“Папай, папай, да пораснеш голям!”, казва Стоянка Георгиева на 2-годишния, чиято майка го храни в хале за надгробни паметници, пълно с хора и горящо кюмбе. Синът на Стоянка няма да порасне повече от 24-те си години, а тя, заедно с близо двеста души от Попово, в това число и майки с колички, чака резултатите от ексхумацията на тялото му. Навън температурата е 2 градуса и не спира да вали, но всички тези хора стоят пред гробището от 8 сутринта, заедно с полицейски патрулки, за да разберат дали по Момчил Георгиев е стреляно.

В ранните часове на 3 април 24-годишният Момчил е намерен мъртъв край пътя за село Кардам, любимият му мотор Suzuki Hayabusa 1300 е на парчета, каската, ръкавиците и обувките - разхвърляни в различни посоки. За да извадят тялото за ексхумация, мъже в дъждобрани и гумени ботуши махат детските колички, оставени върху гроба, вазите с цветя, пейките и гумите от пистов мотоциклет с надпис: “Обичаме те! Шампионе любим!”

Блокадата е свалена. Справедливостта още я чакат.

Не е стреляно по Момчил. При ексхумацията обаче експертите са открили повече наранявания от описаните в протокола от аутопсията, извършена в болницата в Търговище. Хората от Попово са в шок, денонощната блокада на пътя Попово-Бяла е свалена. Постигната ли е обаче справедливостта, за която протестират от месеци?

Никой от тези, които ден и нощ идват и си отиват от ремаркето от ТИП, приспособено за щаб квартира на протеста, и носят хляб, безалкохолно, тенджери с храна, вино, не иска да се примири, че всичко приключва, а виновни няма. Седмици наред те настояват институциите да си свършат работата, да има справедливо разследване, искат и оставки на полицейски служители - и.д. началник на Районното управление в Попово Иван Стефанов, старши разследващ полицай Росица Русева и началника на криминална полиция Вельо Атанасов.

“За последните десет дни един път съм си ходил в къщи”, казва един от тях, моторист като Момчил. Оттук тръгва на работа, връща се - и пак така. Не вярва, че приятелят му е намерил смъртта си в обикновено пътно-транспортно произшествие (ПТП), самият той като моторист също е имал такива. Като останалите, отхвърля версията, че е катастрофирал, и не вярва на нито една институция, а най-малко - на МВР. По-скоро предполага, че е бил ударен с мощен автомобил. (В района често ловуват дружинки, но и бракониери.)

Институциите - и гражданите

В България протестите за справедливост, предизвикани от нечия смърт, не спират, а в последните години зачестиха. Най-много са за смърт на пътя, но и за убийства като на Димитър Малинов в Цалапица, на Евгения Владимирова в София и други. На 12 октомври в Търговище се събраха няколко хиляди души, в това число мотористи, подкрепени и от хора, присъединили се символично от чужбина чрез социалните мрежи - и всички искаха истината за смъртта на Момчил да бъде разкрита. Според едни поддръжниците са били 3 хиляди, според други - пет хиляди, колкото наброяваха всички демонстриращи на седемте протеста в София вчера. В деня за размисъл преди изборите на 27 октомври гражданското недоволство от Попово се пренесе и в столицата, не спря и през ноември.

Но служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков не си е направил труда да приеме и изслуша семейството на Момчил, въпреки че толкова многобройни протести за нечия смърт не е имало, дори и за убийството на сестрите Белнейски, потресло България през 2006 година. Не го е направил и началникът на местното полицейско управление. А на въпрос на Дойче Веле какви действия ще предприеме ръководството на МВР спрямо полицаите от Попово, към които са насочени гражданските протести, отговор от вътрешно министерство така и не дойде.

Протестът и отзвукът

С протестиращите не се е срещал и кметът на Попово д-р Людмил Веселинов, начело на общината за девети пореден мандат - 33-та година, един от двамата най-дълго управляващи кметове в България. Хора от протеста разказаха, че общински служители се страхуват да се появят на блокадата, за да не бъдат уволнени - и изразяват подкрепа, като носят храна. Но местната власт и протестиращи все пак са се срещнали на 31 октомври, когато инициативен комитет внася искане в общинския съвет за монумент в памет на загиналия Момчил. Кметът и председателят на местния парламент Георги Георгиев го подкрепят - подписали са се четири хиляди човека.

Един от вносителите е влогърът Симон Милков, който е в Попово повече от два месеца, участва в организацията на протестите и прави свое разследване с поредица интервюта със семейството и замесените в историята - лекаря, извършил аутопсията и директора на болницата в Търговище, собственикът на погребална агенция “Апофис” в Попово, полицаи и др.

Милков често е в светлината на прожекторите - бил е в движение “Сила” и “България без цензура”, автор на YouTube канала “Шибанистан” и Фейсбук страница със същото име, която беше свалена, и е автор на единственото интервю с олигарха Делян Пеевски. Той е в конфликт със създателя на “Величие” Ивелин Михайлов, заявил, че НАП го проверява по сигнал на Милков, а влогърът пък запита какъв е произходът на огромните средства, наливани в “Исторически парк” и позволяващи разрастването на групировката около него и силовите ѝ отряди. Според Симон Милков най-хубавото, случило се в Попово, е “събуждането на гражданската енергия”.

Защо не вярват

Непосилно е за родител да надживее детето си и да приеме смъртта му. Родителите на Момчил - Светослав и Стоянка, не правят изключение. Но освен тях и много граждани на Попово, които ги подкрепят, искат истината да не се потулва. Според семейството още в началото разследващата полицайка Росица Русева е била с нагласата, че това е най-обикновено ПТП, каквато и версия поддържа. “Когато намериха Момчил, едва ли не целият град се извървя да види, не беше оградено мястото, а един трактор си фрезова нивата (където е лежал, б.а.). Ние взехме обувките”, разказва майката. По-късно установяват, че са изчезнали веществени доказателства като дрехите на момчето.

На 1 юни на родителите на Момчил казали, че синът им е прострелян с три куршума в гърба. Те веднага съобщили в полицията, но бащата бил разпитан четири месеца по-късно. Когато родителите настоявали за ексхумация, на два пъти им била отказана, а когато решили да я направят, от МВР и прокуратурата не ги уведомили - те научили случайно и майката не позволила да се отвори гроба. “Държаха се лошо, обидно тогава. Оскверниха детето ми, без да ни уведомят, бяха разхвърляли всичко”, казва Стоянка.

„Няма човечност“

За Момчил в Попово говорят само хубави неща. Не пиел и не пушел, нищо общо с наркотици, голямата му страст са моторите, с тях е бил свързан и бизнесът му - внася от Швейцария и продава мотоциклети. А в протестите за справедливост участват и роми, бил състрадателен човек и им помагал. Впрочем ром, вече бивш служител на погребалната агенция в Попово, свидетелствал, че от тялото са вадени куршуми. Защо и как - ще изяснява Окръжната прокуратура в Силистра, където е прехвърлен случаят, след като в Търговище са си направили отводи.

Какво в полицията възмущава хората от Попово? “Няма човечност.” “Работят за бизнесмени”. “В малкия град, като назначат някой в МВР и цялото му семейство почва: “Ти знаеш ли, че на мен брат ми/чичо ми/племенникът е полицай и той к’во ще направи…”. “Нашият град се ръководи от полицаи и хора с пари”.

В белите дробове на Момчил има близо литър и половина кръв. “С Момчил си отива и истината на две метра под земята”, казва човек от протеста. Други още вярват, че справедливост е възможнa.