В нощта срещу 25 октомври украинските власти съобщиха за обстрел с руски дронове камикадзе в близост до ядрената централа „Хмелницки", в западната част на Украйна. Падащи останки и детонационната вълна са нанесли сериозни щети в град Нетешин, в който живеят работещите в централата. Засегнат е и съседният град Славута, както и някои от сградите на територията на централата. Според украинския президент Володимир Зеленски именно тя вероятно е била цел на атаката.

Експертите от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), намирали се в централата, потвърдиха за две силни експлозии в близост до съоръжението. По-късно бе съобщено, че в околностите са били свалени два дрона.

Генералният директор на ядрената агенция Рафаел Гроси обяви след това на нейния сайт, че в онази нощ районът на централата е бил разтърсен от  експлозии, а на места се е стигнало до прекъсване на електричеството. Експлозиите не са се отразили на работата на централата, но много прозорци били изпочупени от детонационната вълна. „Този случай показва още веднъж колко нестабилно е положението с ядрената сигурност в Украйна, което ще се задържи такова, докато тази трагична война продължава. Сега само се счупиха прозорци, но следващият път може и да нямаме толкова голям късмет", пише Гроси.

На какво могат да устоят ядрените централи?

В Украйна ядрените централи са най-важният източник на електроенергия. Защитата им е особено важна, тъй като без тях енергийната система би могла да функционира много трудно през есента и зимата, казват експертите. „Без реакторите не бихме могли да се справим през зимата, тъй като бяха разрушени много топлоцентрали, а ние така и не успяхме да ги възстановим бързо и изцяло", обяснява пред ДВ експертката по атомна енергия Олха Кошарна.

Както подчертава Дмитро Хуменюк от Центъра за ядрена и радиационна сигурност на Украйна, реакторите на атомната централа са достатъчно надеждно защитени и биха могли да издържат дори и ако върху тях падне малък самолет. Затова останките, попаднали в района след обстрел с дронове или с ракети, не са толкова опасни за самата централа, колкото за другата енергийна инфраструктура, обслужваща нейното функциониране. Но принципно всяка военна активност в близост до ядрено съоръжение представлява сериозна опасност.

„Реакторът има защитна обвивка и е разработен така, че да удържи и на големи външни въздействия като торнадо, ураган, земетресение и дори падането на малък самолет. Но ако става дума за част от руска ракета, която не е експлодирала, това може да застраши сигурността на централата", казва Хуменюк.

За подстанциите е необходима специална защита

Експертът обяснява, че атомната централа не се състои само от реактор, а представлява комплексно съоръжение от системи за сигурност с мрежа, която от една страна осигурява необходимата електроенергия за централата, а от друга - пренася произведения от реакторите ток. Ако на мрежата и на трансформаторните подстанции бъдат нанесени щети, това може да доведе до прекъсване на тока в централата и да предизвика опасна ситуация, подчертава Хуменюк.

Именно трансформаторните подстанции, през които се изпраща произведената електроенергия в мрежата и без които една ядрена централа не би могла да функционира сигурно, се нуждаят днес от особено добра защита - както срещу директни атаки с ракети или дронове, така и от падащи отломки. Олха Кошарна допълва: „Ако тези съоръжения бъдат обстрелвани, ще се активира аварийната защита на централата. Подобно принудително спиране е много опасно", посочва тя.

Активна и пасивна защита

Държавният концерн „Укренерго", който стопанисва и украинските енергийни мрежи, се опитва да изгради многостепенна защита на инфраструктурата, особено тази на трансформаторните подстанции, които осигуряват функционирането на атомните централи. Председателят на УС на „Укренерго" Володимир Кудрицкий казва пред ДВ, че най-важна е активната защита на енергийните съоръжения, осигурявана от системи за противовъздушна отбрана.

Същевременно роля играе и пасивната техническа защита - на първо ниво срещу отломки от ракети и дронове, на второ - директно от дронове и на трето - от ракетни удари. „Тази пасивна защита помага да запазим съоръженията си невредими или пък да намалим мащаба на щетите", обяснява той.