Вие сте на 98 години. Сънувате ли понякога концлагерите и Втората световна война?

Леон Вайнтрауб: Рядко помня моите сънища. Понякога жена ми разказва, че съм бил неспокоен или съм викал, но аз не помня такова нещо. Определящото впечатление винаги е едно - позитивно или негативно. Докато следвах медицина, един от преподавателите ми каза, че хората, които имат много негативни впечатления, ги сънуват по-рядко от тези, които са имали добър живот. Тогава това не ми прозвуча убедително.

Какво си спомняте от Аушвиц - първия германски концлагер, в който сте попаднали?

Леон Вайнтрауб: Ужасно обезчовечаване. Първият шок беше, когато пристигна влакът с вагоните за превоз на добитък. Бяхме натъпкани плътно един до друг, не би могло да става и дума за сядане или лягане. Нито имаше нещо за пиене, нито за ядене. И ужасната тишина: никой не плачеше, никой не протестираше. Бяха ни обещали, че заради наближаващите фронтови действия ще бъдем евакуирани дълбоко в Третия райх, където да можем да работим за Вермахта. И изведнъж да ни транспортират по този начин? Бяхме напълно сразени.

Пътуването продължи два дни и две нощи. След пристигането скочих от вагона с раницата на гърба, но един от концлагеристите веднага ми я взе. "Но вътре имам много пощенски марки", казах аз. А той отвърна: "Тук хората не идват да живеят, няма да имаш нужда от марки".

Мъжете трябваше да тръгнат наляво, жените надясно. Майка ми все още изглеждаше млада, макар да беше на 50. Помахах ѝ и ѝ казах: "Ще се видим вътре!". След което обаче видях бодливата тел, белите изолатори и другите заграждения. Къде ли ни бяха довели? Едва след войната разбрах, че сме попаднали в Аушвиц.

Тогава сте били на 18 години и първоначално сте били разпределен в групата на онези, за които е било решено, че ще продължат да живеят. Какво трябваше да правите в лагера?

Леон Вайнтрауб: Бяхме резервна работна ръка. Ако някъде не достигаше работник, ни пращаха нас.

Колко дълго бяхте в Аушвиц?

Леон Вайнтрауб: Шест или осем седмици. Един ден видях група голи мъже между блоковете и разбрах от тях, че чакат да получат облекло, за да могат да отидат на работа. Приех го за добър знак и се смесих с тях. Заведоха ни да си вземем работни дрехи и ни натовариха на влак - така напуснах Аушвиц.

След това сте попаднали в друг концентрационен лагер. Кое Ви помогна да оцелеете?

Леон Вайнтрауб: От психологическа гледна точка си обяснявам, че съм бил в състояние на постоянен шок - за което днес се използва понятието кататония, т.е. висшите мозъчни функции или са изключени, или са много ограничени. Това ограничение - да приемаш негативното отвън, да се затвориш - е вероятно ефектът, който позволява да оцелееш. Инстинкт за самосъхранение. Тялото ми се нуждаеше от много малко - парче хляб, малко супа. Щастлив съм, че оцелях - подчертавам го постоянно в разговорите ми с младите хора. След това, което преживях в концлагерите, аз забравих думата "оплаквам се". Не се оплаквам от нищо. Щастлив съм с това, което имам.

Кои други думи сте зачеркнали от своя речник?

Леон Вайнтрауб: Думата "отмъщение". Ако тръгна да си отмъщавам, ще се окажа на същото ниво като извършителите, а аз не искам да бъда сравняван с тях. Престъпленията трябва да бъдат наказвани в съответствие с валидното право.

А как се отнасяте към думата "прошка"?

Леон Вайнтрауб: Нито мога да простя, нито мога да оправдая деянията, до които доведе нацистката идеология. Не мога да простя на човека от СС, който пусна газа и отрови майка ми и голяма част от моето семейство. След войната от 80-те членове на моето семейство останаха само 16. Но има думи, близки до прошката, като например - помирение. За мен това е възможно и аз се опитвам да живея в този дух.

Какво Ви тревожи най-много днес?

Леон Вайнтрауб: За мен е невъобразимо, че в нашите страни, в Европа има хора, които се идентифицират с нацистите и с тяхната идеология. Това е повече от удар в лицето на милионите невинни жертви, чийто живот беше безмилостно отнет. За нас, оцелелите, е нечувано да се идентифицираш с тази идеология.

***
Д-р Леон Вайнтрауб е роден през 1926 година в полския град Лодз. През август 1944 е депортиран в Аушвиц, а след това е откаран и в други концлагери. След войната той следва медицина в Гьотинген. През 1950 се завръща в Полша. А през 1969 емигрира със синовете си в Швеция заради нарастващия антисемитизъм в родината му. 

***
Вижте и това видео от нашия архив:

***
Разгледайте и тази фотогалерия: