Семейство Ластивка се завръща от сигурната Западна Европа в Украйна. След нахлуването на Русия през 2022 година почти всички членове на семейството напускат родината си и бягат в Западна Европа, с изключение на бащата Руслан, който доброволно се записва в армията. По това време хората все още не си дават сметка колко много ще се промени животът им.

„Зет ми Руслан много ни липсва. Той много се грижеше за семейството – такива мъже се намират трудно“, разказва пред ДВ Халина Насадюк. Внучката ѝ Алина още била в детската градина, когато вижда баща си за последен път. „Баща ми постоянно трябваше да носи на фронта тежката си защитна жилетка. Когато се покатервах на раменете му, се случваше да ме помоли да сляза, тъй като тежестта ставаше прекалено голяма.“

"Нашата мечта е да водим нормален живот"

Алина вижда баща си за последен път през януари 2023 г., когато семейството се събира за кратка среща в Киев. Тогава Руслан им казал: „Борим се за това семействата да могат да бъдат заедно, а градовете да не бъдат разрушени. Нашата малка мечта е един ден отново да водим нормален живот. Искаме да се виждаме не един път в годината, а всеки ден – както преди“.

За същото мечтаела и съпругата му Уляна – наслаждавала се на всяка минута, в която били заедно. Но изпитвала смесени чувства. „Естествено – радвахме се, че се виждаме. Но знаехме, че пак ще се разделим и ще трябва взаимно да се подкрепяме от дистанция.“

Година по-късно Уляна остава вдовица – Руслан е убит от руски войници в Източна Украйна. „Бях готова на всичко – че ще се върне без крака, без ръце, с друго лице. Но не бях готова да го загубя“, споделя Уляна. След смъртта на мъжа си тя е изправена пред най-тежкото решение в живота си. „Още от началото на войната си мислех и имах силното желание да помагам на фронта като санитарка. По професия съм медицинска сестра, работила съм в хирургия, асистирала съм при операции и имам голям опит. И след смъртта на съпруга си исках да се върна в медицината, в хирургията – може би като парамедичка.“

"Ще има ли кой да се погрижи за тях, ако загина?"

Същевременно обаче Уляна се страхувала, че дъщеря ѝ Алина и синът Артьом може да израснат без родители: „Не знаех дали рискът си заслужава, когато имаш две деца. Ще има ли кой да се погрижи за тях, ако и аз загина?“.

Въпреки тези тежки мисли Уляна решава да отиде на фронта. И в продължение на месеци спасявала човешки животи като операционна медицинска сестра, сблъсквайки се с бруталността на войната. Желанието ѝ било хората да спрат да умират – и от двете страни.

Халина, майката на Уляна, се грижела в Киев за двете си внучета – в най-тежката зима от началото на войната.„Тежко ми беше, понеже не можех да им дам същата топлина, като тази от родителите им. Но не исках да се оплаквам – имах дом, имах храна, а по време на обстрелите се криехме с децата в банята. Не ни беше чак толкова тежко – тежко е на онези, които са в окопите на фронта.“

"Мамо, ще ме взимаш ли пак от училище?"

Алина не била виждала майка си от октомври. Планираната отпуска по Коледа и Нова година се оказала невъзможна, защото броят на ранените бил твърде висок. Уляна се опитвала чрез видеоразговори да участва в живота на дъщеря си. „Моментите, в които се обаждах, бяха вероятно най-тежките в живота ми. Когато например Алина ме питаше – мамо, ще ме взимаш ли пак от училище, когато се върнеш? Разбира се, казвах ѝ, имам нужда само от още малко време и ти трябва да си търпелива – скоро ще започна да те водя и да те взимам от училище.“

Дъщерята не е искала майка ѝ да отиде на фронта, но не ѝ го е казала. Шестгодишното момиченце се тревожело много всеки ден. „Мама много ми липсваше и често дълго не можех да заспя. Когато се събуждах от експлозиите, баба ми обичайно вече бе будна. Покривах главата си с възглавницата и се опитвах да заспя отново.“

Сега Уляна отново е в Киев. „Много ми липсваха. В последните дни на нашата ротация се надявах, че няма отново нещо да попречи на завръщането ми.“ Семейството се радва на времето, което може да прекара съвместно. Уляна е започнала работа в  една военна болница в града. Засега не е решила кога и дали ще се върне на фронта.