Регионът Айфел в западната част на Германия, близо до границата с Белгия, се слави с великолепната си природа и със своите живописни пейзажи. През 2004 година там е създаден и националният парк "Айфел". И точно в неговия център има място, свързано с тъмното минало - с времената на нацистка Германия. В периода между 1934 и 1936 година там е построен комплексът "Фогелзанг", предназначен да стане партийна школа - ковачница на кадри за нацисткия елит. Никой обаче така и не успява да изкара пълния курс на обучение.

Сградите били издигнати на един от хълмовете насред девствените гори по заповед на Адолф Хитлер - с цел там да се установи център за подготовката на "новия елит на арийската раса". Планирано е било във всеки випуск да има по 500 курсисти - т.нар. юнкери, а обучението да продължи три до четири години. То трябвало да съдържа лекции по "расова философия", предвидени били и занимания по каляване на духа и волята, както и по военно дело и дипломация.

В школата приемали младежи на възраст между 23 и 26 години, с ръст не по-малко от 160 см. Подборът се извършвал в съответствие с нацистката "расова теория", която била основна дисциплина наред със спорта. Решаващ критерий за приема не били интелектуалните способности, а произходът от семейство от средната класа. Към документите е трябвало да бъде приложена и справка за "арийско потекло".

Пиянство и лошо поведение

Сред другите изисквания, наред с това за 100-процентово зрение, били антисемитските убеждения и готовността безкомпромисно да се служи на Адолф Хитлер. Само че, както сочи секретна справка на високопоставен нацистки функционер от 1 юли 1939 година, тези "избраници" били предимно глуповати и негъвкави в интелектуален план. За краткото време на съществуване на школата около 10 процента били изключени за пиянство и лошо поведение.

Адолф Хитлер не проявявал особено внимание към подготовката на бъдещия си елит в Айфел. Посетил "Фогелзанг" само два пъти, и то във връзка с партийни конференции, които се провеждали там. Чест гост в комплекса обаче бил Херман Гьоринг. Той пристигал с разкошната си униформа и обичал почестите, които му оказвали. Всъщност идвал, за да половува в околните гори.

Строителството на "Фогелзанг" било поверено на архитект Клеменс Клоц, а финансирането се извършвало със средства, конфискувани от независимите синдикати и работодателски обединения. Темповете на строителството били повече от високи. Общата площ на всички помещения във "Фогелзанг" била 50 000 кв.м., като повечето постройки са се запазили почти непокътнати до наши дни.

Как е протичало обучението

Денят на юнкерите започвал в шест сутринта с гимнастика, в седем имало проверка. От 8:00 до 10:00 било времето за семинари, а след тях - два часа доклад в голямата зала. Във втората половина на деня отново се провеждали физкултурни занимания, вечерта имало още два часа занятия.

Тържествените проверки на юнкерите се провеждали под открито небе на поляната, близо до Паметника на факлоносеца. Надписът на монумента гласи: "Вие сте факлоносците на нацията. Вие носите напред светлината на духа в борбата за делото на Адолф Хитлер".

През есента на 1939 година обаче юнкерите напуснали "Фогелзанг" - изпратили ги на фронта. Дори първият випуск не успял да завърши обучението си. Около 20 души от общо 1500 курсанти били обвинени по-късно за военни престъпления.

По време на войната и след нея

След началото на войната във "Фогелзанг" най-напред били настанени войници от Вермахта, след което започнали да евакуират там жени и деца от разрушените градове в околните области. През пролетта на 1945 година британските войски завзели "Фогелзанг" без бой, а преди това - докато комплексът известно време пустеел - местните жители успели да измъкнат почти всички мебели.

Впоследствие съюзниците от антихитлеристката коалиция решили да използват "Фогелзанг" като казарма, превръщайки съседната територия в тренировъчен полигон.

През 1950 година британските части напускат "Фогелзанг" и предават комплекса на белгийските партньори от НАТО, които остават там до 2005 година. Белгийците възприемат "Фогелзанг" като исторически и архитектурен паметник - възстановяват някои от разрушените сгради и дори изграждат гарнизонен киносалон. След изтеглянето на белгийските части комплексът преминава под управлението на германските власти, а от 2006 година е отворен за посетители. Днес годишно го посещават около 300 000 души.

*****

Вижте и това видео от архива ни: