Доналд Туск и Ярослав Качински - двама полски политици, които нямат никакви пресечни точки. Разликата във възрастта им е едва 8 години. Въпреки това те сякаш принадлежат на различни поколения и идват от напълно различни светове.

Неслучилият се дебат

66-годишният лидер на опозицията Доналд Туск е облечен с бяла риза без вратовръзка и носи значка във формата на сърце. На предизборните си прояви председателят на либерално-консервативната "Гражданска платформа" изглежда млад и динамичен. Той говори свободно и не страни от полемика. Митингите му са отворени за всички, включително за политическите му опоненти, които често задават неудобни въпроси.

74-годишният Качински, лидер на управляващата партия "Право и справедливост", е пълната противоположност. Проявите му са изолирани, пазят се от стотици полицаи, а достъп имат само поддръжници на партията му. Облеченият в старомоден черен костюм и вратовръзка Качински измънква речите си, които се състоят основно от закани срещу Туск и словесни атаки срещу "лошите" германци. А когато се опита да се пошегува, обикновено организаторите трябва да сигнализират на публиката да започне да се смее. Въпросите, ако въобще има такива, са подготвени предварително и се четат от лист хартия.

На няколко пъти Туск призова своя опонент на телевизионен дебат, но отговор така и не последва. Когато в понеделник държавната телевизия TVP най-накрая организира дебат между водещи политици, Качински изпрати премиера Матеуш Моравецки да го представлява. Самият той предпочете да бъде на предизборен митинг в провинцията. Туск нарече опонента си "страхливец" заради това, че е избягал от конфронтацията и е лишил публиката от възможността да направи преценка. Последният път, когато двамата дебатираха пред телевизионните камери, беше през 2007 г. и Качински загуби драматично.

Когато пътищата на Туск и Качински се разделят

Трудно е да се повярва, че Качински и Туск са имали много общи неща в миналото. И двамата са участвали в антикомунистическата опозиция - Качински още през 70-те години на миналия век като член на Комитета за защита на работниците, а Туск като студент по история в Гданск, който подкрепя основания през 1980 г. профсъюз "Солидарност".

Крахът на комунизма през 1989 г. открива нови хоризонти пред двамата критици на режима. Вдъхновен от либералните идеи, Туск основава "Либералнодемократичния конгрес". За известно време той дори става част от християндемократическия "Център" на Качински. Скоро обаче пътищата на двамата се разделят.

През 2001 г. Туск и Качински основават нови партии, които все още доминират политическия пейзаж в Полша. Ярослав Качински и неговият брат близнак Лех застават начело на "Право и справедливост", а Доналд Туск - на "Гражданска платформа".

Четири години по-късно пътищата им се пресичат за последно като потенциални съюзници. След парламентарните избори през 2005 г. двете партии преговарят за съвместно правителство. Недоверието, амбициите и лидерските стремежи обаче предотвратяват създаването на коалиция. Оттогава двете политически алфа животни се редуват на власт в Полша. Между 2005 г. и 2007 г. управляваше Качински, а след това Туск с неговата "Гражданска платформа". От 2015 г. насам "Право и справедливост" доминира в управлението на страната.

Качински обвинява Туск за смъртта на брат си

Политическата конкуренция, която е легитимна част от демокрацията, се е превърнала във взаимна неприязън, понякога прерастваща и до омраза. Смъртта на президента Лех Качински в самолетна катастрофа в Русия през 2010 г. задълбочи враждебността. "Убихте брат ми", обърна се веднъж живият близнак към опозиционния лидер Туск.

Качински твърдо вярва, че случилото се е било руска атака, и смята, че Туск носи вина за нея. Последният като премиер пътува сам за 70-годишнината от Катинското клане в Смоленск. Обвиненията са, че по този начин той е дал възможност на Русия да извърши нападение срещу президента, който пътувал с голяма делегация в друг самолет три дни по-късно. Доказателства за това обвинение обаче липсват. Самолетът се е разбил в гъста мъгла.

Антигерманските настроения

Омразата и враждебността са дълбоко вкоренени. Когато през 2017 г. Туск пожела да бъде преизбран за председател на Европейския съвет, Качински използва всички възможни средства, за да го предотврати. Напразно.

Лидерът на ПиС обвинява Туск, че представлява германските, а не полските интереси. А според него съседната държава действала злонамерено спрямо Полша. Вероятно Качински е забравил, че самият той се стремеше към благоразположението на Християндемократически съюз (ХДС) в началото на 90-те години. И така и не успя да преодолее това, че канцлерът Хелмут Кол избра партията на Туск за партньор на ХДС.

Но отношенията с Германия не са единствената спорна тема. Туск е убеден европеец. Качински, от своя страна, отхвърля идеята за силен Европейски съюз, тъй като съзира в Брюксел инструмент за германска доминация в Европа. Вместо това той се застъпва за "Европа на отечествата" и завръщане към идеите на Конрад Аденауер и Алчиде де Гаспери, бащите основатели на Европейската общност.

Битката за "заслужил спасител на нацията": кой ще надделее?

"Ярослав (Качински) се интересува единствено от властта", казва журналистът Камил Дзюбка, цитирайки неназован депутат от ПиС. "Той е емоционален психопат. Почти не се интересува от финансовото си положение. Не се замисля за това какво яде на обяд, защото неговата храна е политиката."

Оценката за Доналд Туск е съвсем различна. "Доналд Меркел" - така го определи публицистът Вавжинец Смочински в седмичника "Политика" през 2007 г., когато той тъкмо бе дошъл на власт. Журналистът искаше да подчертае, че Туск копира маниера на Меркел за предприемане на малки и внимателни стъпки в политиката. Самият Туск казва, че тогава е искал да се погрижи в "тръбите да тече топла вода". Въпросът е дали това е достатъчно в една Европа, която се промени из основи след руското нападение над Украйна.

Борбата между двамата съперници е битка за всичко или нищо. Залозите са огромни. Ако Туск загуби изборите на 15.10.2023 г., той вероятно ще се оттегли от сцената, за да даде път на по-младите. Кариерата на Качински също може да приключи, ако изгуби вота. Остава отворен въпросът дали ПиС може да продължи съществуването си без него. "Искам да вляза в историята като заслужил спасител на нацията", заяви Качински в интервю през 1994 година. Възможно е той да е по-близо до тази си цел, отколкото би му се искало.

***

Вижте и това видео от Полша: