Гърция отбелязва 50 години демокрация - с официални събития, изложби, концерти и възпоменателна монета от две евро. Настроението е празнично, защото за първи път в модерната история на страната демокрацията е устойчива за толкова дълъг период от време. Но поводът предизвиква и сериозни размисли, защото възстановяването на демократичния начин на управление през 1974 година напомня за трагедия, която продължава и до днес - крахът на военната хунта е тясно свързан с разделянето на Кипър.

Краят на диктатурата

Поглед назад: на 15 юли 1974 атинските полковници, завзели властта през 1967, извършват преврат срещу законното правителство на кипърския президент, архиепископ Макариос III. Турция се опасява, че Гърция иска да разшири властта си над Кипър и изпраща войски на острова. Гръцката армия не успява да им се противопостави. И оттогава част от Кипър е окупирана от турските военни, а Никозия е последната разделена столица на Европа.

Военният провал в Кипър води до свалянето на хунтата в Гърция. Критиците на режима от военноморския флот свалят Димитриос Йоанидис и останалите военни, които управляват. На 23 юли 1974 година полковниците предават властта на цивилно правителство. Един ден по-късно - на 24 юли - бившият министър-председател Константинос Караманлис се завръща от изгнание във Франция и скоро след това представя новия си кабинет. Известни културни дейци като Микис Теодоракис и Мелина Меркури също се прибират у дома.

И преди това е имало брожения срещу диктатурата, като тяхната кулминация е протестът на студентите от атинската Политехника, който е брутално потушен на 17 ноември 1973 година. Хиляди гърци напускат страната и заживяват в изгнание, а гръцката редакция на Дойче Веле се превръща в рупор на съпротивата. Но в крайна сметка събития в Кипър са тези, които водят до окончателния край на диктатурата. 

Гърция днес - стабилна демокрация

Въпреки множеството политически и икономически кризи третата гръцка република е стабилна. Военните са окончателно откъснати от политиката, а кралят, който е свален от хунтата през декември 1967 година, така и не се завръща. Съпротивата срещу германската окупация по време на нацистката епоха е призната, а комунистическата партия е разрешена. Повечето от раните на гражданската война от 1944-1949 са заздравели. Парламентаризмът също функционира вече в продължение на 50 години.

Смяната на правителства също е част от ежедневието в модерна Гърция. За първи път това се случва през 1981 година, когато социалистите от ПАСОК печелят, а консерваторите от Нова демокрация приемат загубата си. 

И след 2010 година, когато държавата за малко да банкрутира, демокрацията остава стабилна. За първи път страната беше управлявана от голяма коалиция на заклетите врагове от Нова демокрация и ПАСОК, а когато тяхното правителство не успя да преодолее дълговата и икономическата криза, през 2015 на власт дойде радикалната левица СИРИЗА - в една спорна коалиция с десни популисти. След като кризата бе преборена с много усилия и сериозна подкрепа от ЕС, гърците отново избраха консервативната десница. В този период обаче на сцената изгряха и десните екстремисти. Неонацистката партия "Златна зора" влезе в парламента през 2012, но през 2020 някои от членовете ѝ бяха осъдени за убийство и партията беше забранена.  

Гърците вярват в демокрацията, но са недоволни от нея

Във външнополитически план Гърция е съюзник на Запада - тя е член на НАТО от 1952 година, на Европейската общност от 1981, а на Еврозоната - от 2001. Във вътрешнополитически план страната също се демократизира - образованието и здравната система са достъпни за всички, а още от 1980-те години пред закона мъжете и жените са равни, а абортите - легални. Съвсем скоро Гърция стана и първата източноправославна страна, която легализира еднополовите бракове. Въпреки това рядко политиците гласуват закони, които противоречат на волята на църквата. 

Гърците са убедени демократи - над 82% от тях смятат демокрацията за най-добрата форма на управление. Въпреки това около 70 на сто не са доволни от начина, по който демокрацията функционира в страната. Едва 34% имат доверие на институциите, 31,4% - на правителството и 29,4% - на правосъдната система. Още по-ниско е доверието в партиите - 13,6%, и особено в медиите - 6,5 на сто. 

***

Вижте и това видео от нашия архив - от 2014 година: