"Беше ужасно. Нямаше нищо общо с болнично лечение" - така Елке (името е променено) описва онова, което преживява преди повече от 50 години в ГДР в клиника за сексуално здраве. Навремето жени и момичета са привиквани от полицията в Източна Германия и са отвеждани в клиники под предлог, че вероятно са заразени с венерически болести. В действителност това било форма на наказание или "обучение", защото тези млади жени "не се вписвали в системата", разказва Елке.

Те били отвеждани в специални клиники за сексуално здраве, наричани "венерически отделения", където ги държали седмици наред и системно ги тормозели. Много от лежалите там жени разказват, че са били изнасилвани.

"Това е системна злоупотреба с власт от политическия режим", казва Флориан Щегер, председател на института за история, философия и етика в медицината към Университета в Улм. Щегер е интервюирал над 100 жени и някогашни работници в тези медицински центрове и е прегледал безкрайната документация по темата от ЩАЗИ.

Момичетата и жените, които били набелязвани, по някакъв начин са били възприемани като различни, обяснява Щегер. Обичайно това се дължало на желанието им да живеят свободно - например да пропуснат някой час в училище, да се придвижат донякъде на стоп или да отидат на дискотека в събота вечер. После ги обвинявали, че проституират.

В ГДР трябвало да растат само истински социалистки

"Целта е била в ГДР да растат само социалистки, които да водят обикновен живот - да ходят на работа, да си намерят съпруг, да имат дете", обяснява Щегер. За да бъде постигната тази цел, част от здравеопазването е инструментализирано за идеологически цели.

Елке остава сирак на 12 години, а на 16 е изнасилена от руски полицай, вследствие на което забременява. 2 години по-късно момичето е привикано от полицията, за да "изясни" нещо. Органите на реда я водят в клиника за сексуално здраве, където я заключват в препълнено отделение. Там хората спели по земята, спомня си тя днес.

Лекарите казват на Елке, че има гонорея, за което тя твърди, че било лъжа. След изнасилването и раждането на детето ѝ тя не е имала сексуални контакти. Проучвания показват, че едва 20% от държаните в тези клиники жени всъщност страдат от болести, предавани по полов път.

Някои момичета и жени се оплакват, че бръснели косите им, инжектирали ги с лекарства, без да им обясняват какви са, а в резултат те получавали болки в крайниците. Елке разказва как някои момичета били преглеждани с нагорещени спекулуми. Тя получила коктейл от най-различни лекарства, след който не можела да стане три дни. Жената подозира, че хроничните ѝ проблеми с бъбреците, появили се две години по-късно, навярно са свързани именно с тези медикаменти.

Трудно е да се каже точно колко жени са преминали през такива мъчения в тези клиники в ГДР, но със сигурност са много. Само в град Хале вероятният брой е около 5000.

Тежки травми и психологически последствия

"Наричали са тези клиники "Крепости на трипера". Хората може би тогава са се присмивали на това, но са нямали представа какво се е случвало там", обяснява Кристине Бергман от Независимата комисия за сексуално насилие над деца.

Освен всичко останало жените, влизали в подобни клинии, са били принуждавани да подписват договори, че няма да говорят за преживяното там. Всъщност там са били изпращани само момичета и жени и нито едно момче или мъж. 

Тежките травми, които мнозина преживяват в тези клиники, оставят дълбоки следи. Някои момичета са били вече неспособни да продължат обучението си. Немалко са понесли тежки психически последствия от случилото се - разстройства на съня, трудности при установяването на връзки. Години наред повечето от тях са ужасени от преживяното и не търсят професионална помощ.

"Трябва да е ясно, че никой не е понесъл отговорност за това - никъде", казва Бергман. Срокът на давност на престъпленията е изтекъл и вече не могат да се повдигат обвинения. Освен това много от свидетелите са починали.

Сега експерти призовават за по-обстойно разследване. Те се надяват, че повече жени ще намерят смелост да разкажат за преживяното в тези клиники на ужаса.

Елке казва, че съдбата ѝ я е научила да се бори. "Психологически обаче беше много трудно. Бях съсипана. Не можех да търпя толкова много несправедливост", казва тя през сълзи.

***

Вижте и това видео от нашия архив: