На пръв поглед китното градче Барле не се различава по нищо от останалите населени места, разположени по границата между Белгия и Нидерландия.

Но Барле е особено място. Защото само тук е възможно да приготвиш закуската си в една държава, но да я хапнеш в друга. Или пък да седнеш в креслото пред телевизора, който обаче се намира от другата страна на границата.

Когато границата минава през хола ти

Барле се намира отчасти в Белгия и отчасти в Нидерландия, като границата между двете държави преминава през всевъзможни сгради в градчето - през частни домове, ресторанти, кафенета, музеи. Само по белите кръстове, които са символът на Барле, можеш да познаеш, че преминаваш в друга държава.

Историята на тази странна топография датира от Средновековието, когато земята е била разделена между различни благороднически семейства. "Един пример: през 1198 година херцог Хендрик Първи Брабантски отдава земя в Барле на владетеля на Бреда, но му позволява да вземе само парцелите, които не са били обработени. Самият херцог запазва цялата обработена земя", разказва Вилем ван Гуул, шеф на местно туристическо бюро.

След като през 1830 година Белгия обявява независимост от Нидерландия, границата между двете държави трябва да бъде точно очертана. Топографите изминават целия път от крайбрежието на Северно море до границите с тогавашните германски територии, но когато стигат до Барле, по незнайни причини решават да го прескочат. Там границата трябвало да бъде определена на по-късен етап.

Решението е взето 165 години по-късно: през 1995 са основани две общини - Барле Хертог в Белгия и Барле Насау в Нидерландия. Към тях принадлежат цели 30 анклава - 22 белгийски в Нидерландия, 7 нидерландски във въпросните белгийски анклави и един нидерландски анклав в Белгия. “Като имаме предвид, че по света има общо около 60 анклава, определено можем да твърдим, че в Барле сме световни шампиони”, казва Вилем ван Гуул.

Така улиците, парковете, магазините и сградите се оказват отчасти белгийски, отчасти нидерландски. Затова е взето решение гражданството на обитателите на дадена къща или сграда да се определя по това къде е разположена вратата им.

Но пак не липсват куриозни случаи: един ден през 1995 година нидерландските власти чукат на вратата на дама, която 68 години е живяла като белгийка. Казват ѝ, че входната ѝ врата се намира в Нидерландия и затова тя трябва да промени паспорта си. Но все пак намират компромис: просто разменили местата на вратата и на един от прозорците, така че в дома на жената да се влиза от белгийска територия.

Иначе в Барле всичко е по две - две имена на града, двама кметове, две пощенски служби, две общински администрации. Но един съвместен орган, който се грижи за общите въпроси - асфалтирането на улиците, сметосъбирането, парковите пространства и т.н.

С единия крак в Белгия, с другия в Нидерландия

Животът в Барле е хармоничен. Но пандемията определено го усложни. Защото макар да не съществува физически, границата доста затрудни делника в града - заради твърде различните мерки, предприети от Белгия и Нидерландия в борбата срещу коронавируса. Например: в един момент Белгия затвори всичко, докато в Нидерландия дори кафенетата все още работеха. Абсурдът достигна своя пик в магазина за дрехи "Zeman", през който преминава границата между двете държави. Частта от него, която се намира в Нидерландия, продължи да работи, докато съседните рафтове, които са в Белгия, бяха ограничени с червени ленти. Така нидерландците в Барле можеха да си купят тениски, но не и бельо, защото рафтовете с бельото се намират в съседната държава.

Същото беше и с фризьорските салони. “В началото фризьорските салони в Белгия бяха затворени, докато тези в Нидерландия още работеха”, спомня си кметът на белгийската част Франс де Бонт. “После беше обратното. Опитайте се да го обясните на хората, които трябваше да затворят магазините си.”

*****

Вижте и тези видеа от архива ни: