Все още никой не е поел отговорността за убийството на Исмаил Хания в Техеран. Иран обвинява Израел, че поддържа агентурна мрежа в страната, а експерти смятат, че без вътрешна информация убийството не би било възможно.
Реклама
Два дни след като иранският духовен водач Али Хаменей сърдечно посрещна в офиса си Исмаил Хания, трябваше да отслужи молитва на погребението на лидера на Хамас. 85-годишният аятолах изглежда все още е в шок от убийството на политическия лидер на организацията, обявена от САЩ, ЕС и други държави за терористична. На погребението на първи август Хаменей многократно гледаше тревожно към небето. По време на убийството Хания е пребивавал в къща за гости на иранския президент.
Спекулации за убийството
Президентският комплекс се намира в планинска област северно от Техеран. В района около него се влиза свободно - там е популярно планинското катерене. Възможно е Хания да е бил убит от малък квадрокоптер, снабден с експлозиви, съобщи "Нойе Цюрхер Цайтунг" на 31 юли. Същото предположение изказа и англоезичният близкоизточен портал Amwaj.media. "Прегледах снимките на сградата, в която се е намирал той. Предвид факта, че няма много материални щети, не мога да преценя точно какво оръжие е използвано", казва експертът по дронове и ракетни системи Фабиан Хинц.
"Щетите по сградата са минимални. Напълно възможно е да е използван квадрокоптер дрон. Има квадрокоптери, които се насочват на място, или такива, които се управляват чрез сателити и интернет. Но е възможно да става дума и за други боеприпаси."
Провал на силите за сигурност
Факт е, че местонахождението на Хания не е било тайна. Това далеч не е и първото му посещение в Техеран. Последно той бе в Иран за погребението на Ибрахим Раиси, който загина в хеликоптерна катастрофа. Сега беше гост на церемонията по встъпването в длъжност на новия президент - Масуд Пезешкиан. "Хания знаеше, че Техеран не е безопасен за него”, казва изследователят на тероризма Гуидо Щайнберг.
След терористичната атака на Хамас срещу Израел на седми октомври 2023-а година израелските агенти започват да се опитват да ликвидират всички лидери на ислямистката групировка. "Израел не искаше да атакува Хания в столицата на Катар, Доха, където той живее от дълго време и оглавява политическия офис на Хамас", казва Гуидо Щайнберг и добавя: "Доха играе важна роля в преговорите между Израел и палестинците, а също така е съюзник на САЩ". Щайнберг не крие изненадата си от това, че Хания не е бил по-добре защитен в Техеран. "Той е трябвало да знае, че в Техеран са проникнали израелски агенти. Техеран дори не е в състояние да защити собствените си високопоставени хора, като например ядрения изследовател Мохсен Фахризаде."
Фахризаде - един от най-пазените хора в Иран, беше убит в Техеран през 2020-а година. Той беше ключова фигура за иранската ядрена програма. Израел гледа на тази програма като на заплаха за съществуването си. Към Израел се отправят обвинения, че е саботирал програмата - например с вируса Стукснет през 2010-а година, както и с убийствата на няколко ирански ядрени учени.
Без вътрешна информация убийството не би било възможно
Иран и Израел са заклети врагове от десетилетия. Още от революцията през 1979-а година лидерите на Ислямската република отричат правото на Израел да съществува и заплашват "ционисткия режим” с унищожение. Иран се възприема като регионална сила и център на истинската съпротива срещу империализма. Техеран подкрепя т.нар. "Ос на съпротивата” в региона - проиранските екстремистки групи като Хамас и Хизбула.
"По време на управлението на президента Раиси унищожихме голямата мрежа на Мосад в Иран, която стои зад саботажите срещу ядрените съоръжения и зад нападенията срещу нашите учени", заяви министърът на разузнаването Есмаил Хатиб в интервю за държавната телевизия на 24 юли. Едва десет дни по-късно обаче Хания - един от най-важните държавни гости на Иран, беше убит в президентския комплекс в столицата. Израелското правителство отказва да коментира смъртта на лидера на Хамас. Иранският аятолах Али Хаменей обаче открито обвинява Израел и се заканва, че ще има "тежко наказание".
"Най-жестокото отмъщение би било да се идентифицира и унищожи вътрешната мрежа за влияние на Израел в Иран", пише Горбанали Салаватян, бивш командир на Революционната гвардия, в профила си в Х. Без информация от най-високите вътрешни нива на апарата за сигурност целенасоченото убийство на "мъченика Хания", който е бил под закрилата на президента, не би било възможно, убедени са иранските военни.
Вижте и тази галерия на ДВ:
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.