са изправени пред невиждано изпитание - в пълен противовес с това, което Аманула се опитва да наложи преди 100 години. 

Невъзможността на Реза Шах Пахлави и на сина му Мохамед Реза Пахлави да спечелят доверието на иранския народ води до избухването на Иранската революция, която сваля монархията. На власт идват моллите, начело с аятолах Хомейни, а страната е обявена за ислямска република, която следва шериата. Убийството на Джина Махса Амини през 2022 година беше поредното доказателство за това колко далече е днешен Иран от идеята за модерно и свободно общество, в което жените са равноправни на мъжете. 

****

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ