Обществото в Турция смята проблема СПИН за периферен, поради което и почти не му се обръща внимание. Помощните организации твърдят, че държавата бездейства. Принципно възможности за лечение има, но инфекцията най-напред трябва да бъде идентифицирана, до което често така и не се стига, казват запознати. Нужна е на първо място просвета, но такава почти не се води.

Броят на заразените е нараснал с 460% за 10 години

„През последните десет години броят на заразените с вируса ХИВ в Турция се е увеличил с 460 процента“, казва Йондер Бора от обединението „Ние сме позитивни“. То полага грижи за заразените хора и се занимава с просветна дейност. Големият ръст на заболяванията се потвърждава и от официалната статистика. Това е причина и за критиките към държавата, които отправя Арда Карапинар от помощното дружество „Червената лентичка“: „През последните години в световен мащаб броят на новите заболявания спада – с изключение на Северна Африка, близкия изток и ... Турция! Ние не отбелязваме особени успехи нито при тестването, нито по отношение на лечението на заразените“.

Ежегодно новите случаи са между 2500 и 3000. Предполага се, че общо заболелите в Турция са около 32 000. Имайки предвид, че става дума за държава с население от 85 милиона души, броят не изглежда голям. Но проблемът, както казва Бора, е в нерегистрираните случаи. Тъй като познанията за болестта СПИН са оскъдни, те навярно са много. „В училище принципно има сексуално обучение, но то е много повърхностно. Всъщност никой не научава нищо. За вируса ХИВ въобще не се говори и държавата изобщо не се старае да просвети хората“.

Освен това мнозина се притесняват да си направят тест, тъй като положителният резултат е трудно да се укрие. При неанонимните тестове резултатите веднага се изпращат в здравното министерство. А анонимни тестове по линия на помощните организации има само в големите градове, казва Арда Карапинар.

Опитват се да го запазят в тайна

Ако някой бъде тестван позитивно, той се старае максимално дълго да запази информацията за себе си и не се подлага на лечение, за да не бъде разкрит. Тъй като опасенията от обществени последствия са големи, а и оправдани, смята Карапинар. Той дава пример със следната история: „Няколко месеца след позитивния тест някой се решава да сподели проблема си със своите колеги в службата. И тутакси го уволняват – под предлог за недостатъчно добра работа“. А ако оттам нататък човекът реши да се обърне към съда заради дискриминация, за инфекцията му ще се разчуе още повече – точно това се опитват да избегнат мнозина.

Според Йондер Бора най-голям е рискът от зараза за хората от ЛГБТИ общността. И грижи трябва да се полагат най-вече за тях, което обаче в Турция не се случва. „Точно тези групи трябва да бъдат просветени относно вируса на СПИН и да бъдат тествани максимално често. Но в консервативните общества, като турското, игнорират проблема и се правят, че не съществува.“

При това в Турция се правят относително много тестове. Желаещите да сключат брак трябва да се подложат на медицински преглед. Той принципно не включва и тест за ХИВ, но често се прави.

Проблемът с рисковите групи

Хората от рисковите групи обаче рядко научават за своето заболяване точно по този начин. Грижа за тях имат основно неправителствени организации като „Ние сме позитивни“ и „Червената лентичка“. Те се финансират със средства от ООН или ЕС. „От турската държава не получаваме нищо“, казва Карапинар, но той и не очаква помощ от този вид – достатъчно ще е държавата поне да не поставя пречки пред дейността на организациите.