"Ограничават доставките на много стоки за Русия, но може би и ние трябва да помислим за определени ограничения – на уран, титан, никел", каза в средата на септември руският президент Владимир Путин, който възложи на правителството да проучи възможностите за ограничаване на износа на редица суровини от страната.

Имайки предвид опитите на Кремъл от 2022 година да манипулира Европа чрез доставките на газ, за да подкопае нейната решителност за поддръжка на Украйна, новите закани на руския президент не изглеждат невероятни. А САЩ и ЕС са свикнали да купуват споменатите суровини от Русия в големи обеми.

Уран

Делът на руския обогатен уран за атомни централи на световния пазар надхвърля 40 процента, а никой друг не доставя висококачествен нискообогатен уран за реакторите от ново поколение. Руската държавна компания „Росатом“, която осигурява този уран, има дял от над 20 процента в САЩ и около 30 на сто в ЕС. Но и за нея самата пазарите на тези страни са много важни – приходите от САЩ са около два милиарда долара годишно, а от ЕС – към 500 милиона долара. Освен това Европа купува от „Росатом“ гориво за ядрените си централи, построени от съветски и руски специалисти. По данни на самата компания „Росатом“ през 2023 година западните държави са ѝ осигурили печалби в размер на над четири милиарда долара.

Скъсването на отношенията с „Росатом“ би било болезнено и за двете страни. Поради което компанията доскоро бе една от малкото държавни в Русия, които не попаднаха под удара на санкциите на Запада. Две големи европейски компании – Urenco и Orano – се занимават активно с обогатяването на уран, но биха могли да осигурят необходимите количества на САЩ не по-рано от пет години, а на Европа – още по-късно, прогнозира пред ДВ ядреният експерт Дмитрий Горчаков.

Същевременно в последните месеци американските компании увеличават вноса на обогатен уран от Китай – страна, която дотогава не е осигурявала този вид суровина на САЩ. По тази причина съществуват подозрения, че Китай фактически прави реекспорт на уран, купен от Русия, която точно по това време рязко увеличи доставките за основния си търговски партньор. Този случай дава представа за това как биха могли да се развият нещата, ако Русия изцяло прекрати доставките: суровините пак ще стигат до американския пазар – но през Китай или други страни.

Титан

Точно както руската ядрена промишленост е концентрирана основно в „Росатом“, за производството на изделия от титан в Русия изцяло отговаря компанията „ВСМПО-Ависма“ от Свердловска област – тя е един от световните лидери в тази сфера. Нейният дял в производството на титан се оценява на около 15 процента. Най-големият производител на тази суровина е Китай, следван от Япония и Казахстан. Други големи играчи на световния пазар няма.

Подобно на "Росатом" и "ВСМПО-Ависма" е под санкциите на САЩ, но не и на ЕС, защото тя частично принадлежи на държавната компания "Ростех", която обединява предприятията от военно-промишления комплекс. Нещо повече - въпреки санкциите, на американските компании все още им е разрешено при определени условия да работят с "ВСМПО-Ависма". По същия начин стоят нещата и с Канада - тя е въвела санкции срещу "ВСМПО-Ависма", но те предвиждат изключения за местните производители на бизнес джетове Bombardier и за канадския филиал на концерна Airbus.

До нахлуването на Русия в Украйна основни потребители на продукцията от Свердловск зад граница бяха американската компания Boeing и европейският концерн Airbus. По данни на "Вашингтон Пост“, Boeing междувременно изцяло е скъсал отношенията с "ВСМПО-Ависма", но много от другите доставчици на американския концерн - като например от Франция и от Великобритания - все още купуват титан в Русия. За Airbus се знае, че е купувал титан от Русия поне до ноември 2023 година – по-нови данни няма. Всичко това е довело до спад в износа на "ВСМПО-Ависма" за Европа - през 2023 година той е възлизал на 345 милиона долара, а година по-рано е бил 370 милиона долара.

Никел

Основният руски производител на никел „Норилски никел“ дълго време избягваше санкциите: САЩ и Великобритания въведоха ограничения едва преди месец, а ЕС и досега не е направил това. Но географията на продажбите на компанията се промени радикално от началото на войната – ако преди това основните приходи идваха от Европа (над 50 процента), то сега е нараснал делът на Азия (до 54 на сто). Необходимостта от преориентация на доставките обаче не е единственият проблем, с който се сблъсква руската компания.

В случая става дума за новопоявилия се мощен конкурент на Русия на този пазар – Индонезия. Нейните залежи от никел са много по-големи от руските, но качеството на производството дълго време отстъпваше

 - до технологичния пробив, извършен от китайски фирми. Те се научиха да преработват нискокачествената индонезийска руда в първокласен продукт, което им позволи да влязат в пряка конкуренция с „Норилски никел“. Резултатът – още през 2023 година износът на руската компания е спаднал с 28 процента в сравнение с 2021 година.

Предлагайки на руското правителство да помисли за ограничаване на износа на стратегически суровини, Путин предупреди, че „нищо не бива да се прави в собствен ущърб“. В случая с никела обаче изглежда, че в новите условия той вече няма как да се използва като геополитическо оръжие.